Сценарият на Третата световна война се намира на чертожните дъски на Пентагона още от 15 години, а военните действия срещу Русия отдавна се разглеждат на оперативно равнище.
Това е новата война на САЩ, която е тотална война срещу Русия.
Едновременно това е последната битка за контрола над света. Това е финалната битка между Запада и Изтока. Всичко напомня формирането на фронтовете, с малки разлики, в навечерието на Втората световна война. Западният фронт е почти без промени. Източният е силно променен. Няма го СССР. Путин се опитва да стабилизира Русия. Китай е реалната суперсила на планетата. Иран може да елиминира Израел за 1 седмица. Турция се позиционира в своята традиционна роля – относителен неутралитет.
За САЩ Украйна е само началото. Главната им цел е Русия – нейното дестабилизиране, смяна на режима, подчинение.
Първият патрон в барабана беше внесеният в Конгреса на САЩ законопроект 758, който даде зелена светлина за „предотвратяване на агресията на Русия срещу Украйна, Грузия, Молдова“ и т.н.
Това е първата крачка към пряк сблъсък с Русия и напомня подобната резолюция от 1998 г. при президента Буш, която стана основание за нахлуването на САЩ в Ирак. По-просто – това е официалното разрешение за война с Русия. Всъщност сценарият на Третата световна война се намира на чертожните дъски на Пентагона още от 15 години, а военните действия срещу Русия отдавна се разглеждат на оперативно равнище.
В документа преди „украинската мотивация“ стои друг „аргумент“. Той обвинява Русия, че не желае да съкращава своя военно-стратегически потенциал и като следствие нарушава своите задължения по Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина. Наглостта на САЩ е безкрайна. Именно те излязоха през 2001 г. при Буш-младши едностранно от договора за Противоракетната отбрана от 1972 г., който беше фундаментът на глобалната сигурност.
На 14 декември цялото небе над Украйна беше затворено, т.е. летищата на Харков, Днепропетровск и Запорожието бяха затворени за неопределен период по заповед на военните. Вероятно тези летища започнаха да приемат тежка военна техника от САЩ след приемането на споменатата резолюция.
Москва заяви, че това е конфронтационен акт и заплаши с ответни мерки. В Дума-та считат, че Русия може да се върне към решението да предостави на президента възможността да използва въоръжени сили на територията на Украйна, ако САЩ доставят оръжие на тази страна.
Третият „патрон“ в барабана на американския револвер е обявената финансово-икономическа война на Русия. Санкциите на САЩ и ЕС са само видимата част от този айсберг. Войната с помощта на парите има по-разрушителен характер отколкото използването на тежко въоръжение. Генералите на финансовите войни не седят във военните гарнизони, те са в такива глобални финансови регулатори, като Федералната резервна система на САЩ и Европейската централна банка, които с емисията на долари и евро определят положението в най-крупните по капитализиране инвестиционни групи на планетата.
Нещата са взаимно обвързани. Ще припомним, че сривът на рублата започна още през декември 2013 г. едновременно с дирижираното радикализиране на протестите в Киев. Федералният резерв на САЩ обяви частичното свиване на третата програма за „количественото смекчаване“ с по 10 млрд. долара всеки месец.
Последствията не закъсняха. Мащабната атака срещу рублата съвпадна с последните часове на януари 2014 г. буквално няколко дни преди встъпването на Джанет Йелен в длъжност като нов председател на Федералния резерв, което стана на 3 февруари. За да удържи рублата на повърхността Банката на Русия само на 28 януари 2014 г. хвърли на пазара 1 милиарда долара. В същия ден правителството на Азаров в Киев подаде оставка. Съвпадение? И в същия ден американските финансисти изпратиха сигнал към олигарсите в Киев. Те пък изразиха лоялността си към Вашингтон и започнаха силовата борба в центъра на Киев – на Майдана.
На този фон последвалият разкол на Украйна и войната в Донбас дадоха възможност да се пренесе противостоенето от киберпространството на финансите към реалното бойно поле. Още от лятото на 2013 г. усещайки давлението на шистовия нефт на САЩ, ОПЕК отказа да намали добива и на 27 ноември 2014 г. във Виена го запази на 30 млн. барела на денонощие. Става дума за спекулативна атака срещу руската рубла, като вероятно решаващата атака ще бъде през пролетта на 2015 г.
Украйна ще се срине или разпадне напълно през сегашната зима. Към тази тенденция се добавя и гражданската война. Но докато в Киев има някаква власт, американците ще я защищават от „руската агресия“ и ще използват Украйна във войната си срещу Русия. Когато и това се провали Вашингтон ще започне чрез украинците военна авантюра в Донбас и евентуално в Крим. Това ще доведе до ответен поход срещу Киев на армията на Новорусия и крушение на киевския режим.
Споменахме, че Вашингтон заплашва Москва с излизане от договора за средните и малки ракети, защото Русия го нарушава.
Отговорът за ликвидиране на ракетите със средна и малка далечина беше подписан от Горбачов и Рейгън през 1987 г. като страните се задължиха да не произвеждат, да не изпробват и да не разполагат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна /от 1000 до 5000 км/ и с малка /от 500 до 1000/ километра далечина. Възобновяването на обвиненията от страна на САЩ, че Русия нарушава този договор, вероятно е свързано с приемането на въоръжение в Русия на крилатата ракета Х-101, която с обикновена бойна глава от 500 кг има далечина на полета 5000 км, докато американската Tomahawk има само 1500 км. Но ракетата Х-101 не е нарушение на договора РСМД. Тя не е с наземно базиране. Тя е извън този договор и се разполага на атомни подводници и на самолети Ту-22М3, които става стратегически, тъй като могат да нанасят удар по територията на САЩ с тези ракети. По този начин територията на САЩ става уязвима не само за ядрено, но и за обикновено оръжие. Руските подводници могат да разстрелят щатите от Баренцово море без да излизат от своите бази. Същото се отнася и за руските бомбардировачи.
Русия не за първи път предупреждава, че може да излезе от договора за РСМД, като се позовава на неговата явна несправедливост, т.е. забранява такива ракети да имат САЩ и Русия, но ги имат Китай, Пакистан, Индия, Израел, Иран, КНДР и т.н.
Преди години този договор имаше смисъл, но сега, когато НАТО е на руските граници и САЩ излязоха от Договора от 1972 г., той е безпредметен, защото именно съкратените руски ракети, бяха най-ефективният отговор.
Договорът от 1987 г. имаше безсрочен характер. Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област – оперативно-тактическите комплекси „Ока“, чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение.
Преди години този договор беше решение на така наречените „евроракети“. СССР разположи нови ракети СС-20, СС-4 и СС-5, а американците – в Западна Европа Pershing-2 и ВGМ-109, и с по-малка далечина – съответно ОТР-22 и ОТР-23, и Pershing-1А. Американските ракети можеха да долетят до Москва за 6-8 минути. Тяхното отстраняване от Европа беше важна задача и СССР заради това подписа договора, който беше изпълнен още до 1991 г.
В началото на 90-те години на южния фланг на Русия и в други гранични райони се появиха нови заплахи. Оттогава Русия има резон да върне в своя арсенал ракетите, унищожени с този договор.
Каква е връзката с ПРО на САЩ в Европа? Пряка и косвена. Ракетите със среден и малък обхват могат по-ефективно и бързо да унищожават американските обекти и, ако се наложи да нанесат по тях изпреварващ удар в моменти на върхово напрежение и взето политическо решение.
От тази гледна точка ракетите със средна и малка далечина се поставят и в контекста на стратегическия ядрен арсенал на Русия, т.е. на междуконтиненталните балистични ракети и тяхното развитие и усъвършенстване.
Към края на 2012 г в Русия приключи превъоръжаването с „Топол-М“ с шахтено базиране. Продължава и превъоръжаването на руските ракетни войски със стратегическо назначение с новите комплекси РС-24 Ярс с разделящи се бойни глави. Те ще заменят подвижните ракетни комплекси „Топол-М“.
Многоблоковата ракета „Ярс“ в началото на 2010 г. беше въведена на пробно бойно дежурство в Тейковската дивизия. Оръжието, според руските експерти, е ефективно и надеждно. Заради това в руския генерален щаб са стигнали до извода, че с течение на времето новият комплекс трябва да замени на стартовите позиции досегашните наземни комплекси „Топол-М“. Но поне още 10 години двата ракетни комплекса ще бъдат основата на ударната групировка на руските стратегически ядрени сили. В бъдеще обаче и финансовите потоци ще бъдат насочени към покупката на по-перспективните комплекси „Ярс“. Няма да е нужно модернизиране на инфраструктурата или допълнително обучение на екипажите, тъй като многоблоковият комплекс „Ярс“ е по-млад брат на „Топол-М“.
Специалисти сочат поне две преимущества на „Ярс“. Преди всичко разделящата се глава на ракетата гарантира 100-процентно поражение на целта на далечина от около 12 000 км.
Извънредно сложно е да бъдат унищожени неговите от четири до шест бойни блока с индивидуално насочване и мощност 150-300 килотона, летящи на различни височини и променящи курса на полета.
„Ярс“ има и по-голяма жизненост. Тя се осигурява от незабелязаното излизане в района на пуска и разсредоточаването на машините на голяма територия.
За движението на мобилните ракети знае ограничен кръг от хора. Даже командирът на дежурните сили разбира за него непосредствено преди застъпването на бойно дежурство. Да се открие пусковата установка със средствата на спътниковия шпионаж е много сложно. В реални условия всеки диверсионен опит за завладяване на ракетата е обречен на провал. Ако все пак комплексът се окаже в ръцете на противника, той няма да може да се възползва от него. Многобройните равнища на защита не позволяват да се извърши пуск на ракетата. Тя може да бъде унищожена, но да се пусне без съответната команда няма да може, даже ако са проведени всички предпускови операции.
И „Булава“, новата морска ракета за руските атомни подводници от клас 955 Борей, полетя. Очаква се с нея да бъдат въоръжени осем атомни подводници от най-новия проект 955.
Атомните подводници от проекта 955 Борей са бъдещето на руския подводен флот и основа на морските ядрени сили. Според плановете, в Северодвинск трябва да бъдат построени не по-малко от осем такива подводници, по една годишно.
Ще припомним, че „Булава“ е междуконтинентална балистична ракета с морско базиране. Тя е най-новата руска тристепенна ракета за атомни подводници. Може да носи до 10 хиперзвукови маневриращи ядрени блокове с индивидуално насочване, които променят траекторията на полета по височината и курса.
Двигателите на първата и втора степен са твърдогоривни, а третата е течногоривна за осигуряване на скоростта на маневриране на последния етап на ядрените блокове. Стартът на ракетите е наклонен, което означава, че подводницата я изстрелва в движение под вода.
„Юрий Долгоруки“ ще носи 12 ракети „Булава“, а „Невски“ и „Мономах“ – по 16. В перспектива предвидените осем подводници от проекта 955 ще образуват групировката на морските стратегически ядрени сили на Русия в Северния и Тихоокеанския флот, като общо ще могат да носят 744 ядрени бойни глави, тоест почти половината от допустимия предел на бойните заряди на разгънати носители, разрешени на Русия от новия договор за СНВ-3. Заради това и значението на „Булава“ и новите подводници то проекта 955 е голямо. Това оръжие трябва да гарантира сигурността на Русия през близките 30-40 години.
Другата стратегическа руска ракета с морско базиране – „Лайнер“, може да носи от 9 до 12 бойни гласи с малка мощност, което два пъти надвишава въоръжението на новата морска ракета „Булава“. Освен това „Лайнер“ може да бъде въоръжена със смесен комплект от бойни блокове с различен клас мощност. „Лайнер“ превъзхожда всички съвременни твърдогоривни стратегически ракети по енергомасовото си съвършенство, тоест съотношението на масата на бойното натоварване на ракетата спрямо нейната стартова маса приведени към една далечина на полета. Такива течногоривни или твърдогоривни ракети нямат САЩ, Англия, Китай или Франция.
На второ място, „Лайнер“ по своето бойно въоръжение (4 блока от среден клас мощност) не отстъпва на четириблоковите (позволени от договора СНВ-3) американски „Трайдънт-2″.
Конструкторското бюро „Макеев“ започна и създаването на нова тежка ракета с наземно базиране, която трябва да наследи прочутите ракети РС-20 „Воевода“ (Сатана), които постепенно излизат от въоръжение.
Според някои източници, новата течногоривна балистична ракета ще превъзхожда РС-20 „Воевода“ и ще носи до 15 средни или 10 тежки ядрени бойни глави на разстояние над 10 000 км.
При това новите ракети ще са разположени в шахтите, в които доживяха своята 30-годишнина „Сатана“. Новата ракета, както и РС-20, ще стартира с минометен пуск. Със специален барутен акумулатор ракетата се изстрелва на 20-30 метра над шахтата и чак след това се включва двигателят на първата степен.
Основният акцент при разработката на новата ракета са нейните възможности да преодолява перспективните системи на противоракетната отбрана, в това число и лазерните системи за прехващане. Заради това на нея ще бъде реализиран цял нов спектър от най-нови технически средства за преодоляване на ПРО.
Ще припомним, че РС-20 Воевода е считана за най-тежката и ефективна ракета сред междуконтиненталните балистични ракети в света. Нейното тегло е 200 тона. Далечината на полета 11 000 км, ракетата носи 10 ядрени бойни блока с мощност 550 килотона всеки. Тяхната мощност може да изтрие от лицето на земята град като Ню Йорк или цяла държава. Ракетата не се влияе и от електромагнитния импулс.
За различните модификации и типове на „Сатана“ бяха създадени различни бойни глави. Най-мощната е 25 мегатона.
Главният модул, в който са разположени бойните глави, има мощна бронирана защита. Освен това той носи рояк отвличащи лъжливи цели, създаващи на радарните системи впечатлението за свръхмасиран удар. Според специалистите от НАТО в такива условия е невъзможно да се идентифицират истинските бойни глави.
Наследницата на „Сатана“ вероятно се нарича „Авангард“ и ще се отличава от всички предишни междуконтинентални балистични ракети с това, че няма обща платформа за разпръскване на бойните глави. Това означава, че отделните моноблокови ракети са събрани заедно на една обща стартова степен. Това „нещо“ стартира като цяло, но почти веднага след старта, още над територията на Русия, се разделя на множество ракети, които тръгват по своя траектория, отгоре на всичко летят в различни посоки, траекториите им не са балистични и активно се променят.
Войната в Украйна доведе до ядрено-ракетни маневри на глобално равнище. До Третата световна остава само една крачка. И какво може да се очаква от държава, която бълва пари без никакво покритие, която пробутва волфрам вместо злато, която има 1 квадрилион дългове, освен да се спаси, хвърляйки Европа в нова глобална война…/Аlterinformation
Автор: Красимир Иванджийски