РЕГЛАМЕНТ
за организиране на
НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС
НА РУСКИ ЕЗИК
„Не се гаси туй, що не гасне”
Посветен на 135 годишнината от Руско-турската война 1877-78г. за Освобождението на България и 1025 години от приемането на християнството в Русия.
Организатор на конкурса: Национално Движение Русофили.
С подкрепата на фонд „Русский мир”, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, Синдиката на българските учители.
Със заповед № РД 09-975/13.08.2013г. на Министъра на образованието и науката, конкурсът под № 33 е включен в Националния календар за извънучилищни дейности на МОН за учебната 2013/2014г.
Конкурсът се подкрепя от МОН. Включен е в „Извънкласни и извънучилищни дейности „ на МОН.
Цел на конкурса: Чрез проучвания на важни моменти в историята и съвремието на българския и руския народи младите хора да се запознаят с миналото, настоящето и бъдещето на българо – руските отношения. Разработката на очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, реферати, есета, мултимедийни проекти , стихове, разкази, рисунки, по предлаганата тематика да подпомогне по-задълбоченото изучаване на темата „Русия” в учебния материал и извънкласната дейност по история, литература, география, руски език, информатика и изобразително изкуство и др. за разширяване познанията на учащите се. Основна цел на конкурса през учебната 2013/2014г. е по-добро усвояване на руски език и популяризиране на руски език сред учениците.
Основни положения: В тематиката на конкурса ежегодно се предлагат следните основни направления:
Връзки България – Русия в духовната сфера
– православие – връзките на българските и руски духовници и на двете църкви през вековете и съвремието;
– литература – български и руски писатели и поети, писали за отношенията между двата народа;
– изкуство – български и руски художници, композитори, театрални и кино дейци, посветили творби на българо – руските отношения.
Условия за участие: В конкурса участват ученици от училищата в страната само индивидуално в две възрастови групи: V – VІІІ клас и ІХ – ХІІ клас.
Форми на участие в конкурса:
През учебната 2013/2014 г. в конкурса се въвежда изискването за участие в конкурса на руски език – реферати, есета, очерци, репортажи, пътеписи, интервюта, разкази, стихове се пишат на руски език и се защитават на руски език пред жури на училищно и на общинско равнище.
1. Очерци, репортажи, пътеписи, интервюта.
Специфични изисквания – разработките да не надвишават 5 страници.
Критерии за оценка:
1.1. да се отнасят за действителни случки, събития, маршрути /за очерците, репортажите и пътеписите/;
1.2. интервютата да се взимат от участници в събитията и в изграждането на обекти и т.н., посочени в тематиката;
1.3. умение за излагане на фактите, анализи /очерци, репортажи, пътеписи/;
1.4. езикова и стилистична култура.
2. Реферати и есета.
Специфични изисквания – рефератите и есетата да бъдат с не повече от 5 страници.
Критерии за оценка:
2.1. ясно и точно формулирана теза;
2.2. умение за излагане на фактите /за реферати/;
2.3. удачно подбрани аргументи;
2.4. личностна позиция /за есе/;
2.5. елементи на изследователска дейност /за реферат/;
2.6. оригиналност и творчески подход към темата;
2.7. езикова и стилистична култура;
2.8. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване /за реферат/.
3. Стихотворения и разкази.
Специфични изисквания – разказите да бъдат не повече от четири листа.
Критерии за оценка:
3.1. творбите да отговарят на примерните теми;
3.2. да имат определена художествена стойност;
3.3. езикова и стилистична култура, ясен книжовен език /за разкази и стихотворения/;
3.4. изразяване на личностна позиция;
3.5. оригиналност и творчески подход.
4. Мултимедийни проекти.
Специфични изисквания – участието е само индивидуално
– мултимедийни проекти да се изработват по примерните теми;
– в конкурса може да се участва с мултимедийни проекти за уроци по история, литература, география, руски език и др., отнасящи се до Русия и руски автори, като те се изготвят, за да бъдат и в помощ на учебния процес;
– всеки участник, отговарящ на условията, може да участва с повече от един проект;
– участниците с мултимедийни проекти следва да посочат всички източници, които са ползвали при разработването на проекта;
– мултимедийните проекти да бъдат разработвани на лицензиран или свободно разпространяем софтуер, работещ под операционна система Windows;
– няма ограничения в сложността и в съдържанието, в използвания формат и обем;
– проектите могат да бъдат представени и като обикновено слайдшоу в Power Point или като мултимедия с флаш приложение, вградено видео, макромедия и др.;
– мултимедийните проекти да имат времетраене до 10 мин.
Критерии за оценяване:
4.1. осмисляне, аргументираност и достоверност на темата;
4.2. умение за излагане на фактите;
4.3. елементи на изследователска дейност;
4.4. оригиналност и творчески подход към темата;
4.5. използване на различни източници и коректност в тяхното посочване;
4.6. езикова и стилистична култура;
4.7. естетическо изпълнение;
4.9. спазване на посочените специфични изисквания.
5. Рисунки
Специфични изисквания – рисунките да бъдат на лист А 3 със свободно избрана техника: акварел, темперни бои, пастели, графика, флумастер, молив, колаж. Работите не се връщат и не бива да се паспортират.
Препоръчани допълнителни дейности във връзка с конкурса:
– Организиране на викторини.
Препоръчваме в рамките на конкурса да се организират викторини за запознаване на по-голям брой учащи се с темите, разработвани в него. За определяне на въпросите за викторините може да се използват примерните теми и библиографията за конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”. Викторините могат да се провеждат на училищно и общинско равнища. В учебните заведения препоръчваме да участват отбори на отделни класове за излъчване на отбор – училищен първенец. Първенците на отделните училища могат да участват във викторината на общинско равнище. Предлагаме общинските ръководства на Национално Движение Русофили с помощта на Регионалните инспекторати и Общинските координационни съвети на Синдиката на българските учители да организират викторините в общините – комисии за оценка, награди, отразяване в местните медии и т.н
Важен приоритет при отчитане и награждаване на учители – научни ръководители ще бъде организирането от тях на училищни и общински викторини.
– Организиране на клубове от участници в Конкурса, ръководени от учители, научни ръководители на разработки по теми от конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”.
Етапи за отчитане на конкурса: Конкурсът се отчита до 15.04.2014 на училищно ниво; до 15.05.2014г. на общинско и областно и до 15.06.2014г. на национално равнище.
Разработките се оценяват от училищни, общински и национална комисии.
Общинските комисии номинират първенците за национално равнище.
Препоръчва се в тях да се включат представители на съорганизаторите на конкурса.
Награди за научни ръководители и участници:
- Екскурзии до Русия. Изпращат се четирима ученика и учител.
- Предметни награди: таблети, електронни книги и DVD плейъри.
- Грамоти за всички участници.
Награди не се присъждат на групи, а само на индивидуални участници в конкурса.
Готовите разработки да се изпращат както следва:
– за общинско равнище на адреси, които ще се уточняват за всяка община от структурите на Национално Движение Русофили до 30.04.2014г.
– на национално – в офиса на Национално Движение Русофили – София 1000, ул. „Г.С. Раковски” № 108 до 20.05.2014г.
Авторите точно да посочват трите си имена, училище, адрес, телефон, e-mail /ако имат/.
Регламентът, примерните теми и библиографията се намират на сайта: www.rusofili.bg, папка „Конкурси”.
За контакти: Цвети Цветков, тел.: 0888 605 710
ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ
ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС
„НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ”.
- Българската и руската духовност в сътрудничеството между
българската и руската православни църкви.
1.1. Ролята на българската църква и български духовници за
създаване на руската православна църква – 9 в. – 11 в. Пренасяне на значителна старобългарска религиозна литература. В Киевска Рус богослужението се води на старобългарски. Първи митрополит след покръстването – българинът Михаил.
1.2. Втора вълна на българско влияние над руската църква –
14 в. – 15 в. Ролята на българите – руски митрополити Киприян и Григорий Цамблак за израстване на църквата и укрепване на светската власт в Московското княжество.
1.3. Съвременната православна руска църква начело с
патриарх Кирил – важен фактор в духовния живот на Руската федерация.
- Руско-българските духовни връзки по време на
войните, които Русия води с Турция през 18 и 19 век, довели до религиозните свободи преди освобождението от турско робство.
- Дейността на Московския славянски комитет, работата на
неговите членове Аксаков, Достоевски, Тургенев и др. – израз на руската духовност, преди Руско – турската война – 1977/78 г.
- Живот и дела на видни българи участници в руския
културен и обществен живот преди освобождението.
- Видни българи работили и учили в Русия допринесли за
взаимно проникване на българската и руската духовност.
- Живот и дело на руски граждани със значим принос в държавния, обществен и културен живот в България преди, по време и след Освободителната война.
- Паметници, посветени на подвига на руските воини
по време на Освободителната война в моя роден край, в страната.
- Какви чувства поражда в мен подвига на руските
воини по време на Освободителната Руско – турска война 1977/78 г.
- Братската солидарност, човешкият дълг на обикновения руски войник по време на войната.
- Чувствата, вълнуващи българските опълченци при
отбраната на Шипченския проход.
- Подвигът на руския войник и на руски военачалници
по време на Освободителната война.
- Помощта на българското население по време на
Освободителната война 1977/78 г. – разузнаване, помощ при пренасяне на оръдия, боеприпаси, грижи за ранени.
- Отношението на българите към Русия в творчеството на
Ив. Вазов, Пенчо Славейков и др.
- Руско – турската война (1977/78 г.) в творчеството
на руски и български художници.
- Създаване на българската държавност с помощта на
руската администрация след Освобождението от турско робство.
16. Създаване на българска армия и полиция, образователни и здравни системи, пожарна, поща с помощта на руски чиновници след Освобождението.
17.Българи и руси активни участници в задълбочаване и
разширяване връзките между българския и руския народи след освобождението (1977/78 г.) – ген. Иван Винаров, ген. Захари Захариев, ген. Петър Панчевски, Кръстю Раковски, Николай Масалитинов и други.
БИБЛИОГРАФИЯ
БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ.
Връзки между двата народа в областта на православието
Първа вълна на българското влияние в руската религия и в духовната култура (9-11в.). В Киевска Рус се приема старобългарският език в богослужението. Пренася се значителна старобългарска религиозна литература. Първи митрополит след покръстването – българинът Михаил.
– Мякотин Венедикт. История на Русия от IX до XVIII век /Венедикт Александрович Мякотин. – София. 1936 (София: Придворна печ.) 1936. 363 с., 25 см + к. (2 д.). – (унив. библ.; 178)
– Николаев Всеволод. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия /Всеволод А. Николаев. – София: БАН. 1949. – 169 с., 25 см. – (Трудове на Института за българска история)
– Боева Людмила. Старата Киевска Рус: История, култура, лит. [Изследване] /Людмила Боева. -София: Наука и изкуство. 1983 (Ямбол : Г. Димитров). – 211 с., 20 см
– Българите в Северното причерноморие: Изследвания и материали: Т. 1 – 8/ Състав, [и предг.] Петър Тодоров. – В. Търново: ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. 1992 – . – , 22 см
– Страници от историята на българите в Северното Причерноморие: Изследвания и материали / Състав., отг. ред. [с предг.] П. Тодоров. – В. Търново: ПИК. 1996 (В. Търново: Абагар). – 300 с., 23 см
Втора вълна на българското влияние (14-15 в.). Ролята на българските руски митрополити – Киприан и Григорий Цамблак за израстване на духовната култура и стабилизирането на светската власт.
– Дончева-Панайотова, Невена. Киприан: Старобълг. и старорус. книжовник: [Моногр.] / Невена Дончева-Панайотова. – София: Наука и изкуство, 1982 (Хасково : Ат. Стратиев). – 227 с., 20 см
– Дончева-Панайотова, Невена. Словото на Григорий Цамблак за митрополит Киприан / Невяна Дончева-Панайотова. – В. Търново : ПИК, 1995. – 125 с., 22 см. – (Библиотека Филология)
– Дончева-Панайотова, Невена. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в Източна Европа ХУ-ХТ1 в. / Невяна Дончева-Панайотова. – В. Търново : Веста, 2004 – 575 с.: с ил., табл., факс. 24 см
– Киселков Васил. Митрополит Григорий Цамблак / В. Сл. Киселков. – София: Печ. на военно-книгоизд. фонд, 1943. – 68 с., 19 см
– Куцаров, Петър. Киприан-българин, митрополит Московски и на цяла Русия / Киприан болгарин, митрополит Московский и всея Руси / Петър Куцаров ; Предг. Божидар Димитров. – 2. изд. -София : Тангра ТанНакРа ИК, 2005 ([София] : Образование и наука ЕАД). – 182 с. : с цв. ил., портр., к., 24 см. – (Българска вечност ; 30)
– Българи и руси – десет века културно общуване / Георги Германов. – София : Славянско д-во в България. 1997. – 56 с., 20 см. – (Славянска библиотека ; 5)
– Старобългарска литература : Изследвания и материали : Кн. 1- 2 / Отг. ред. Б. Ст. Ангелов и др. – София: БАН. 1971. – ,24 см. Кн.1. 1971. – 500 с. с факс. : 1 л. табл. Кн. 2. Българо-руски литературни връзки през Средновековието. – 1977. – 268 с. : с факс.
– Българите и България в старата руска книжнина : Докум. разказ за бълг. ист. наследство в рус. книжнина от XVIII в. и първата половина на XIX в. / Димитър Райков. – София : Бълг. писател, 1983. – 500 с. : с ил., портр., факс., 22 см
– Руско-български връзки през вековете : [Сб. статии] / Ред. кол. Д. Ангелов – отг. ред. и др. – София : БАН. 1986. – 162 с.,25 см
– Райков, Димитър. Юрий Венелин и българското Възраждане: [Изследване] / Димитър Райков. -София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий. 1994. – 212 с: с ил., факс. портр., 21 см
Снегаров, Иван. Кратка история на съвременните православни църкви: Българска. Руска и Сръбска: Т. 1-2 / Иван Снегаров. – София : Унив. печ.. 1944 (София : Университетска печ.) -, 25 см. – (Университетска библиотека ; 277, 299)
Снегаров, Иван. Духовно – културни връзки между България и Русия през средните векове (X – XV) / Иван Иванов Снегаров. – София : Синод. к-во. 1950. – 96 с., 25 см
Снегаров, Иван. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI-XVIII в. / Иван Иванов Снегаров. – София : Синод. к-во. 1953. – 132 с., 25 см
Златарски, Васил. България през ХІV-ХVв.; 2005г., 314с.
Киселков, Васил. Митрополит Григорий Цамблак; 1943г., 68с.
Българската патриаршия през вековете. Сборник статии; 1980г., 187с.
Метендорф, Йоан. Византия и Московская Русь; http://www.krotov.info
Киприан и Московский сепаратизм 1376-1381г.;
http://www.krotov.info
Общото в ранната българска и руска история до Руско-турската война 1877/78 г.
Войните, конто води Русия с Турция през 18 и 19 век, които довеждат до религиозните свободи на българите преди освобождението от турско иго.
– Стоилова. Тамара. Ябълката на раздора в руско-турските отношения през 60-те години на XVIII век / Тамара Стоилова – София : Акад. изд. Проф. М. Дринов. 1995. – 274 с. , 20 см
– Генов, Георги. Източният въпрос : Полит, и дипломат, история : Ч. 1-2 / Георги Петров Генов. -София, 1924, -1926 (София : Художник). -, 25 см. – (Унив. библ. ; X 44, 45)
– Средиземноморска хроника: За събитията по суша и море от времето на първата война, която рус. императрица Екатерина II води срещу турците / Материалите събра, прев, [от рус], подреди и поясни Тамара Стоилова. – София: Болид Инс, 2001. – 308 с, 4 л. : с ил., к., факс., 21 см
– Дойнов, Стефан. Българите и руско-турските войни 1774-1856: [Изследване] / Стефан Дойнов. -София: Нар. просвета, 1987 (Хасково: Ат. Стратиев). – 239 с. Немирович-Данченко, Василий. Годината на войната: Записки на воен. кореспондент / Василий И. Немирович-Данченко; Прев, от рус. Росен Тренков. – София: Военно изд., 1977. – 232 с., 20 см
– Русия и българското националноосвободително движение 1856-1876 : Док. и материали : Т. 1 -. -София : БАН. 1987 -. -, 25 см
Първите българи, създали свои кантори в Русия – Кънчо Даскалов, братя Априлови, Стефан Палаузов и др., търговски връзки.
Одеско българско настоятелство – М. Палаузов, Н. Тошков, В. Рашев, бр. Тошкович.
– Енциклопедия България : Т. 1 – 7. – София : БАН, 1978-1996. -, 30 см
Карастоянов, Георги. Васил Априлов : Черти на един живот : [Докум. повест] / Георги Карастоянов. – 2. изд. – София : Отечество, 1982. – 192 с. 8 л. : ил., портр., факс., 22 см
– Арнаудов, Михаил. Васил Евстатиев Априлов : Живот, дейност, съвременници : 1789-1847 / Михаил Арнаудов. – [2. дои. изд]. – София : Наука и изкуство, 1971. – 524 с., 25 см
– Никола Ст. Палаузов: Биография. – Габрово: Унив. изд. Васил Априлов. – 96 с.: с ил., 20 см
Московски славянски комитет и руско-турската война.
– Стоянов, Иван. Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание : [Изследване] / Иван Стоянов. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992. – 123 с. . 20 см
– Генов, Цонко. Славянските комитети в Русия и българското освободително дело 1858-1878: [Изследване] / Цонко Генов. – София: ОФ. 1986 (В. Търново: В. Найденов). – 208 с., 20 см
– Прерадович, Фьодор. Спомени за руско-турската война 1877-1878 / Фьодор Прерадович ; Прев. от рус. Антон Николаев. – София : Военно изд.. 1977. – 272 с. I л. : портр., 21 см
– Освобождението на България и руската общественост : Сб. [статии] / Под ред. на Веселин Хаджиниколов. – София : ОФ, 1977. – 360 с. , 20,5 см
Поглубко, К. Българо-руски революционни връзки през втората половина на XIX век : Изследване / К. А. Поглубко ; Прев. от рус. Лилия Стоева, Иванка Кирова. – София : Наука и изкуство, 1982 (Плевен : Ал. Пъшев). – 259 с. , 23 см
Плевенската епопея 1877 : Сб. [статии] / Под ред. [с предг.] на Никола Бошнаков. – София : ОФ, 1977 -. – 267 с, 24 л. : ил., 21 см. – (Библиотека Роден край)
Дойнов, Стефан. Българската общественост и Руско-турската освободителна война: 1877-1878: [Изследване] / Стефан Дойнов. – София : ОФ, 1978. – 220 с.: с ил.,16 л. ил., факс. и портр., 21 см
Дойнов, Стефан. Руско-турската освободителна война: [Очерк] / Стефан Дойнов. – София: Слов-Д, 1993. – 96 с. , 22 см. – (Библиотека България : Историческо четиво; 4)
Българи, учили в Русия преди руско-турската война и допринесли за бързото развитие на България след Освобождението.
– Минкова, Лиляна. Български възрожденци в Русия / Лиляна Минкова. – София : Карина-Мариана Тодорова, 2005. – 352 с. . 21 см
– Бояджиев, Пирин. Непознати възрожденци / Пирин Бояджиев ; [Предг. Румяна Лебедова]. -Силистра : RITT bg, 2005. – 72 с. : с портр. , 21 см
Петков, Лука. Досег – 2 : До Освобождението, 1878 и след това : Нещо като родова хроника / Лука Петков Кръстев. – София : Звездан, 2003. – 479 с. : с ил. , 21 см
– Йонков, Христо. Георги Стойков Раковски : Биогр. очерк / Христо М. Йонков. – София : Сибия, 2005. – 96 с, 8 л. : ил., факс., 20 см
– Стоянов, Иван. Любен Каравелов : Нови щрихи към живота и дейността му / Иван Илиев Стоянов. – В. Търново : Унив. изд. Св. Св. Кирил и Методий, 2008. – 130 с., 21 см
Създаване на българската армия и полиция , образователни и здравни системи, пожарна, поща с помощта на руски чиновници след Освобождението
– Попов, Васил и др. Българската земска войска. 1878-1879 г. Създаване на Българската войска след Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. : Сб. от документи и материали / Състав, и ред. Васил Попов. Цветана Иванова, Йонка Велкова. – София : ДВИ, 1959. – 692 с. , 25 см + (5 л.). -(Материали по историята на Българската армия)
Димов, Асен. Дядо Иван : Мит или действителност / Асен Димов : [Предг.. послесл. Стоян Дойнов]. – В. Търново : Абагар. 2004. – 224 с. , 24 см
Отношението на българите към Русия в творчеството на Иван Вазов, Петко Р. Славейков и др.
ОСИНИН. Димитър. Иван Вазов и Пенчо Славейков: Спор между две епохи. София, 1988. с. 240-255
КОНСТАНТИНОВ, Георги. Очерци за живота и поезията на Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, – София, Народна култура, 1963
Създаване на българската държавност
– Ролята на Русия за изграждане на българската държавност след Освобождението на България през 1878г. Сборник с доклади от научна конференция на български и руски юристи, проведена 2003г. Съставител – Недялко Иванов; 2003г., 195с.
– Национална научна конференция с международно участие на тема „Освобождението на България и първи стъпки в изграждането на общественото здравеопазване“ 2008г., 186с.
– Освобождението на България и руската общественост: Сборник статии; 1977г., 360с.
– Руско-български връзки през вековете. Сборник статии; 1986г., 162с.
Горина, Людмила. Марин Дринов: историк и обществен деец; 2006г., 240с.
История на България. Т.7; 1991г.
http:math.bas.bg/digi/archivnaspravka.html
– Тошев, Тошо. Върховото ръководство и висшето командване на
българската армия 1879-1999г.; 2000г., 411с.
– Попов, Васил и др. Българската земска войска 1878-1879. Създаване на българска войска след освободителната Руско-Турска война 1877 – 1878. Сборник от доклади и материали; 1959г., 692с.
Българската земска войска; http:www.vi–books.com
– Начев, Николай. Българската полиция 1878-1944г. Факти и събития; 2002г., 408с.
– Ангелова, Росица. История на полицията в България 1878-1944г.; 2005г., 156с.
– Симеонов, Стефан. Полицията в България 1879-1944. Политически, правни и управленски аспекти; 2003г., 192с.
– Сп. „Български воин“; 2004г., бр. 8
– Дончев, Илия и др. Противопожарното дело в България; 1978г., 251с.
уууууу.slivenskodelonv.sliven.net:
www.nspbzn.mvr.bg
– Шестдесет години български пощи, телеграфи и телефони: 1879-1939г. Сборник; 1939г., 420с.
– Цончев, Тиню. Материали за историята на българските пощи, телеграфи и телефони: Т.1-2; 1935г.
– Принос към историята на пощите, телеграфите и телефоните в България; 1937г., 35с.
Българи с принос в обществено-политическия и духовен живот на Русия
ВИНАРОВ, ИВАН (1896-1969)
Военен и политически деец. Участва във Войнишкото въстание, за което е осъден на затвор. Избягва от затвора в СССР и там постъпва в Червената армия. Участва като интербригадист в Испанската гражданска война. Утвърждава се като кадрови разузнавач в съветското военно разузнаване. Във Великата отечествена война командва полк при отбраната на Москва. В България взема участие в сформирането на I народоосвободителна бригада. Министър на благоустройството и пътищата.
ВИНАРОВ, Иван. Бойци на тихия фронт: Спомени на разузнавача. – 2. изд. – София: ДВИ, 1988 – 527с.
ГЕРОВ, Найден (1823-1900)
Виден български езиковед, фолклорист, писател и обществен деец Завършва ришельовския лицей в Одеса, приема руско поданство. С негова подкрепа мнозина млади българи учат в Русия. След Освободителната война е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Радетел за засилване на българо-руските стопански и културни връзки.
АРНАУДОВ, Михаил. Найден Геров//Арнаудов, Михаил. Поети и герои на Българското Възраждане. – София: Бълг. писател, 1965; с. 51 – 100.
ГЕОРГИЕВ, Емил. Найден Геров: Кн. за него и неговото време. – София: ОФ, 1972. – 367с, : с портр., 4 л.: портр. – (Библ. Бележити българи: Кн. 13).
Найден ГЕРОВ и историята на българската наука и култура: Материали от Нац. конф, с междунар, участие, 13 – 15 ноем. 2000, София / Състав. Вера Кювлиева-Мишайкова: Ред. Вера Кювлиева-Мишакова, Лилия Крумова-Цветкова; Предг. Юлия Балтова. София : Акад. изд. Проф. Марин Дринов. 2002. – 302 с: с портр., табл.
САГАЕВ, Константин. Найден Геров. – София: Ново у-ще. 1936. – 32с. – (Библ. Велики българи: Животописни разкази, № 21) НБКМ 65946.
ДРИНОВ, Марин (1838-1906)
Учен историк, филолог, обществен, държавен и просветен деец. Един от основателите на Българското книжовно, дружество (днес БАН). Вицегубернатор на София по време на губернаторството на Алабин. Съветник на княз Дондуков. Убеден русофил и славянофил. Предложил София за столица след Освобождението.
– ГОРИНА, Людмила Василиевна. Историк и обществен деец / Прев. от рус. Венета Бъчварова. – София: Акад. изд. Марин Дринов, 2006. – 240с.
– ГОРИНОВ, Недьо. Проф. Марин Дринов: Животопис, научна и обществена дейност. – София, 1936 (печ. Гутенберг. – 64с., 2л.: ил. (Библ. Бележити панагюрци и Панагюрище; № 2).
– Марин ДРИНОВ: Материали от бълг.-съв. науч. конф. „150г. от рождението на М. Дринов и 110г. Нар. библ. „Кирил и Методий”, София, ноем. 1988г./ Под ред. на Мария Велева, Елена Харбова. – София; НБКМ, 1981. – 240с,. 6 л.: портр.
– ИЗСЛЕДВАНИЯ в чест на Марин С. Дринов: Сборник/ Под ред. на Ал. Бурмов и др. – София: БАН, 1960. – 651с.
– РАДНЕВ, Николай П. М. Дринов и К. Иречек и просветното дело в Княжество България: Изследване. – София: Нар, просв., 1984. – 96с., 4 л.: ил., портр.
– ЧОЛОВ, Петър. Марин Дриков 1838-1906: Био-библиогр указ. и докум. насл. – София; НВКМ, 1990. – 205с.: ил., портр.
ЗАХАРИЕВ, Захари (1903-1969)
Завършва авиационно училище а България, включва се в съпротивителното движение и емигрира в Съв. Съюз. Там завършва Военновъздушна академия. Записва са доброволец и заминава като интербригадист. През Великата отеч. Война Политически и военен деец. Герой на България и на СССР, заслужил летец. Обучава летци за фронта. Завръща се със Съветската армия и служи във ВВС. Командва ПВО и ВВС. Оглавява Дружеството за българо-съветска дружба.
ЗАХАРИЕВ, Захари. Вярност: Повест за летеца. – София: ДВИ, 1967. – 188с.
ЗАХАРИЕВ, Захари. Доверие: Повест. София:ДВИ, 1970. – 148с.
ЗАХАРИЕВ, Захари. Образите, които са в мен: Спомени за български и съветски летци. – София: Нар. младеж, 1978. – 184с, 8 л.: ил.
КАРАЗИН Василий (1773—1842)
Син на българин, обосновал необходимостта от Министерство на образованието в Русия и създател на Харковския държавен университет.
Василий Каразин – живот и дейност. Автор: СЪст. М. Станчев, Л. Георгиев, А. Запрянова, П. Чолов. Сборникът е посветен на 200-годишнината на Харковския университет в Украйна и на неговия основател и патрон Василий Назарович Каразин (1773—1842) — известен просветител и енциклопедист в Украйна и Русия през XIX век, с български корен, чийто прадядо е бил софийски архиепископ.
Кузменко, С. Н. В. Н. Каразин: [Биогр. очерк], 1961, изд. Нар. просв.
КАРАЗИН Иван
Брат на В. Карадин, създал първия дендрариум (край Харков) в Русия, днес дендрариумът носи неговото име.
За него е писано в многотомната история, енциклопедия „България“, трудове на професорите Стефан Дойнов, Николай Генчев и други, както и в писания на Добри Попов, Христо Георгиев, Цонко Генов, Петър Атанасов, Тамара Стоилова.
КИПРИАН, митрополит Московски и на цяла Русия (30-те години на ХІVв. – 140)
Чиновник и висш духовник, чичо на Григорий Цамблак. Първоначално е Киевски и литовски митрополит, а впоследствие се издига до най-високия сан – Московски и на цяла Русия митрополит. Изиграл е изключително важна роля за укрепването на руската държава. Дейността му тласка напред развитието на българо – руските връзки. Канонизиран е за руски светец.
АНГЕЛОВ, Боню Ст. Из старата българска, руска и сръбска литература. – София: Наука и изкуство, 1958, с. 159 – 190.
ДОНЧЕВА – ПАНАЙОТОВА, Невена. Киприан: Старобълг. и староруски книжовник: Моногр. – София: Наука и изкуство, 1981. – 227с.
ИВАНОВ, Йордан. Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан// Изв. Инст. за бълг. лит.: Кн. 6 – 1958
КУЕВ, Куйо. Киприан: Студия// История на българската литература: Т. 1 – София: БАН, 1962
КУЦАРОВ, Петър. Киприан – българин, митрополит Московски и на цяла Русия = Киприан – болгарин, митрополит Московский и всея Руси/ Предг. Божидар Димитров – София: Тангра ТанНакРа, 2001. – 182с.: ил., портр., к. – (Бълг. вечност; 30)
МИНКОВ, Тодор Николаевич (1830-1906)
Просветен деец и общественик. Убеден русофил, изповядва вярата си в просветната и освободителна мисия на Русия. Работи в Южнославянския пансион в гр. Николаев. Изържа много българи, които се учат в Пансиона. Умира в Русия.
БОЯДЖИЕВ, Илия. Възрожденецът Тодор Минков // Родна реч. 1974, № 3.
ТОДОРОВ, Спиридондон., Тодор Ник, Минков (1830-1906: Живот; Дейност; Заслуги. – София: ОФ. 1970. – 96с.
НБКМ 327330
ХАДЖИНИКОЛОВА, Е. Южнославянският пансион в град Николаев през Възраждането // Истор. преглед, 1975, № 1.
Българи, учили и работили в Русия със значим принос в българския обществен и духовен живот:
АПРИЛОВ, Васил
Виден руски търговец от Одеса. Дава много лични средства за Българското Възраждане /построява Априловската гимназия в Габрово/.
КОНСТАНТИНОВ, Георги. Български писатели / Георги Константинов. – София : Хемус, 1947.-456с. С биогр. данни и портрети на Васил Априлов
НИКИТОВ, Никола. Стани, стани юнак балкански: Популярни исторически очерци за деца и юноши / Никола Никитов. – София: Медицина и физкултура, 1960. -104с. Съдържа и: Възкръсналият българия (за Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов) – с.6-10
ПАРИЖКОВ, Петър. Българските книжари от епохата на Възраждането.- „както брат помага на брата…” / Петър Парижков. // Възрожденски книжари: Сб. документални очерци / Състав. Петър Парижков. – София: Наука и изкуство, 1980, с. 5-28; 330-337. Споменава се Габрово, Васил Априлов, Николай Палаузов.
КОНЕВ, Илия. Българското Възраждане и Просвещението; Т. 1 – / Илия Конев. – София: 198З
БЕНДЕРЕВ, Анастас (1859-1946)
Военен деец, русофил. Участва в националноосвободителната борба. След Освободиткелната война завършва Военно училище и военна академия в Русия. През Сръбско – българската война се проявява като храбър и способен командир. Участва в бунта на офицерите – русофили за детронирането на Ал. Батенберг. Емигрира в Русия и служи в руската армия. Автор е на военни трудове.
БЕНДЕРЕВ, Анастас. Спомени; Писма, – София: Гео прес, 1999. – 208 с: с портр., факс.
РУСЕВА, Мариана. 60 години без генерал-лейтенант Атанас Бендерев// В о е н, и с т. с б., 2006, № 3;, с. 46-51.
ШАЛАВЕРОВА, Мария и др. Атанас Бендерев като военно-политическа личност/ Мария Шалаверова, Георги Вълков // Изв. на Инст. по воен. История, 1980, №29, с. 127-159,
ген. Симеон Ванков
Един от създателите на съвременната руска оръжейна промишленост, основател на Научно-техническия съюз в България.
Генерал Симеон Ванков: Биогр. очерк/ Лариса Чакалова. – София: ДВИ, 1974. – 108с.: с портр. и факс.:;20 см – (Библиотека Бележити пълководци и воен. дейци)
Черняк, Арон Я. Симеон Ванков: [Биорг.]/ Арон Черняк; Прев. [от рус.] Цонка Дулова. – София: Воен. изд., 1989. – 159с.; 21 см
Бъчварова, Н.П. Малко известни факти за дейността на братята Петър, Янко, д-р Лука и ген. –майор проф. инж. Симеон Банкови в новата ни история/ Н.П. Бълчварова (биогр.)// Науч. тр. ВВОУ „В. Левски”, 54, 1887, с. 45 – 54.
[майор] Симеон Николов Ванков – живот и дейност (1858г. – 1937г.) Невяна Бъчварова (воен. дело)// Изв. Ист. музей – В. Търново, 13, 1998, с. 38 – 52.
ВЕНКОВА ТОТА (1855-23.ХН. 1921)
Учителка преди Освобождението. По време на войната е медицинска сестра във Военната болница в Алриловската гимназия в Габрово. След войната учи в Русия и е първата българска лекарка.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ България. Т.1, А-В,- С. БАН, 1978.- 826с.: с ил. На с. 642 – Биогр. данни за д-р Тота Венкова ПЪРВАТА наша лекарка.// Наша Родина, 26, 1979, N 3, с. 4 Кратки биографични данни за д-р Тота Венкова от Габрово.
ВРАЧ. (Звезды).//Болгария, 1980, N3, 18-19 Кратки биографични данни за д-р Тота Венкона
КУРТЕВ, Вълчо. Д-р Тота Велкова [1859 г. – 23.XII. 1921 г.].// Бюлетин на К-т а н а д в и ж е н и е т о на б ъ л г. жени. 1980. N 4, 9-10
Лекарката е родена в гр. Габрово. Работи известно време и в болницата в Търново
АНДРЕЕВА: Пенка. Д-р Тота Венкова: 125 години от рождението й /Състав, Пенка Андреева. – Габрово: Окр. библ Априлов – Палаузов; Окр. истор. музей. 1980. Дипл.
КУРТЕВ, Вълчо. Българо-руски и българо-съветски медицински връзки: От средновековието до 9.IX. 1944 г./ Вълчо Куртев, Константин Страшимиров. – София: Медицина и физкултура, 1982. – 135с. : с ил.
Данни и за връзки на медицински лица от Габровски окръг с Русия: д-р Тота Венкова
ГАЛЧЕВ, Ил. Една от първите. (Бележити учени).// Природа и знание, 34, 1983. N 8, с.35: 1 портр.
Биогр. очерк за д-р Тота Венкова
БЪЛГАРСКАТА възрожденска интелигенция: Енциклопедия: Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни… / Състав. Николай Генчев, Красимира Даскалова. – София : Д-р Петър Берон, 1988. – 740с.: с портр.
Съдържа биографични данни за: ВЕНКОВА, Тота (1855-23.ХН. 1921), родена в Габрово, завършва местното девическо класно училище (1873) с издръжката на селското благотворително дружество в града, учителка в Габрово (1873-1877), след Освобождението завършва медицина в Петербург (1878-1886), дарителка – с.115;
Д-Р ТОТА ВЕНКОВА. Сърце за всички: Биогр. очерк за д-р Тота Венкона по случай 150г. от рождението й (1855-2005)/ Състав., ред. Мария Семерджиева. – Габрово: Сдружение Женско благотворително д-во Майчина грижа, 2005. – 86 с.: с ил., портр.
Несторов, Александър. Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка/ Александър Несторов //Демокрация,XI , N 93. 7 апр. 2000. с 13.
ДРЕНСКИ. Иван. Генерал Радко Димитриев; Биогр. очерк – София: ДВИ. 1962. -200с.;с ил. и факс.
УЗУНОВ, Христо. Генерал Радко Димитриев – военен стратег и пълководец // Изв на И н с т. но в о е н. и с т о р и я, 1995, 58, с. 236 – 252.
Тонев. Здравко- Незабравими български офицери / Здравко Тонев. -София: ИК Ваньо Кедков, 2005. – 164 с, 18 с.: ил. : 20 см Библиогр. с. 162-163
Храбри идат твоите капитани: [Сб. Биогр. очерци за герои от Сръб.-бълг. война 1885 г.] / Състав. Любомир Рангелов. – София/ Воен. Изд. 1985. -21бс,
За А. Гуджев, А. Бендеров,. А. Блъсков, А. Узунов, К. Никифоров, К. Паница, М. Маринов, Н. Генев, Н. Петров, 0. Панов, П. Стоянов. П. Груев, Р. Димитриев, Ст. Кисов, Ст. Паприков. Ст. Ковачев
Генов, Гено. Какви е деца раждала: [Очерци] / Гено Генов-Ватагин. – София : Нар. младеж. 1986.- 252 с. ; 21 см
За В. Левски, Г. С. Раковски, Г. Бенковски, Ат. Узунов, Н. Генев, Р. Димитриев, Г. Вазов, Хр. Михайлов, Г. Генов. Г. Дамянов, П. Енев, Ив. Кинов, Ф. Козовски, Цв. Радойнов, Вл. Заимов, Е. Марков, Щ. Атанасов
Азманов, Димитър. Генерал Радко Димитриев/ Димитър Азманов //Военноист. сб., LХVІІІ, 1999, N4, с. 50-73.
Белий, Юрий. Радко Димитриев, български генерал на руска служба, и неговата трагедия/ Юрий Белий // И с т. п р е г л ., LVІІ, 2001, К1 5-6, с. 188-196.
Доспевски Станислав
Завършил Петербургската художествена академия, виден български книжовник от Възраждането. Участва активно в борбата за църковна независимост.
www.pravoslavieto.com/art/shkoli/samokovska/1795_Stanislav_Dospevski.htm
Възрожденски художници: [Сб. от докл. за Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Цокев и Георги Дончов], 1956 – София.
Прокопова, Първолета. Мариола Доспевска, 1966 – София
Димитрова, Делка Николова. Станислав Доспевски: [Биогр. очерк], 1966 – София
Захариев, Васил. Станислав Доспевски: Въррожденски живописец: 1823-1877: [Моногр.]. 1971 – София
Рошковска, Анна Антонова. Станислав Доспевски: [Творчески портр.]. 1994 – Ст. Загора
Друмев Васил – Екзарх Антим І
От Шумен, учил в Русия, драматург, борец за църковна независимост, след Освобождението два пъти Министър-председател, изявен русофил.
www.slovo.bg/vdrumev/
Атанасова, Виолета Кирилова. Васил Друмев – митрополит Климент за възпитанието и образованието. 2002 – София
Киров, Димитър Станков. Нравствените измерения на човешкия живот според Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). 2001 – София
ЗАИМОВ, Стоян(1853 – 19.32)
Участник в национално-освободителното движение, апостол на Врачанския революционен окръг. Учи в Русия. След Освобождението се обявява против антируската политика на Стамболов и Фердинанд. Емигрира в Русия. Един от инициаторите за построяване паметник на В. Левски и на Цар Освободител.
ДИМИТРОВ. Данко, Стоян Заимов: Кн. за него и неговото време. – София: ОФ, 1971. – 259 с.: 1 портр., 5 л. Портр., ил и факс. -(Библ. Бележити българи; Кн. 11).
ЦАНОВ, Емил. Стоян Заимов – виден български възрожденец, създател на музеите и паметниците на признателност към руския народ и радетел за българо-руска дружба. Плевен: Воен. Истор. музей, I966 – 24 с,
кап. Мамарчев Георги
От Котел, вуйчо на Г.С. Раковски, капитан в руската армия. Участва в чета, вдига въстание в България по време на руско-турската война 1828/29г., донесла свобода на Гърция.
Змей Горянин. Капитан Мамарчев. 1935 – София. СЕРИЯ Библиотека Робство и освобождение: Исторически разкази
Минев, Мирослав Петров. Георги Мамарчев: [Биогр. очерк]. 1966. София
Калчев, Камен. Смелият капитан: Романизована биогр. на капитан Георги Мамарчев: [За юноши]. 1958 – София
АВТОР Възвъзова-Каратеодорова, Кирила. Капитан Георги Мамарчев 1786-1846: [Биогр. очерк]. 1986 – София
акад. Наджаков Георги
Завършил и работил в Русия и България. Световноизвестен учен, разработил метода фотосинтеза. Разработвал термокопирни машини и факсове и т.н.
АКАДЕМИК ГЕОРГИ НАДЖАКОВ
Академик Георги Стефанов Наджаков: Юбилеен сборник: В 2т. – София: БАН, 1959
Т. 1. Обществена дейност. – XVI, 543 с.: 29 л. ил. Библиогр. с. 515-527
Т. 2. Научна дейност. – 608 с
Момчилов, Кирил. Плодовете на моя труд бяха добри: Първото бълг. откритие: Фотоелектретно състояние на веществата. Автор: Георги Наджаков / Кирил Момчилов //Веч. новини, ХЬ1 , N 98, 22-28 май 1992.
Стаменов, Митре. Акад. Наджаков [1897-1981] – авторът на откритието, от което се роди фотокопирната машина / Митре Стоянов // Сега, IV , N 65, 17-18 март 2001, с. 23.
Бележити български физици: [Биогр. очерци] / Състав. П. Симова. -София: Нар. просв., 1981,- 140 с.:с портр.
За П. Бахметиев, П. Пенчев, К. Попов, Г. Наджаков, Е. Карамихайлова, Н. Бонев, Е. Джаков, Л. Кръстанов
Иванов, Саздо и др. Георги Наджаков: Очерк / Саздо Иванов, Пенка Лазарова. – София: Унив. изд. Климент Охридски, 1989. – 159 с.: ил., факс, портр.; 17 см – (Библиотека Видни университетски учени) Съдържа и Георги Наджаков – живот в дати
Ваврек, Александър. 100 години от рождението на академик Георги Наджаков / Александър Ваврек. (физика) // Сп. БАН, С1Х, 1996, N 6, с. 58-62.С библиогр.
Коленцов, Крум. Проф. Георги Стефанов Наджаков – бележит учен и откривател / Крум Коленцов //Интелектуална с о б с т в е н о с т, 2002, N 9, с. 28-29.
кап. Николов Райчо
Офицер от руската армия. Като дете преплувал Дунав с помощта на кратунки /кухи тикви, пълни с въздух/ по време на Кримската война и съобщил в щаба на руската армия за разположението на турските войски. Офицер в българската войска в Източна Румелия. Убит по време на Съединението.
http://wdsgi.host-bg.info/
Габе, Дора Петрова. Мълчаливи герои: Ч. 1-2, 1931 – София Том:Ч. 1: Райчо : Повест
Том: Ч. 2: Капитан Райчо : Истор. скици и картини
Гигов, Тодор Марков. Капитан Райчо Николов: [Романизована биогр.]. 1977 – Нар. младеж, София
ПАНОВ, Олимпи (1852 – 1887)
Бесарабски българин, участник в национално–освободителното движение, като влиза в Опълчението и участва в Освободителната война. Следва Военна академия в Петербург. След детронирането на Ал. Батенбегр е моенен министър, но впоследствие е изгонен от страната. При бунта на русофилите преплува с лодка Дунава и се връща в България. Тук е осъден на смърт и разстрелян.
ДРЕНСКИ, Иван, Олимпи Панов: Биогр. очерк. – София: ДВИ, 1964. – 152 с: с ил. – (Библ. Бележити пълководци и военни дейци).
МАРИНОВ, Илия. Майор Олимпи Панов// Изв. на Ист. за воен. ист., 1983, № 35, с. 233 – 249.
МИНЕВ, Димо. Олимпи Панов: За 50-годишнината от смъртта му (1852 – 1887). – София: печ. Художник, 1938. – 39с.
РАЙНА КНЯГИНЯ (Попгеоргиева) (1856-1917)
Известна е на цял народ с участието си в Априлското въстание и с това, че ушива и носи знамето при обявяването му е Панагюрище. За това народът с любов я е нарекъл „Княгиня“. Учителства в родния си град, а след Освобождението заминава за Русия, където учи за акушерка. Райна пише своята автобиография, която се издава най-напред в Русия.
ДИПЧЕВ, Христо Вл. Райна Княгиня: [Биогр. очерк|. – София: Св. Георги Победоносец, 1996. 108 с, 9 л.: ил.
КАРАЛЕЕВА, Любомира. Райна Княгиня: Истор. повест. – София: ДВИ, 1969, — 196 с.
ПЕТКАНОВА, Магда. Райна Княгиня: [Биогр. очерк.] – София: НСОФ, 1962. – 48 с: с ил. (Библ. На жената: 1962, 8)
ФУТЕКОВ, Захари. Райна Княгиня: Живот и дейност: По сведения, черпени от самата нея и от достоверен източник – София; Панагюрско култ.-просв. д-во Оборище, 1948.
ХРУСАНОВ, Георги. Знаменоската: Разкази за Райна Княгиня: За юноши. – 2. доп. изд. – София: Нар. младеж, 1972. – 212 с: с. ил.
Руснаци с принос в държавния, обществен и културен живот в България
Аксаков Иван Сергеевич (1823 – 1886)
Руски писател и общественик. Водач на славянофилите в Русия, начело е на Славянския благотворителен комитет. Избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Съдейства за сближаване на българи и руси.
ИВАНОВ, Иван Д. Българският Гергьовден и ролята на Иван С. Аксаков, руската интелигенция и войска за реидентификацията на българската народност през периода 1850-1888 година. – Пазарджик: Първа частна печ., 2002. – 84 с.: 1 портр.
СБ 246699
КАКВО не знаем за: Иван Сергеевич Аксаков, Пьотр Дмитриевич Паренсов, Александър Александрович Мосолов, Николай Павлович Игнатиев, Пьотр Владимирович Алабин // [С т о и двадесет] 120 години свободна София, 1998, Юбил. бр.
ФРАНЦЕВ, В.А. Славянофилството на Иван С. Аксаков / Прев. от чеш. Ст. Аргиров; С предг. от Н. Бобчев. – София: Слав. д-во в България, 1926. – 80 с. – (Слав. библ.: Год. V, № 3-4).
АЛАБИН, Пьотр Владимирович (1824 – 1896)
Първи граждански губернатор на София. Най-напред идва в България като представител на Руския червен кръст. Инициатор за ушиването и даряването на българските опълченски дружини на Самарското знаме. Пръв внася сума за паметник на В. Левски в София. Съдейства за откриване на Софийска публична библиотека (сега Народна библиотека „Кирил и Методий“.)
ДОБРИЯНОВ, Тодор. Алабин е инициаторът за изработването на Самарското знаме. Той внася и първата лепта за построяването на Паметника на Левски в София // В е с т н и к за жената, VІ, № 14, 3 апр.1998, с. 7.
КАКВО не знаем за: Иван Сергеевич Аксаков, Пьотр Дмитриевич Паренсов, Александър Александрович Мосолов, Николай Павлович Игнатиев, Пьотр Владимирович Алабин // [С т о и двадесет] 120 години свободна София, 1998, Юбил. бр.
ПОПОВ, Мирослав. 75 години от основаването на Александровската болница в София // С о ф и я, 1959, № 5, с.14-15.
ЦЕНОВ, Йордан. Знамето и губернаторът: Самарското знаме и Пьотр Владимирович Алабин. – София: Терзиев и синове, 1997. – 160 с.: с ил., портр, факс
Венелин Юрий Иванович (1802 -1839)
Фолклорист и писател. Голям приятел на България. Интересува се живо от миналото и настоящето на българския народ и в резултат написва „Древние и нынешние болгаре”. Руската академия на науките го командирова в България, където събира народни песни и умотворения. С любов изучава български език.
АНГЕЛОВ, Боню. Венелин и нашите възрожденци. // А н г е л о в, Боню Ст. В зората на българската възрожденска литература: (Изследване). – София: Нар. просв., 1969, с. 159 – 187
ВЕНЕЛИН, Юрий Иванович. ЕНЦИКЛОПЕДИЯ България: Т.1. А-В. – София: БАН, 1978. – С. 640-641.
ВЕНЕЛИН, Юрий Иванович. Кирило – Методиевска енциклопедия: Т. 1: А – З /Под ред. на Петър Динеков/. – София: БАН, 1985, с. 300 – 302
ЗЛАТАРСКИ, Васил. Юрий Иванович Венелин и значението му за българите // Л е т о п и с на Българското книжовно дружество в София: Т. 3. 1901-1902 г. – София, 1903.
ПЕНЕВ, Боян. Юрий Иванович Венелин // П е н е в, Боян. История на новата българска литература: Т. 3. – София: Бълг. писател, 1977. – С. 439 – 482.
РАЙКОВ, Димитър. Юрий Венелин и Българското Възраждане: [Изследване.] – София: НБКМ, 1994. – 212 с.: с ил., факс., портр.
ВЕРЕШЧАГИН, Василий Василиевич (1842 – 1904)
Бележит руски художник, автор на такива известни картини, като „На Шипка всичко е спокойно“, „Шипка – Шейново”, „След атаката при Плевен”, „Панихида“ и др. Взел е непосредствено участие в Освободителната война, за което е награден с Георгиевски кръст.
ДЯКОВ, Антоний. Верещагин и пътят към българската свобода // Нар. к у л т., № 9, 2 март, 1968, с. 2
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ на изобразителните изкуства в България: Т.1. – София: БАН, 1980.
КОНИЧЕВ, Константин. Повест за Верещагин / Прев. от рус. Дона Минчева. – София: Нар. култ., 1968. – 484 с. , 16 л.: ил. – (Библ. Световни образи).
ЛЕБЕДЕВ, Андрей К. и др. Василий Васильевич Верещагин: Жизнь и творческий путь / Андрей К. Лебедев, А. В. Солодовников. – Москва: Искусство, 1988. – 208 с.: с цв.ил. – (Человек, события, время).
ВРЕВСКАЯ, Юлия Петровна (1841 – 1878)
Потомствената аристократка баронеса Юлия Вревская посреща с въодушевление Манифеста на Царя Освободител за обявяване война на Турската империя с цел освобождаване на българите от петвековното робство, напуска бляскавите петербургски салони и заминава за България като медицинска сестра. След самоотвержена работа в лазаретите тя се заразява с тиф и умира край гр. Бяла. Така тя отдава живота си за братската страна и остава завинаги в нея.
КУРТЕВ, В. Медицинската сестра баронеса Юлия Вревская (1841 – 1878)// Изв. на Истр. за воен. ист., 58, 1898, № 3, с. 176 – 188.
ЛЮБАРСКИЙ, Алексей. Милосърдната сестра / Прев. от рус. // Р а б. д е л о, № 64, 4 март 1968.
МАНОВ, Георги. Хризантеми върху бръшляна : 110 години от смъртта на Юлия Вревска // А н т е н и, № 6, 10 февр. 1988, с. 15.
ДОНДУКОВ-КОРСАКОВ, Александър (1820 – 1893)
След Освобождението през временното руско управление е назначен от император Александър II за Комисар на новоосвободената страна. Княз Дондуков проявява големи държавнически способности в изграждането на най-важните институции на Княжество България. Полага особени грижи за модернизирането на новата столица София.
ВЪЛКОВ, Георги. Първостоителят на българската армия// Военноист. сб. 47, 1978, № 3, с. 66 – 76
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ България: Т. 2: Г-З – София: БАН, 1981, с. 411
ОВСЯНЬІЙ, Н. Р. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг.: Т. 2. Российский императорский Комиссар в Болгарии генерал-адъютант князь А.М. Дондуков-Корсаков. – Санкт-Петербург: Воен.-истор. комиссия Гл. Штаба ,1906. – 291 с.:1 л.: портр, 1 л.: ил.
ПЕЕВ, Радой. Дондуков се заел енергично да преустройва столицата ни // П о д к р е п а, 1 март 1994, № 49, с. 6.
ТАУШАНОВА, Ивелина. Дондуков направи София столица // /Д в а д е с е т и четири/ 24 часа, №90, 3 апр. 1999, с. 11.
ЗАХАРЧУК, Юрий Порфириевич ( – 1944)
Руски офицер – белогвардеец, емигрирал в България, където създава образцова пожарна команда по европейски образец. Организира курсове за обучение на огнеборци.
ЖЕЛЯЗКОВА, Стела. Рицарят // 112, 2004, № 1, с. 21-22.
КРУПЕВА, Росица. Кавалер на всички царски отличия // Б ъ л г. корона, № 43, 18 окт. 1996, с 3.
СТАМЕНОВ, Митре. Захарчук изкачи Софийската пожарна на европейски връх// Д н е в е н труд, 12 септ. 2002, № 252, прил. Софиянец, с. 4.
ЦЕНКОВА, Искра. Рицарят на огъня // Тема, V, 2005. № 26, с. 72-73.
ИГНАТИЕВ, Николай Павлович (1832 – 1904)
Граф, руски дипломат, пламенен славянофил. След Априлското въстание става главен инициатор за свикване на Цариградската конференция, където настоява за даване автономия на българите. Граф Игнатиев уговаря с турците Санстефанския мирен договор.
ДАМЯНОВ, Симеон. Забележителен дипломат. // Н а р. а р м и я, № 6018, 2 март 1968.
ЙОЦОВ, Димитър. Граф Игнатиев и нашето Освобождение: Диплом. студия. – София, 1939. – 231 с.
СБ VІ.1523
КАКВО не знаем за: Иван Сергеевич Аксаков, Пьотр Дмитриевич Паренсов, Александър Александрович Мосолов, Николай Павлович Игнатиев, Пьотр Владимирович Алабин // С т о и двадесет (120) години свободна София, 1998, Юбил. бр.
КАНЕВА, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. – София: Абрис дизайн Център, 2008. – 535 с.: с ил., сн. и факс.
КОСЕВ, Константин. Записките на Н.П. Игнатиев и Източната криза 1875-1878г.[Предговор]// Игнатиев, Н.П. Записки (1875 – 1878). – София,1986. – С. 5 – 44.
ПАНАЙОТОВ, Иван. Руската дипломация и Освобождението на България // В о е н н о и с т о р. с б., 1967, № 6, с. 21 – 41.
ХЕРВРОЛИНА, Виктория. Как “московският паша” подготвя освобождението ни // Д у м а, № 224, 28 септ. 2002, с. 16, 25.
НЕМИРОВИЧ – ДАНЧЕНКО, Василий Н. (1848 – 1936)
Писател и журналист, посветил голяма част от творчеството си на България. През Освободителната руско-турска война е военен кореспондент в България. С възторжена възхвала е пропит сборникът му „С въоръжения народ“, посветен на българите.
БОБЧЕВ, Стефан. Преди 50 години: Поглед върху войната за освобождение на България // Б о б ч е в. Стефан. Руско-турската освободителна война 1877/78г: Истор. очерци и разкази. – 3. изд. – София: Слави. д-во, 1928. – 244 с.
КИРАНОВА, Евгения. „Разказах истината за войната”…: Бел. на руския кор. Василий Немирович-Данченко // Бълг. ж у р н а л и с т, 1967. № 6-7, с.72-73.
НЕМИРОВИЧ – ДАНЧЕНКО, Василий Н. Години на война (Записки на воен. кореспондент) / Прев. от рус. с предг. Росен Тренков. – София: Воен. изд., 1977. – 292с.
ПАРЕНСОВ, Пьотр Дмитриевич (1843 – 1914)
Руски офицер, един от ръководителите на разузнаването в Дунавската армия – Мииистьр на вътрешните работи в първото българско правителство след Освобождението. Има големи заслуги за изграждането на българската войска и тполиция.
ВЪЛКОВ, Георги. Диалогът Паренсов – Батенберг. – София: ДВИ, 1971. – 120 с.
ПАРЕНСОВ, Пьотр Дм. Из миналото: Спомени на един офицер от Генералния щаб в България (след 30 години) / [Превод] -София: печ. Ден, 1909. – 304, IV НБКМ П 10
ПИРОГОВ, Николай Иванович (1810 – 1881)
Лекар-хирург. основоположник на военно-полевата хирургия. Участва в Освободителната война, където спасява живота на много войници. Опита си от нея обобщава а труда си „Военно-лекарското дело и частната помощ на театъра на войната в България и в тила на действащата армия през 1877 и 1878 години”. Днес Националният център за спешна медицинска помощ в София с гордост носи името „Пирогов“.
АРТЕМИЕВА, Зинаида. Руснаци тачат лечебната мумия на Николай Пирогов// Д н е в е н т р у д, № 206, 2 авг. 1998, с.12.
КУЮМДЖИЕВ, Атанас. 185 години от рождението на Николай Пирогов // П р и р о д а, 1995, № 2, с. 83-86.
МАРАНГОЗОВ, Кънчо. “Вземането на пари от болен е богопротивно” // Д у м а, № 263, 13 ноем. 2003, с. 14.
МИЦОВ, Здравко. Николай Иванович Пирогов: Живот и дейност. – София : Мед. и физкулт., 1971. – 80 с.: с ил., портр. и к.
МИЦОВ, Здравко. Чудесният доктор Н.И. Пирогов: [Живот и дейност]. – София : Воен. изд., 1985. – 136 с.: с ил. и портр.
ПОПОВА, Павлина. По стръмния път на медицината.: Очерк за Н. И. Пирогов. – София: Мед. и физкулт., 1964. – 28 с. – (Библ. Здравни беседи за ученика, 1964,3).
СКОБЕЛЕВА, Олга Николаевна (1823 – 1880)
Участва в благотворителни акции в България още преди Освобождението. Чрез Руския Червен кръст полага усилия за облекчаване участта на българското население в условията на робството. Продължава тази своя дейност и след Освобождението и е една от дарителите на Храма „Рождество Христово“ в гр. Шипка. Загива от злодейска ръка по време на една такава акция недалече от гр. Пловдив по пътя към Харманли, където й е издигнат паметник, наречен „Скобелева майка“. На паметника е изписан стих от Вазов:
„С цел висока, красна
при нас дойде ти,
но ръка ужасна
твойте дни скрати.
Светице, прости!“
СКОБЕЛЕВА, Олга Николаевна// Енциклопедия България; Т. 6 . – София: БАН, 1988. с. 217.
[СТО] 100 години Храм-паметник „Рождество Христово“ в град Шипка: Сборник. – София: Форум „България-Русия“, 2002. – 182 с.: е цв. ил.
МАЧКОВСКА, Татяна. София среща освободителите навръх Рождество / Татяна Мачковска // С е д м и ч е н Т р у д, XIV, 22 дек. 2004, N 52, с. 35.
На 23 дек. 1877 г. минавайки през заледения Искър в София влиза първия руски отряд, командван от есаул Тишченко.
БОЯДЖИЕВА, Елинка. Освобождението на София / Елинка Бояджиева //Учи т. д е л о, XCVT1, N1,13 ян. 2003, с. 1,7.
ДИМИТРОВ, Божидар. Преди 125 години бе освободена София / Божидар Димитров // 3 е м я, XIII, N246, 18 дек. 2002, с. 7.
Сведения за настъплението на рус. войски към града в периода 18-24 дек. 1877 г
КАМБУРОВ, Генчо. Напред към София! : 125 г. от освобождението на града след блестящия суворовски преход на ген. Гурко през Балкана / Генчо Камбуров // Дума, XIII, N 2, 4 ян. 2003, с. 26.
ЦЕНКОВА, Иванка. Преди 125 г. София осъмна свободна / Иванка Ценкова // Д н е в е н Т р у д, LVI, N 2, 3 ян. 2003, прил. Софиянец, с.
БОЯДЖИЕВА, Елинка. Преди 125 г. ген. Гурко освободи София / Елинка Бояджиева // 24 ч а с а, XII, N 2, 3 ян. 2003, прил. Столичен 24 часа, с. 5.
КНИГИ:
Митев, Йоно Доков. Освобождението на България от турско робство 1877-1878 г. / Йоно Митев. – София : Славянско д-во в България, 1997
Ценов, Йордан. Знамето и губернаторът : Самарското знаме и Пьотр Владимирович Алабин / Йордан Ценов. – София : Терзиев и синове, 1997
[Сто и двадесет] 120 години от освобождението на Габрово : Сб. материали от науч. колф. Габрово -твърдина на бъл1. дух / Състав, и ред. Вела Лазарова. -Габрово : Ист. музей, 1997
Дуфев, Константин Стефанов. За свободата достойни : Размисли в подножието на два чутовни върха : [Очерни за Руско-турската освободителна война 1877-1879] / Константин Дуфев. Пловдив : Светлоструй, 1998
Калонкин, Марин Нанков. Пред подвига – поклон ! : Бълг. участие в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. / Марин Калонкин. – София : Пеликан Алфа, 1998
Бегът : Спомени на съвременници за опожаряването и зверските кланета в гр. Калофер на 26 юли 1877 г. -Калофер : Фонд. Христо Ботев, 1998
Руско-турската война 1877-1878 г. : Дневници, спомени, записки, кореспонденция / Състав. Н. В. Илина и др. ; Ред. кол. В. П. Козлов и др. ; С предг. от Константин Косев. – София : Глав, управл. па архивите при Минист. съвет, 1998
Генов, Цонко Освободителната война 1877-1878 : ГМоногр.1 / Цонко Генов. – София : Наука и изкуство, 1978
България : Фр. хроника 1841-1878 : Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“ / Състав. Васил Василев ; Прев. [от фр.] Ирина Василева ; Предг. Николай Хайтов. – София : Труд, 1998
Михов, Марин Ив. [Сто двадесет и три години от Освободителната война] //Бълг.армия, LVI, N 15044, 2 март 2001, с. 17. Съдържа: Пламен М и т е в. Миналото трябва да възпитава: [Интервю]. – Руско-турската освободителна война в контекста на епохата.
Димитров, Божидар. Сюлейман паша обръща хода на Руско-турската война / Божидар Димитров.(история, българска) // Стандарт, X , N 3292, 2 март 2002, с. 11. [Сто двадесет и пет години от Освобождението на България] //Русия д н е с , N 35, 6 – 12 септ. 2002, с. 3; N 36, 13 – 19 септ. 2002, с. 3; N 37, 20 – 26 септ. 2002, с. 3.
Съдържа: Розалина Е вдокимова. Юлия Вревска – героиня на две страни. – Валентин Б о я д ж и е в. Храмът на Шипка навърши столетие. – Генчо Кам б у р о в. Синът на великия поет Пушкин [Александър А. Пушкин] освобождава градовете Елена и Котел. -Алексей 111 и ш о в. Днешен поглед към Руско-турската война 1877-1878 г. [Прев. от рус]. – Христо С т а н е в. Приятел на България [Иван Фьодорович Курчавов] описва шипченските боеве в роман. – Михаил А н а ч к о в. Българската независимост и подкрепата на Русия. -Валентин Бояджиев. Образите на свободата върху паричните ни знаци.
Жеков, Венцислав. Руско-турската война ражда българската армия / Венцислав Жеков // Б ъ л г. а р м и я, LVIII, N 15549, 28 февр. 2003, е. 10-11.
Басмаджиян. (история) //Библиотека, V, 1998, N 1-2, с. 39-46.
Чолов, Петър . Българските разузнавателни чети през Руско-турската война от 1877-1878 година / Петър Чолов.(ист.) //Военноист.сб, КХУН, 1998, N 3, с. 7-25.
С библиогр.
Попов, Сашо . Синът на поета | Александър Александрович Пушкин – участник в Руско-турската война] / Сашо Попов.(ист.) //Читалище, СХХ1Х, 1999, N3-6, с. 36-37.
Петков, Петко . Решаващото сражение на Изток -1877 г. / Петко Петков // М и н а л о, X, 2003, N 1, с. 47-52.
126 г. от сражението при Канелово и Абланово по време на Руско-турската война.
Лазарова, Емилия . Освободителна война : 125 г. от Руско-турската война / Емилия Лазарова //Понедел н и к, VI, 2003, N 1-2, с. 105-112.
Вълов, Иван. Олга Киреева: руската Жана ДАрк : 120 г. от Руско-турската освободителна война / Иван Вълов.(история) // Б ъ л г. писател, V,N4,3 февр. 1998, с. 6.
Аврамов, Йордан. Инженерното дело в Освободителната [руско-турска] война / Йордан Аврамов // Б ъ л г. а р м и я, El V , N 14469, 23 апр. 1998, с. 11
Руско-турската освободителна война : 1877 – 1878 : В картини и рис. на рус. и рум. художници : 54 цв. репродукции / Въвед., състав, и бел. Марин Михов. -София : Бълг. художник, 1959
Косев, Константин Димитров и др. Възкресението на България през 1878 г. / Константин Косев, Стефан Дойнов. – София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1999
Илиев, Борис Борисов. [Триста и тринадесет] 313 дни с „Ура!“ и „Аллах!“ под знамената : Докум. разказ за Освобод. война от рус. и тур.М гледище / Борис Илиев ; [Предг. Петко Йотов]. – София: Култ.-просв. д-во Родно Лудогорие ; Нац. воен.-ист. музей, 1998
Иванов, Иван Николов. Преданията / Иван Н. Иванов. 1998 – Русе : Държ. арх., 1998
Тонев, Велко Станков. След Сан Стефано и Берлин 1878 г. : Изследване, док. и материали за освобождението на Североизточна България от осм. власт / Велко Тонев. – София : Анубис, 1999
Константин Косев = Восточная : Дневник князя Николая Владимировича Яшвиля с 29 июня 1877 г. по 4 февр. 1878 г. /Состав. Надежда Осинова, Стоян Пинтев ; Предисл. Константин Косев. – София : Акад. изд. Марин Дринов, 2004
Конференция на тема „Ролята на Русия при Освобождението на България“, София, 1 март 2004 г.: Стеногр. протокол. – София : Нац. граждански форум Българка, 2004
Първанова, Диана Кирилова. Обичам те, Русия! / Диана К. Първанова. – София : Лабиринт, 2004
Избавлението 1878. Избавлението 1878 : Руско-турската освободителна война 1877-1878 в спомени и очерци на българи-очевидци / Състав. Тихомир Тихов ; Подбор и текстове към ил. Цанко Генов. – София : Наука и изкуство, 1978
Българското опълчение : Формиране, бойно изложение и историческа съдба : |Моногр.] / Георги Вълков. – София : Военно изд. . 1983
Дойнов, Стефан Колев Българската общественост и Руско-турската освободителна война : 1877-1878 : [Изследване] / Стефан Дойнов. – София : ОФ, 1978
Репортажи за Освободителната война 1877-1878 : [Сб. кореспонденции и спомени, поместени в период, и др. изд. в Русия и Западна Европа] / Състав. Людмила Генова ; Прев. от рус. и фр. Людмила Генова, от англ. Георги Златанов. – София : ОФ, 1978
Освобождението на България и литературата : Сб. с изследвания / Ред. Георги Цанев, Христо Дудевски, Ванда Смоховска-Петрова ; [С предг. от Тончо Жечев и Хр. Дудовски]. – София : БА11, 1978
Храм-паметник „Рождество Христово“ край град Шипка 1902-2002 : Юбил. сб. / Ред. Слави Тодоров и др. ; [Предг. Данчо Данчев]. – [София] : Бълг.-рус. информ. пул ; Форум България-Русия, 2002
Манко, Александър В. Синът на Пушкин : [Биогр. очерк] / Александър Манко; Прев, от рус. Никол Котсва. – София : Воен. изд., 1988
Градеж от кости, обич и камък : Паметникът на свободата на връх Шипка – творци и строители / [Авт.-състав.] Моисей Моисеев. – В. Търново : Абагар, 2002
Русев, Щилиян. Освобождението на Нова Загора (1877-1878) / Щилиян Русев. – Нова Затора : Рефлекс – Петър Лбов, 2002
Павлова, Роза. Генерал Гурко и неговите потомци / Роза Павлова. -София : Издателска къща Христо Ботев, 2002
Климова-Клисарова, Иоанна. Паметници от Освободителната война 1877-1878 : Алманах / Иоанна Климова-Клисарова ; Фотогр. Николай Клисаров ; Под ред., [предисл.] па Леонид Ходкевич. – София : Съюз на руските белогвардейци и техните потомци в България, 2003
Димитров, Божидар. Руско-турската война 1877-1878 : Хроника / Божидар Димитров . – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2002
Българското опълчение 1877-1878 : Биогр. и библиогр. справ. : Т. 1 – 3 / Науч. ред. Иван Христов. -Казанлък : Казанлъшка искра, 1997
Т. 3. Седма, осма, девета, десета, единадесета, дванадесета дружина и конна сотня. – Ст. Загора : Издателска къща Форум, [2003]
Косев, Константин Димитров и др. Освобождението 1877-1878 / Константин Косев, Стефан Дойнов. – София : Акад. изд. Марин Дринов, 2003
Панорама Плевенска епопея 1877 г. – 25 години : Спомени и док. на участници в създаването й : Юбил. сб. / П. Герганов и др.; Състав. Св. Гюрова. – Плевен : [Изд. авт.], 2003
Източната война : Дневник на княз Николай Владимирович Яшвил от 29 юни 1877 г. до 4 февр. I 878 г. / Състав. Надежда Осипова, Стоян Пинтев ; Предг.
Кн. 5. Принос към историята на Троянския край от древността до Освобождението. – София : 1992
Прерадович, Фьодор Михайлович. Спомени за руско-турската война 1877-1878 / Фьодор Прерадович ; Прев. от рус. Антон Николаев. София : Военно изд., 1977
Немски, Недялко. Пловдив посреща свободата : [Исторически очерк за руско-турската война] / Недялко Немски. – 11ловдив : Христо Г. Данов, 1977
Освобождението 1878: Спомени /[С предг. от Йоно Митев]. – София: Бълг. писател, 1978
Сборник спатии Освобождението на Перник от Отоманско иго. – Перник : Дворец на културата, 2005
Игнатиев, Николай Павлович. Записки : 1875-1878 / П. II. Игнатиев ; Състав., бел. Иван Илчев ; 11рев. от рус. Велислава Димитрова : |С предг. от Константин Косев|. – София : ОФ, 1986
Руско-турската освободителна война 1877-1 878 : |Моногр.| / Марин П. Маринов и др. – София : Народна просвета, 1977
СТАТИИ:
Въчков, Александър . Униформите на българското опълчение / Александър Въчков (воен. дело) // Б ъ л г. в о и н, ГУН, 1997, N 788, с. 24-25.
Ботева, Станка . Памет за героизма / Станка Ботева.(воен. дело) // Б ъ л г. в о и и, ГУН, 1997. N 793 с. 19. Воинските награди от Руско-турската война през 1877-1878.
Иванов, Станко . Телеграфната свръзка в Руско-турската война 1877-1878 година / Станко Иванов.(ис1.) // В о е и н о и с к с б., ГХУ1, 1997, N 6, с. 183-199. С библ.
Басмаджияп, Арманд . Спомените па генерал Н. А. Епанчин от Руско-турската война 1877-1879 г. / Арманд