(Эндрю Корыбко, ГИБРИДНЫЕ ВОЙНЫ: НЕПРЯМОЙ АДАПТИВНЫЙ ПОДХОД К СМЕНЕ РЕЖИМОВ, М., Российский университет дружбы народов, 2015, 130 с.)
Руският университет на дружбата, който до 1992 г. носеше името на бележития борец за свободата на Африка Патрис Лумумба, публикува монографичното изследване „Хибридните войни: непряк адаптивен подход за смяна на режими”. Авторът, Ендрю Корыбко, е млад американски политолог, журналист, автор и водещ на две програми по „Спутник Нюз”. Обект на изследването е новата американска стратегия за сваляне на политически неудобни на САЩ правителства. Разглеждат се такива проблеми като цветните революции и неоконвенционалните аспекти на водене на война в адаптивния подход на Истеблишмънта. Монографията си поставя за цел да направи преглед и оценка на развиващия се модел за сваляне на неудобни правителства, както и новите методи за водене на война, дискутирани за първи път през 2014 г. на Конференцията по международна сигурност в Москва.
Според американските стратези, класическата война с бомбардировачи и танкове може да остане в миналото, ако моделът, който САЩ в момента експериментират в Сирия и Украйна, даде резултат. Войната на бъдещето ще бъде непряка, маркирана от „протестиращи“ и „бунтовници”. „Петите колони” ще се формират не толкова от тайни агенти и саботьори, колкото от недържавни субекти, които публично ще се афишират като цивилни. Социалните мрежи и други подобни медийни технологии ще заменят високоточните бойни глави. Чата и фейсбук-страниците ще станат новото убежище на „екстремистите”. Вместо директно да се атакуват цели на територията на противника, ще бъдат водени прокси-конфликти в непосредствената близост, за да се дестабилизира неговата периферия. Вместо досегашните „традиционни” похвати, смяната на режимите ще става с преврати и косвени операции, които са по-рентабилни и по-малко се отразяват на политическите чувства на хората.
Авторът счита, че е налице нова пълноценна теория за водене на война. Съчетаването на двете възможности – цветните революции и неоконвенционалните методи, тоест, възприемането на хибридния подход – може да се окаже предпочитано пред пряката военна интервенция или пред разширяване на дестабилизацията под претекста за хуманитарна намеса или под формата на т.нар. отговорност за защита. В този аспект събитията в Украйна и в Сирия се разглеждат като тест за валидността на новата теория за дестабилизация на дадена държава, както и сценарий за стратегическото й разгръщане навсякъде по света.
В статия публикувана в края на ноември 2015 г. в антимилитаристичния сайт „The Saker”, Ендрю Корыбко излага хипотеза, че през 2014-2015 г. САЩ претърпяват неуспешен опит да разгърнат хибридна война и на Балканите (http://thesaker.is/a-hybrid-war-to-break-the-balkans-by-andrew-korybko/). След първоначалния успех да стопират със съдействието на Европейската комисия и българското правителство европейския проект „Южен поток”, последва опит за организиране на цветна революция в Македония през май 2015 г., който обаче е осуетен от патриотичното гражданство на страната. Следващата стъпка в програмата за дестабилизация са предизвиканите политически вълнения, които заплашват да обхванат Гърция в навечерието и след референдума срещу строгите икономии; целта е Ципрас да бъде свален от власт, а новият руско-турски „Балкански поток” да бъде заменен от про-американски проект. Но Балканите още веднъж показват устойчивост.
Следва датата 24 ноември 2015 г., когато Турция сваля руски анти-терористичен бомбардировач над небето на Сирия. Като се има предвид колко очевидна е причинно-следствената връзка между турската провокация и последвалото прекъсване на замисления проект, не е трудно да предположим как САЩ нарочно са подстрекавали Турция да предизвика подобна реакция.
Ендрю Корыбко учи международни отношения в университета на щата Охайо. През 2009 г. специализира в Института по философия и социология към Полската академия на науките. През 2015 г. защитава магистърска степен в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Монографията е снабдена с обширна библиография, препраща към указателни текстове и анализи на официални американски представители, включително линк към „образователния” филм „Как да започнем революция”.
Автор: Радко Ханджиев, в. Дума