Най-важното събитие за 2014 г. всъщност бе това, което не се случи: Европа така и не можа да реши своите стари икономически, политически и социални проблеми.
Постоянният упадък на Европа
Поставям този проблем като номер едно, защото независимо от своя спад, Европа остава централна фигура в глобалната система. Икономиката на Европейския съюз е най-голямата, разглеждана колективно, а самият континент остава център на глобалната търговия, наука и култура.
Невъзможността на Европа да реши проблемите си или поне да направи някакъв значителен прогрес по въпроса, може и да не включва армии и експлозии. Това обаче смущава глобалната система повече отколкото всеки друг фактор, случил се през годината.
Сред едни от най-значителните проблеми на континента е невъзможността за намирането на платена работа. Огромните нива на безработица в Испания, Гърция и най-общо в южните части на Европа засягат голям брой хора. Германия и Австрия с техния напредък толкова много се различават от Южна Европа, че това поставя под въпрос жизнеспособността на ЕС.
Наистина, ние видяхме възхода на антиевропейски партии не само в южните държави на континента, но и в останалата му част. Никоя от тях не премина прага за влизане във властта, но много от тях засилват влиянието си заедно с идеята, че ползите от членството в обединена Европа вече са по-малко от разходите.
Все повече нараства и рискът или ЕС да бъде драматично предоговорен, за да оцелее, или да се разпадне на парчета. А когато регион като Европа променя своите основи, целият свят ще бъде засегнат от това.
Именно заради това провалът на Европа в опита й да направи значителен прогрес в решението на проблемите си, започнали преди шест години, има голямо глобално значение. Този факт повдига и друг въпрос: дали нейните трудности са решими. Според мен, ако това беше така, континентът щеше да се е справил с тях. Затова с всяка измината година трябва все повече да очакваме възможността, че това вече няма да е криза, която ще премине, а нова, постоянна реалност.
Кризата в Украйна
Исторически между Русия, Европа и САЩ е имало напрежение, което в различни епохи е генерирало войни и преначертаване на граници. Компанията „Стратфор“ предсказа преди няколко години, че докато Русия има регионална власт, то нейната устойчивост в дългосрочен план е несигурна. Същият вътрешен фактор, който доведе до краха на Съветския съюз, преследва Руската федерация и сега. Тогава ние предположихме, че „малката Студена война“ ще започне в средата на второто десетилетие на века, но упадъкът на Русия няма да започне преди 2020 г.
Разбира се, ние не очакваме държавата да рухне, не очакваме и украинската криза да прерасне в по-широкообхватна война. Въпреки това на мен ми се струва, че с тази криза ние навлязохме в един нов исторически етап, в който отново се появява конфронтацията със значими исторически прецеденти.
Възможността за появата на конфликт не е малка. Не трябва да бъде подценявана и вероятността, че вътрешният и външен натиск спрямо Русия може и да не доведе до задълбочаване на кризата там. Въпреки това последствията от понижението на цените на петрола, разстройването на икономиката, обезценяването на рублата и санкциите трябва да ни накарат да се замислим.
Самите руснаци вярват, че това е събитие, продиктувано от САЩ. В руския вестник „Комерсант“ аз бях цитиран да казвам, че американският преврат в Украйна е най-шумният в историята. Това, което наистина исках да кажа, е, че ако това беше преврат на Вашингтон, то той е бил най-шумният, тъй като страната открито поддържаше протестиращите и оказваше помощ за всевъзможни организации, открито подкрепяйки смяната на властта. Но не е важно какво съм казал аз, а мисленето на руснаците, че външни сили действат срещу страната им.
Невъзможността на руските тайни служби да се справят със ситуацията в Украйна, както и отслабването на руската икономика повдигат сериозни въпроси за бъдещето пред Москва. И ако страната се дестабилизира, трябва да се знае, че това ще разстрои една нация с огромен ядрен потенциал.
Десинхронизацията на глобалната икономика
Очаква се Европа да има малък или никакъв растеж през 2015 година. Китай така и не можа да оздрави нивата си на растеж от 2008 г. и в най-добрия случай ще запази досегашните си стойности. САЩ обявиха икономическа ревизия, според която нивото на растеж ще се увеличи с 5% през третата четвърт на 2014 г. Япония е в дълбока рецесия.
Основните икономически центрове на света са напълно извън синхрон помежду си, показвайки, че може би на път е една голяма промяна за начина, по който светът действа.
Ужасните прогнози за САЩ след кризата през 2008 г. не се сбъднаха. Пауза бе дадена на очакванията, че е икономиката на Китай скоро ще изпревари тази на Вашингтон. Предсказанията, че „англо-саксонският“ икономически модел е по-долу от социално-чувствителния подход на Европа също не се сбъднаха.
Десинхронизацията на международната система повдига въпросите за това какво всъщност значи глобализация и дали изобщо тя има някакъв смисъл. В момента единственото сигурно нещо, което може да се каже, е, че светът е пълен с неща, които имат нужда от обяснение.
Разпадането на света на Сайкс-Пико
Сър Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико са били британски и френски дипломати, които преначертаха картата на региона между Средиземно море и Персия след Първата световна война. Те създадоха страни като Ливан, Йордания, Сирия и Ирак. В момента някои от тези национални държави преживяват политически вълнения. Случващото се в Сирия и Ирак наподобяват тези в Ливан преди едно поколение. Централното управление се разпада, диктатори, представляващи различни групи, поемат контрол върху части от страната, а конфликтите излизат извън рамките на държавата. То защо кризите в Ирак и Сирия станаха трудни за различаване и се отразяват вкупом върху вътрешни ливански фракции.
Това само по себе си е важно. Въпросът обаче е до къде ще стигне разпадането на системата, наложена след Първата световна война. Ще се променят ли националните правителства по един решителен начин или ще остане раздробяването на властта? Процесът на разпадане ще се разпространи ли и сред други наследници на споразумението на Сайкс-Пико? Този въпрос е много по-важен от появата на „Ислямска държава“. От значение е не групировката, а разпадането и осакатяването на държави и власт. В момента сирийският президент Башар Асад е само един диктатор, а правителството в Багдад се бори да е нещо повече от само фракция.
Но спадът на консумация на Китай и откриването на нови източници на петрол намаляват значението на случващото се в региона. То все още има значение, но вече не както преди. И важното тук е дали сегашната конфигурация ще означава възход на Турция, която исторически е единствената сила, способна да стабилизира региона. Очаквам това да стане в най-скоро време. Не е ясно обаче дали Анкара е способна да поеме това задължение, независимо колко й се иска.
Джордж Фридман
„Стратфор“