Mащабните руски военни учения, които приключиха тази седмица, демонстрираха ефективна военна сила, тренираща за междудържавни военни действия. Това е една от първите оценки на мащабната операция, поставила съседите на Русия под сериозно напрежение, като беше дадена от зам.-командващия на съюзническите сили на НАТО в Европа, британският генерал Джеймс Евърард.
Ученията „Запад“, които подготвят за конфликт Русия по западните граници, демонстрират сила, която се проявява „вероятно по-бързо и по-ефективно“, коментира той.
Ученията, чиято активна фаза приключи в сряда, се провеждат на всеки четири години.
Този месец е първото им провеждане след анексирането на Крим от Русия през 2014, което предизвика война в източните райони на Украйна. Тъй като Русия използва учения като прикритие преди операциите си в Украйна и инвазията си в Грузия през 2008, съседите й бяха особено предпазливи, когато Кремъл задейства за пореден път военната си машина.
Сега западните съюзници анализират разузнавателни доклади и започват тежката работа по оценката на военния капацитет на Русия, която е в период на дълбоки реформи, преобразили военните от пренебрегната и затруднена група в такава, която в продължение на две години успява да демонстрира мощ в Сирия, далеч от границите на Русия.
Евърард коментира, че първите официални оценки няма да са готови преди края на октомври, но по негови думи някои от основите на ефективните широкомащабни военни действия – способността да се съберат и прехвърлят големи количества войски и след това те да бъдат командвани ефективно – са демонстрирани по недвусмислен начин.
Военни анализатори също така коментират, че ученията са шанс за Кремъл да изпрати директно послание към Пентагона и неговите съюзници, че Русия разполага със страховита военна мощ, способна да мобилизира много войски от огромната си територия и противниците трябва да се съобразяват с това.
Но ако ученията демонстрираха руска армия, която е много по-добре обучена и екипирана, отколкото след разпадането на Съветския съюз, сценарият на ученията може би разкрива най-големия недостатък на Русия.
Москва демонстрира убеденост, че е под заплаха от нападение на враждебни сили на Запад, решени да доведат своите армии до границите на Русия.
Това, както мисли президентът на Русия Владимир Путин, вече е направено в Прибалтика. Той вярва, че САЩ и НАТО са подстрекателите на уличните протести, принудили през 2014 тогавашния президент на Украйна да избяга в Русия.
От тази перспектива, „Запад“ цели да затвърди позиция, която Путин декларира през декември: Русия е „по-силна от всеки агресор.“
„Русия изхожда от погрешна оценка на заплахите и се стреми към военна реакция на заплахи и предизвикателства, които не са военни по същността си,“ казва независимият московски външнополитически анализатор Владимир Фролов. „Цялата идея е да се оптравят стратегически послания на принуда и заставяне, насочени към САЩ и НАТО, за да предотвратят неща, които Западът нито има намерение да прави, нито има капацитета да постигне.“
НАТО заявява, че е отбранителен съюз и не представлява военна заплаха за Русия. Много представители на НАТО демонстрират недоверие към заявените от Москва опасения като твърдят, че те са оправдание държавата да се подготвя за война със Западна Европа.
Въпреки че Русия публично заяви, че ученията са били достатъчно скромни по мащаб, за да не се засегнат международните договори за прозрачност, повечето западни наблюдатели казват, че съвпадането на учения и съвместни военни тренировки в огромната територия на Русия ги прави по-сериозни от официално заявеното. Руският и китайският флот провеждаха учения на изток, руските военни – в централна Азия, полети на бомбардировачи се извършваха над Норвежко море, а парашутисти бяха активни далеч над Арктическия кръг.
Допълвайки ядрен аспект на военните учения, Русия проведе две изпитания на новата си междуконтинентална балистична ракета РС-24, първото два дни преди началото на „Запад“, а второто – в кулминацията на ученията.
Представители на западните държави все още се опитват да установят колко точно войници са участвали в ученията.
Службите за сигурност и анализатори разпространиха първоначални изчисления, според които „Запад“ може би е по-скромен като мащаби от други основни учения в последните години, но въпреки всичко далеч не е незначителен.
„Това беше на практика военна операция на национално ниво,“ казва Игор Сутягин, експерт по Русия в Royal United Services Institute, лондонски мозъчен тръст по въпросите на сигурността. По негови първоначални изчисления в това учение са участвали между 65 000 и 72 000 войници.
Путин, който наблюдава тренировка за сражение с танкове, ракети, въздушни сили и парашутисти във военна база в Луга, северозападна Русия, също така е гледал и пряко предаване от изстрелването на новата ракета „Искандер-М“ на Русия от база в южна Русия до цели на 500 км разстояние в Казахстан. Оръжията са били не само страховита демонстрация на руската оръжейна мощ, но и бляскава реклама за износителите на оръжие.
„Президентът реагира много позитивно на провеждането и резултатите от това събитие,“ заяви в петък говорителят на Путин Дмитрий Песков.
По времето на провеждането на учението Пентагонът засили присъствието на американски сили в региона. Предвожданият от САЩ тежковъоръжен батальон, разположен в Полша, беше в процес на ротация, което означаваше, че временно съставът му беше двойно по-голям. Американските ВВС изпратиха три допълнителни изтребителя F-15 да патрулират в небето над Прибалтика. Отделно от това, около 500 американски войници бяха придвижени в прибалтийските държави през септември за учения.
„Тренираме усърдно, за да имаме предимство при бойни действия, и това има донякъде сдържащ ефект,“ коментира подп. Хю Джоунс, командир на базирания в Германия ескадрон от американската армия, провеждащ американските учения в Прибалтика.
Част от военния капацитет на Русия, наблюдаван от лидерите на НАТО, потвърждава съществуващите им опасения.
„За период между 24 и 48 часа, някои части от руските въоръжени сили може да бъдат в готовност за инвазия в някоя прибалтийска държава, или във всичките едновременно,“ коментира в интервю литовският министър на отбраната Раймундас Кароблис. „Очевидно е, че това не е само отбрана, но и готовност за нападение.“
Част от ученията са тренирали за отрязване на прибалтийските държави Естония, Латвия и Литва от останалата част от НАТО, заяви латвийският министър на отбраната Раймондс Бергманис пред латвийската телеграфна агенция LETA. Това изглежда като кошмарен сценарий за съюза, защото Русия е разположила тежки противовъздушни ракетни системи в анклава си Калининград, което създава сериозни предизвикателства за всякакви опити на Запада да отвоюва обратно региона.
Въпреки опасенията на Запада, ученията не преминаха безупречно.
„Това, което се очакваше, но не се случи, беше демонстрация на готовност на новосформирани диизии, което добавя убедителност на тезата… че те далеч не са готови за бойното поле,“ коментира Павел Баел, експерт по руските военни стратегии в Peace Research Institute в Осло.
Други неловки инциденти включваха свръхзвуков ракетоносец-бомбардировач Ту-22М, който премина отвъд пистата, и погрешно изстреляна ракета от военен хеликоптер Ка-52, която уцели наблюдатели.
„Руските военновъздушни сили усещат напрежението от проточената кампания в Сирия,“ коментира Баев. „Обикновено поддръжката е най-слабото звено и инцидентите се увеличават,“ каза той.
И все пак по време на ученията висши военни и експерти по въпросите на сигурността ежедневно провеждаха брифинги, за да се подготвят за най-лошия възможен вариант на евентуална инвазия, въпреки че коментираха, че според тях е малко вероятно да се случи такава инвазия.
„От чисто човешка гледна точка, когато видиш подобни събития толкова близо до родината си, винаги си мислиш ‘Ами ако е наистина?’,“ коментира литовският полковник Миндаугас Степонавичус, командир на бригадата „Железен вълк“, която е основната военна сила на Литва.
По-рано тази година НАТО разположи около 1000-членни батальони във всяка от прибалтийските държави и Полша, стъпка, която лидерите на алианса се надяваха да намали риска от опит на Русия да превземе територии от тези страни.
„Всички ние се надявахме, че Студената война или нещо сравнимо с нея никога повече няма да се случи,“ коментира подполковникът от германската армия Торстен Генслер, командир на предвождания от Германия мултинационален батальон на НАТО, разположен в Литва с целта да разубеди Русия да атакува територии на НАТО. „Така че да се намирам тук за мен е нещо като дежавю.“
Източник:webcafe.bg