Автор: Жана Василиева.
Историята на федоскинската миниатюра е историята на Русия в миниатюри, публикува Руски Дневник.
Да започнем с това, че по рисунки на лакирани табакери, кутии, бонбониери и калъфи за очила може да се наблюдава смяната на стилове, поръчани сюжети и очаквания на възложителите…
Ако обаче сюжетите са интересни с вариациите на традиционния канон, с разширяването на спектъра на мотивите и копията, то технологиите на лаковата миниатюра, тъкмо обратното, са възможно най-консервативни. Разбира се, ако става дума за истински федоскински миниатюри. Тези, на които, както в старото време, дават гаранция 100 години. Тези вещи, които са необходими във всекидневието, направени като „дребните неща от живота“, на практика се оказаха посланици във вечността. Тези, които благодарение на това, че са преносими и функционални, имат шанс да останат във вечността.
Снимка: Сергей Михеев / РИА „Новости“
„Носители“ на паметта се оказват не само предметите, но и самата технология на изработването им и рисунките по тях. И тук има какво да се разкаже. На пръв поглед пред нас сякаш се разкрива една обикновена история за заимствани технологии. Руснаците заимствали тайната на лаковете от германските майстори от Брауншвейг, които през 1795 година търговецът Коробов успял да привлече от знаменитата фабрика на Йохан Щобвасер в своята новооткрита фабрика в подмосковското село Данилково (Федоскино). Коробов се замогнал от поръчки за армията – фабриката правела лакирани козирки за армейските фуражки.
Кутиите с облепени хартиени картини от най-стари времена, покрити с лак, със сигурност са изглеждали като скромно допълнение към бюджета. Зетят на Коробов, Пьотър Лукутин, променил нещата и заложил на художественото качество на работата. Миниатюрите се рисували с маслени бои като при западните картини. За майсторите било открито художествено училище. Оригиналите на изделията, които влизали в производството, се подбирали от самия Лукутин. Когато синът на Лукутин, Александър, поел управлението на фабриката, федоскинските изделия получили световна известност. Те станали национална търговска марка.
Снимка: Сергей Михеев / РИА „Новости“
Пред нас се разкрива сюжет на класически успех от новата промишлена история на Русия. При това тук двигателят се оказва изкуството.
Нека да отбележим един любопитен факт – през 1904 година, когато след смъртта на сина на Александър Лукутин, Николай фабриката е затворена, десетина майстори решават да се обединят в задруга. През 1910 година, след като теглят кредит от банка, те продължават работа. През 1923 година, когато сякаш на никого не му било до изрисувани кутии, федоскинци показали изделията си на Общоруското изложение и техните кутии поели към международни изложения. А през 1931-та по молба на стари майстори във Федоскино било открито професионално училище, където се изучавала направата на кутиите и техните рисунки. Това е една удивителна история, показваща любовта на майсторите към професията.
Традициите на федоскинската миниатюра днес продължават и самостоятелни майстори, и студени, които се обучават на майсторство във Федоскинския филиал на Висшето училище за народни изкуства.