Фьодор Иванович Шаляпин е роден е в семейството на дребен чиновник на 13-ти февруари 1873 г. в Казан.
Детството му било бедно и гладно. С голям труд завършва местното училище. Като много млад упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 17-годишен е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии.
По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност . От 1895 г. е в трупата на Мариински театър, а през следващата година постъпва в Московската частна опера. Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов.
От 1899 г. Фьодор Шаляпин пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз през 1922 г. и се установява в Париж. Основни партии на Шаляпин са: Сусанин (в „Иван Сусанин“ от Михаил Глинка); Борис Годунов и Варлаам (в оперите „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (в оперите „Псковитянка“ и „Моцарт и Салиери“ от Николай Римски-Корсаков); Алеко ( в операта „Алеко“ от Рахманинов); Филип II (в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди) и др. Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт.
Изпълнява, също така, руски народни песни. Фьодор Шаляпин се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Иван Грозни“, „Дон Кихот“. Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството. Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.
През 1934 г. Шаляпин посещава България. „Идвам за пръв път в братска България.Стъпвайки на българска територия, аз почувствувах, че влизам във вратата на една добра родственица, която не бях виждал, но за която много съм слушал още като дете. Толкова съм развълнуван от хубавия прием!“ – това признание великият руски певец е поместено във в-к „Зора“ през октомври 1934 г.
Неговото име, вече обгърнало всички континенти на земята, се знаело и в нашата малка страна. Посрещачи и очевидци си спомнят неговия исполински, богатирски снажен, бодър и свеж вид, пронизващ поглед и бавен говор. Пет вечери възторжените почитатели с притаен дъх гледали и слушали Шаляпин в коронните му роли.
Гастролът на певеца в София се превърнал в истински триумф. По време на последния си спектакъл Шаляпин се обърнал към публиката с думите: „Драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите братя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя звучи така: „Шуми Марица, окървавена…“ Реакцията на залата била зашеметяваща.
Малко е известно, че Шаляпин се отнасял с уважение към вкусната храна и хубавите напитки. Когато бил в България, той казал на домакините си: „Обиколил съм целия свят. Живял съм в най-луксозните хотели. Обядвал съм и съм вечерял и с князе, и с крале, и с царе. Желая да отидем в заведение, което посещават файтонджиите, работниците и селяните, но да предлага хубаво вино и вкусно меню“. Завели го в една механа и скоро целият квартал закънтял от непринудена славянска сърдечност, над която се извисявал гласът на Шаляпин, който изпълнявал любимите на всички руски песни.
Едно от страстните увлечения на Шаляпин е голямата наша певица Илка Попова. От 1931 до 1934 г. тя е примадона на Гранд опера в Париж. По същото време в театър Шатле се провеждат и т.нар. „Руски сезони“ с участието на световноизвестния оперен колос. Той вече е очарован от впечатляващия контраалт на българката, но не смеел да й се представи, знаейки за връзката й с известния лорд Карлтън-младши, който я боготворял и даже й е подарил къща във френската столица.
Илка Попова и Шаляпин пеят заедно в „Княз Игор“ и „Борис Годунов“. Шаляпин й помага да преодолее временен проблем с гласа си и й подарява любимия си пръстен. Според неговите разкази пръстенът е принадлежал на руския цар Петър І и е бил осветен лично от руския патриарх. Шедьовърът е изработен от най-добрия ученик на знаменития бижутер Фаберже в руския императорски двор през ХVIII век. По спомени на Попова, Шаляпин слагал този пръстен в стакана и не се напивал никога. При болка в главата го притискал към челото си и всичко преминавало.
Илка Попова и Фьодор Шаляпин подписват договор за турне в Южна Америка. Краят на любовта и съвместната им работа идва на 12 април 1938 г., когато Шаляпин умира от злокачествена анемия на 65-годишна възраст в Париж. Малко след това Илка Попова се връща в България и става солистка на Софийската опера. Така пръстенът на великия певец идва у нас. След смъртта на певицата той е съхраняван в трезора на БНБ допреди няколко години, когато е бил обявен на търг.
Източник: presstv.bg