Автор: Марина Образкова.
Работата на приказните герои на новогодишните представления е един изключително специален ритуал. Те трябва да бъдат добри, съобразителни и находчиви, иначе няма да успеят да накарат децата да повярват в приказката. „Руски дневник“ разказва за работата на Дядо Мраз и Снежанка.
Константин Лешченко от шест години работи като Дядо Мраз. Облича червения кафтан, слага изкуствената брада и тръгва да поздравява деца и възрастни с идващите празници. Той започва да работи на приказното поприще, за да печели, но с времето разбира, че може да създава приказки, и това му носи голямо удоволствие.
„Аз обичам да работя с малки деца, въпреки че развличам и възрастни по време на корпоративни събирания – разказва той. – А децата вярват във вълшебствата и завладяват и нас със своята искреност“.
Константин много обича да работи в детски градини, децата понякога му задават въпроси, на които и като реален човек, не като герой от приказките, е трудно да отговори:
– Работехме в една детска градина, едно момченце ме наблюдаваше внимателно по време на цялото представление, не вземаше участие в игрите, но след това дойде и ме попита: „Дядо Мраз, а снегът къде е?“
Константин си спомня, че годината е била безснежна. „Обърках се, започнах да съчинявам, че снежните облаци са заседнали в планината и не могат да стигнат до града“.
Снимка: Lori
Да повярваш в приказките
Независимо от тези въпроси и молбите да видят еленчетата, въпреки че артистът пристига с кола, не бива да се разрушава приказката, хубаво е да се вярва в нея. „За мен е много важно децата да не ме виждат като актьор, дори и когато си тръгвам. Иначе всички усилия отиват напразно. Магията на празника е толкова крехка и ценна, затова ми се иска децата да запазят приказното усещане по-дълго“, разказва артистът.
За поддържане на образа не се работи само по време на представление. Както разказва Владислава, сътрудник в „Музея на руската кухня“, там винаги снабдяват своя главен новогодишен герой с бонбони, които той раздава на всяко срещнато дете.
„Когато имаме представление или Дядо Мраз просто върви по улицата преди да стигне до мястото на представлението, в джобовете на шубата му слагаме бонбони и други лакомства. Така той може да поздрави всеки, който срещне. По този начин поддържаме приказката, в която Дядо Мраз е добър и щедър към всички деца, не само към тези, дошли на представлението“, казва Владислава.
За да убедят децата в това, че Дядо Мраз е истински, се налага той да прибягва към различни хитрости, като да пъха ръцете си в снега. „На нашите празници децата, особено малките, се опитват да докоснат ръцете на приказния герой, за да се убедят, че те са истински и измръзнали – добавя Владислава. – Затова преди да влезе в залата за представление, актьорът охлажда ръцете си в снега“.
Перука и брада
Марина Суконцева работи на новогодишни представления вече повече от 15 години и разказва, че не винаги е толкова просто да убедиш децата, че си истинската помощница на Дядо Мраз, а не реален човек.
– Веднъж бях Снежанка в детската градина на моя син. Бях в костюм, моята коса е къса, а Снежанка трябва да бъде дългокоса, затова и бях с перука. След представлението се прибрах, а вечерта се върнах да взема сина си. Изведнъж едно момиченце ме посочи и каза на друго: „Вижте, това е Снежанка!“ Другото момиченце отвърна: „Ти ума ли си изгуби, Снежанка има дълга коса, а тази е почти плешива“!
Понякога недоверие буди и костюмът на Дядо Мраз. Константин си спомня, че в детството му съмнение в съществуването на Дядо Мраз е предизвиквала синята му дреха, тъй като традиционно тя трябва да бъде червена. Веднъж брадата му не харесала на едно дете.
– Като част от представленията за много малки деца, Снежанка ги слага на коленете ми. И когато веднъж сложиха едно детенце на коленете ми и му казваха: „Виж, Дядо Мраз съвсем не е страшен, погали му брадата, не ти ли харесва?“, то отговори: „Много ми харесва, имам същата гумена брада в къщи!“, разказва актьорът през смях.