У С Т А В
НА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
„НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ“
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1.(1) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ е гражданско, неправителствено сдружение, юридическо лице по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), с предмет на дейност развитие на българо-руските отношения, което работи в съответствие с Конституцията на Република България, българското законодателство и настоящия Устав.
(2) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ е приемник и продължител, в условията на съвременния свят на идеите и традициите на русофилството, възникнало през Българското възраждане.
(3) В НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ членуват български и чуждестранни физически и юридически лица, които приемат връзките между двете суверенни държави – Република България и Руската Федерация и дружбата между двата народа, като неотменно условие за развитието и участието на Република България в един свят на равнопоставеност, диалог и сътрудничество, изключващ насилието и принудата в междудържавните отношения. Членовете приемат принципите, целите, задачите и Устава на сдружението.
Чл.2. НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ се определя като сдружение с нестопанска цел, което осъществява дейността си в частна полза на своите членове по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ и се създава за неопределен срок.
II. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ, ФОРМИ И СРЕДСТВА НА РАБОТА
Чл.3.(1) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ си поставя за цел просперитета на Република България, чрез по-нататъшното развитие на сътрудничеството между България и Русия, на приятелството и дружбата между българския и руския народи, на основата на историческите, православно-християнските и славянските идеи и традиции и на разширяването на културните, научните, икономическите, образователните и спортните връзки.
(2) За осъществяване на тази цел, чрез инициативата и активността на своите членове, Движението определя пред себе си следните основни задачи:
- да отстоява в националната политика на Република България стратегическото място на Руската Федерация, на връзките и сътрудничеството между българския и руския народ;
- да работи за възстановяване и разширяване на съществуващите и създаване на нови връзки между граждани, организации, региони и други структури от Република България и Руската Федерация;
- да популяризира постиженията на България в Русия и на Русия в България в областта на културата, науката, икономическото и социалното развитие, образованието и спорта;
- да подпомага своите членове за по-добра реализация и решаване на определени социални въпроси, за повишаване на професионалната им квалификация.
Чл.4. НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ осъществява своите цели и задачи като:
(1) Взаимодейства с държавните и местни органи на управление за укрепване и разширяване на връзките с Руската Федерация във всички области на обществения живот.
(2) Подкрепя дейността на гражданските формирования, на творческите съюзи, научни институти, стопански субекти и изявени личности в страната и в чужбина за плодотворно развитие на българо-руските отношения.
(3) Организира Национален събор на русофилите, конкурси, дискусии с участието на видни личности по актуални проблеми на българо-руските отношения и други мероприятия.
(4) Организира обществена и медийна изява на дейци и участници в Движението.
(5) Съдейства на компетентните органи и самостоятелно работи за по-широко информиране на българското общество за постиженията на Русия в областта на науката, техниката, икономиката, културата, спорта, туризма и за разширяване на деловото сътрудничество между България и Русия в тези сфери.
(6) Оборудва и поддържа материална база на Движението.
III. ЧЛЕНСТВО, ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРИНЦИПИ И СТРУКТУРИ
Чл.5. Основните организационни принципи, на които се изгражда НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ са:
(1) Доброволност и равнопоставеност на всички членове.
(2) Право на членовете му да избират и да бъдат избирани в ръководните органи.
(3) Изборност и мандатност на ръководните органи и периодична отчетност пред членовете му.
(4) Плурализъм на мненията и свобода при формиране на позициите, ако това не противоречи на принципите, целите, задачите и Устава на сдружението.
(5) Многообразие на формите на самостоятелните организационни звена на Движението, които могат да бъдат изградени по различни признаци: териториален, професионален или друга общност на интересите.
Чл.6.(1) Основна организационна структура на сдружението, в съответствие с държавното административно деление, е общинската /за гр. София, Пловдив и Варна – районна/ организация.
(2) Организацията самостоятелно планира и организира своята дейност в съответствие с Устава и програмните документи на Общото събрание, с решенията на Националния съвет, Изпълнителното бюро и съответния областен съвет, както и с конкретните обществени и други условия в общината.
(3) Общинските организации и приравнените с тях организационни звена са с права да приемат, утвърждават и освобождават членове на сдружението, да избират делегати на Общото събрание по реда на настоящия Устав и чрез своето ръководство да представляват организацията пред всички държавни, общински и други органи и институции.
(4) Общински организации се учредяват, когато са постъпили заявления за членство от не по-малко от 15 лица.
(5) Общинските организации избират ръководство – общински съвет, с численост и структура по решение на събранието, с мандат съобразен с мандата на Общото събрание и централните ръководни органи на Движението.
(6) Общинските организации съдействат за учредяване на териториални клубове – в населени места на общината и квартали на общинския център; клубове по интереси – на професионален или други общностни признаци.
(7) Когато няма изградена общинска организация на съответната административна територия, приравнените организационни звена, включително клубовете, избират делегати за Общото събрание и издигат кандидатури за изборните длъжности в органите на Движението по реда на Устава.
(8) Събранието на клуба избира ръководство.
(9) Организациите по предходните алинеи водят регистър на членовете си по ред и образец, определен от Изпълнителното бюро по делегация от Националния съвет.
(10) Учредените организации и приравнените с тях организационни звена, включително клубовете, подлежат на регистрация от Националния съвет, при спазени изискванията на Устава и на основата на заявленията за членство, учредителния протокол и информация за редовността на събранието от присъствалия член на областния съвет или на Изпълнителното бюро, когато няма учреден областен съвет. С регистрацията се определят пълномощията и на съответната организационна единица, в т.ч. и по изискванията на чл. 11, ал.1.
Чл.7.(1) Общинските и приравнените с тях организационни звена на територията на съответната административна област учредяват областен съвет, съставен от делегирани техни представители.
(2) Областният съвет избира ръководство – председател, зам. председатели, секретари и други, по негова преценка. Областният съвет може да утвърди контрольор по делегация от Контролния съвет.
(3) Основна функция на областния съвет е координация на работата на общинските и на приравнените с тях организационни звена и делегираните им допълнително функции от Националния съвет.
(4) Всеки областен съвет след мотивирано предложение и решение на Националния съвет може да бъде регистриран в окръжния съд като клон на Движението, съгласно чл.11 ал.2 от ЗЮЛНЦ.
(5) Областните съвети могат да утвърждават координатори за отделни общини с функции да създават условия за учредяване на общинска организация и клубове, както и да ги подпомагат при осъществяване на основните дейности на Движението.
(6) В случаите, когато ръководството на областен съвет, общинска организация и приравнено организационно звено е преустановило дейността си, Изпълнителното бюро може да утвърди координатор/и/ или временно ръководство за възстановяване на дейността.
(7) В случаите по ал. 6 Изпълнителното бюро определя представители на тези организации при провеждане на форуми на Движението.
Чл.8. Юридическото лице с нестопанска цел приема наименование:
„НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ“.
Чл.9.(1) Седалището на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ е на адрес: Република България, гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С.Раковски“ №108.
(2) Всяко писмено изявление на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ съдържа наименованието, седалището, адреса, данни за регистрацията и ЕИК.
Чл.10.(1) Членството в НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ е доброволно.
(2) Националният съвет може да приеме и обяви за почетен деятел на Движението всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, което с дейността си е оказало съществен принос за постигане на целите на Движението и е дало съгласие за това в писмена форма.
(3) Правото по ал.2 за съответната област, община или район могат да упражняват и областните, общинските и приравнените с тях организационни звена.
Чл.11.(1) Приемането на нови членове се извършва от Националния съвет, както и от общинските организации и другите организационни звена на Движението по реда на чл. 6, ал.3 от Устава след подаване на заявление в писмена форма.
(2) Кандидатите за членство юридически лица подават молба до Националния съвет или до съответната общинска организация и друго организационно звено на Движението, препис от документите за регистрация в съответния съд, с влязло в сила съдебно решение и протокол от решението на ръководния орган. Юридическото лице, както и колективният член, има право на делегат в Общото събрание.
(3) Решението за приемане на нов член се взема с обикновено мнозинство в едномесечен срок от датата на заявлението или най-късно на следващо заседание на Националния съвет.
Чл.12.(1) Членството в НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ се прекратява:
- доброволно, с едностранно волеизявление до Националния съвет на Движението или до упълномощените от него организационни звена;
- при смърт или поставяне под пълно запрещение;
- с прекратяване на юридическото лице – член на Движението, считано от деня на влизане в сила на съответното съдебното решение;
- при отпадане;
- при освобождаване от членство.
(2) Всяко прекратяване на членството води до изгубване на правата, уредени в настоящия Устав.
Чл.13. Права и задължения
(1) Членовете на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ имат право:
- да участват в Общото събрание на Движението съобразно нормите на представителство;
- да участват във всички инициативи, организирани от Движението;
- да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на Движението;
- да изискват и да получават отчет за дейността на Движението;
- да получават информация за дейността на Движението, както и информация, подпомагаща тяхната дейност;
- да поставят за обсъждане и да търсят защита по проблеми, свързани с осъществяване дейността на Движението;
- да ползват имуществото на Движението и резултатите от дейността му.
(2) Членовете на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ са длъжни:
- да спазват Устава и решенията на ръководните органи на Движението;
- добросъвестно да работят за осъществяване на целите и задачите, както и да подпомагат изпълнението на решенията на Движението.
IV. ОРГАНИ
Чл.14.(1) Ръководни органи на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ са:
- Общо събрание;
- Национален съвет – със статут, функции и правомощия на Управителен съвет, съгласно разпоредбите на ЗЮЛНЦ;
- Контролен съвет;
- Изпълнително бюро на Националния съвет с определени от Устава и делегирани от Националния съвет функции и правомощия.
(2) Помощни органи на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ са:
- Национален консултативен съвет;
- Комисии, редакционно – издателски съвет по електронни медии на Движението, работни групи, експертни и проблемни екипи, тематични звена и други;
- Аналитичен център.
- Помощните органи приемат правила за работата си, утвърдени от Изпълнителното бюро.
Чл.15.(1) Общото събрание е върховен орган на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ. То се състои от делегати, избрани с мандат за 4 години от събрания на общинските организации и другите организационни звена на Движението при норма на представителство, определена от предходното Общо събрание, но не по-малко от един представител на тези организационни единици.
(2) В течение на мандата новоучредените общински /районни/ организации и приравнените с тях организационни звена, имат право да изберат делегати на Общото събрание, съгласно нормата, утвърдена на предходното Общо събрание.
(3) Общинските /районни/ организации и приравнените с тях организационни звена в течение на мандата на Общото събрание могат да извършват персонални промени на делегатите при обосновани причини и обстоятелства.
(4) Упълномощените делегати по реда на чл.17(3) могат да представляват делегати освен от същата общинска организация и делегати от другите общини в състава само на съответната административна област.
(5) Общото събрание се свиква от Националния съвет или по искане на една трета от членовете на сдружението, както и по искане на една трета от делегатите на Общото събрание при изрично упълномощаване затова от организациите, които са ги избрали за делегати. Ако в този случай Националният съвет в едномесечен срок не отправи писмена покана за свикване на Общо събрание, то се свиква от съда по седалището на Движението по писмено искане на заинтересованите членове или натоварени от тях лица.
(6) Поканата за свикване на Общо събрание трябва да съдържа: дневния ред, дата, час, място на провеждане и по чия инициатива е свикано събранието.
(7) Поканата се обявява на www.rusofili.bg и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на Движението, най-малко един месец преди насрочването му.
(8) Общото събрание може да бъде свикано на извънредно заседание по неотложни проблеми с решение на Националния съвет, взето с обикновено мнозинство.
(9) Членовете на Националния съвет по право са делегати на Общото събрание до изтичане или прекратяване на мандата им.
Чл.16. Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.
Чл.17.(1) Всеки делегат на Общото събрание има право на един глас.
(2) Делегат на Общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до:
- него, неговия съпруг(a) или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително;
- юридически лица, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземането на решения.
(3) Едно лице може да представлява не повече от трима делегати на Общото събрание въз основа на писмено пълномощно. Преупълномощаване не се допуска.
(4) Гласуването на заседание на Общото събрание е явно.
(5) Тайно гласуване се провежда тогава, когато това е по искане на повече от 1/2 от присъстващите делегати на събранието.
Чл.18.(1) Общото събрание на Движението:
- приема, изменя и допълваУстава;
- приема други вътрешни актове, в това число основни насоки и задачи за дейността през мандата;
- избира и освобождава председателя, до двама първи зам.-председатели, след съгласуване с председателя, както и членовете на Националния съвет и на Контролния съвет, всичките с мандат за срок от 4 (четири) години;
- 4. взема решение за откриване и закриване на клонове;
- 5. взема решение за преобразуване или прекратяване на Движението;
- 6. приема бюджета на Движението;
- приема отчета за дейността на Националния съвет и на Контролния съвет;
- 8. отменя решения на другите органи на Движението, които противоречат на закона, Устава или на други вътрешни актове, регламентиращи дейността на Движението;
- 9. избира за почетни председатели на Движението за неопределен срок физически лица, които са избирани за председатели за не по-малко от един мандат и с дейността си са оказали съществен принос за постигане на целите на Движението;
- взема и други решения, предвидени в Устава.
(2) Правата по ал.1, т/т.1, 3, 5, 6, 7 и 8, не могат да се възлагат на други органи на Движението.
(3) Решенията на Общото събрание са задължителни за другите органи на Движението.
(4) Решенията на Общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава.
(5) Решенията на органи на Движението, които са взети в противоречие със закона, Устава или предходно решение на Общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание по искане на заинтересованите членове на Движението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
Чл.19.(1) Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.
(2) Решенията по чл.18, ал.1, т.1 и т.5 се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите.
Чл.20.(1) Между две заседания на Общото събрание Движението се ръководи от Национален съвет.
(2) Текущата контролна дейност се осъществява от Контролен съвет.
Чл.21.(1) Конкретният брой на членовете на Националния съвет се определя от Общото събрание, като членове по право са избраните от Общото събрание председател, първи зам.-председател(и) и почетни председатели на Движението.
(2) Националният съвет се състои от:
- делегирани членове по решение на областните съвети, които се утвърждават от Общото събрание. Тези членове трябва да са не по-малко от 60% от състава на Националния съвет;
- членове, избрани по национална листа след номинаци и от регионалните структури на Движението и на Националния съвет;
- двете листи и номинациите за председател се предлагат от комисията по предложенията, избрана от Общото събрание на база становището на делегатското съвещание. Комисията предлага за избор от Общото събрание и първите заместник председатели, след съгласуване с вече избрания председател на Националния съвет. Комисията предлага за избор и листа с членове и председател на Контролния съвет;
- в делегатското съвещание участват по един делегат от административна област и петима делегати, посочени от Изпълнителното бюро. Съвещанието се ръководи от председателя на комисията по предложенията.
(3) Процедурата за номинациите по ал.2 се утвърждава от Националния съвет при приемане на решението за насрочване на Общо събрание.
(4) Председателят, първите зам.-председатели, членовете на Националния съвет и на Контролния съвет, главният секретар и секретарите могат да бъдат преизбирани.
(5) За главен секретар и секретари могат да бъдат избирани и лица, които не са членове на Националния съвет.
(6) Пълномощията на Националния съвет се прекратяват с избирането на нов Национален съвет на Движението.
(7) Националният съвет ръководи дейността на Движението, съобразно настоящия Устав и решенията на Общото събрание.
Чл.22. Националният съвет на Движението:
(1) Определя начина на представителство на Движението, както и обема на представителната власт на членовете.
(2) Осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание.
(3) Разпорежда се с имуществото на Движението.
(4) Подготвя и внася в Общото събрание бюджет на Движението.
(5) Подготвя и внася в Общото събрание отчет за дейността на Движението.
(6) Определя и организира дейността на Движението.
(7) Определя адреса на управление на Движението.
(8) Взема решения за участие в други организации.
(9) Взема решения за създаване и закриване на клонове на сдружението по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗЮЛНЦ, на основание на делегирано право на Общото събрание.
(10) Взема решения по всички въпроси, за които по закон и устав има правомощия.
(11) Изпълнява задълженията, предвидени в Устава.
Чл.23.(1) Заседанията на Националния съвет се свикват и ръководят от председателя му. Председателят на Националния съвет е длъжен да свика заседание и при писмено искане на една трета от членовете на Националния съвет. Ако председателят на Националния съвет не свика заседание в седмичен срок, то може да се свика от всеки от заинтересованите членове на Националния съвет. При отсъствие на председателя на Националния съвет, заседанието се ръководи от определен от председателя първи зам.-председател или друг член на Националния съвет.
(2) Националният съвет може да взема решения, ако на заседанието му присъстват повече от половината членове. Един член на съвета може да представлява не повече от един друг член въз основа на писмено пълномощно, като преупълномощаване не се допуска.
(3) Присъстващ е и член, с когото има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяване на самоличността му и позволяваща участие в обсъждане и вземане на решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, а решенията по чл.22, ал.3 и чл.34, ал.2 с мнозинство от всички членове.
(5) Националният съвет може да взема решения и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения от членовете на Националния съвет, формиращи кворум. При извънредни обстоятелства (форсмажор) заседанията може да се провеждат неприсъствено.
(6) Националният съвет провежда не по-малко от едно заседание в годината и налагащият се брой неприсъствени, съгласно предходната алинея.
(7) За работата си Националният съвет приема правилник, който обхваща всички дейности по функционирането на Националния съвет, Изпълнителното бюро, областните съвети, общинските организации и клубове в организационната, финансовата и други дейности.
Чл.24. Общото събрание избира Контролен съвет, включващ председател, зам.-председател/и/, секретар и членове.
(1) Контролният съвет е орган за вътрешен контрол, който контролира дейността, изпълнението на бюджета и стопанисването на имуществото, изпълнението на решението на Общото събрание, следи за спазването на Устава, вътрешноорганизационни, законови и други нормативни актове.
(2) Член на Контролния съвет не може да бъде член на друг орган на Движението.
(3) Когато констатира нарушение на закона, на Устава, на решения на Общото събрание или Националния съвет, Контролният съвет изготвя доклад, с който запознава Националния съвет и го внася в Общото събрание.
(4) Контролният съвет извършва проверки по писмени сигнали, отправени само от редовни членове и организации на Движението.
(5) Членовете на Контролния съвет могат да участват със съвещателен глас в работата на Националния съвет, а председателят или упълномощен от него член, в заседанията на Изпълнителното бюро.
(6) Членовете на Контролния съвет могат да бъдат преизбирани.
(7) Контролният съвет приема правилник за работата си.
Чл.25.(1) Националният съвет избира по предложение на председателя и на членовете на съвета Изпълнително бюро, в състава на което може да има зам.-председатели, главен секретар, секретари и членове. В състава на Изпълнителното бюро по право се включват председателят на националния съвет и първият/те/ зам.-председател/и/. Почетният/те/ председател/и/ на Движението участват в заседанията на Изпълнителното бюро със съвещателен глас.
(2) Изпълнителното бюро организира и координира изпълнението на решенията на Националния съвет, текущите и оперативни дейности и задачи.
(3) Изпълнителното бюро може да взема решения от правомощията на Националния съвет по пълномощие. Изпълнителното бюро взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно Устава не спадат в правата на друг орган. Изпълнителното бюро има право да взема решения по всякакви въпроси във връзка с приемането на предназначени за представяне пред Агенцията по вписванията документи.
(4) Изпълнителното бюро може да утвърждава национални, областни и общински координатори за отделни дейности, прояви и задачи, които могат да не бъдат членове на Националния съвет.
(5) Заседанията на Изпълнителното бюро се свикват и ръководят от председателя на Националния съвет или от упълномощен от него зам.-председател или член на Изпълнителното бюро. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на Изпълнителното бюро.
(6) Годишният план на заседанията на Изпълнителното бюро се формира на основата на основните насоки и задачи за мандата на Общото събрание и решенията на Националния съвет.
(7) Предложения за включване в дневния ред за обсъждане и вземане на решения от Изпълнителното бюро могат да правят негови членове, членове на Националния съвет, областни и общински съвети.
V. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Чл.26. НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ се представлява от председателя на Националния съвет, както и от първия/те/ зам.-председател/и/, заедно и поотделно, или от друг член на съвета след упълномощаване от председателя.
Чл.27.(1) Председателят на Националния съвет свиква заседанията му, координира дейността му и го представлява пред трети лица.
(2) В отсъствие на председателя, когато няма избран първи зам.председател, функциите му се изпълняват от упълномощен от председателя зам.председател или друг член на Националния съвет.
(3) Председателят на Националния съвет сключва и подписва договорите с трети лица от името на Движението и задължава с подписите си сметките му.
Чл.28.(1) Националният съвет е длъжен да води и съхранява книга за протоколите от заседанията на Общото събрание и Националния съвет. Ръководещият заседанието и изготвящият протокола удостоверяват верността му с подписите си.
(2) Националният съвет изготвя ежегодно доклад за дейността на Движението, който отразява:
- съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и задачите на Движението и резултатите;
- размера на приходите и имуществото на Движението;
- финансовия резултат.
Чл.29.(1) Националният консултативен съвет включва в състава си изявени представители на обществеността, науката, образованието, културата и духовенството в България и чужбина, които споделят целите на Движението.
(2) Съставът и правилата за работа на Националния консултативен съвет се приемат от Националният съвет по предложение на почетния/те/ председател/и/. Текущата дейност се ръководи от главен секретар.
(3) Националният консултативен съвет анализира обществените нагласи и настроения, разработва становища и препоръки, следи и проучва актуалните виждания за развитието на българо-руските отношения във всички области на обществения живот с цел подпомагане ръководните органи на Движението и на организациите със същата или близка нестопанска цел.
(4) Националният консултативен съвет дава становища по въпроси, отнасящи се до промяната на стратегията, програмата, целите и задачите на Движението.
(5) Заседанията на Националния консултативен съвет се председателстват от почетен председател на Движението или от определено от него лице в съответствие с правилата за работа на съвета.
(6) Решенията и другите актове на съвета имат препоръчителен характер за органите на Движението.
VI. ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ
Чл.30.(1) Имуществото на Движението се състои от:
- права на собственост и вещни права върху недвижими имоти и движими вещи;
- парични средства, акции, ценни книжа и др.;
- права върху интелектуална собственост.
(2) Източници за набиране на средства и имущество:
- доброволни вноски от членовете. Общинските организации и приравнените с тях организационни звена могат да определят за своите членове минималния размер на доброволните вноски;
- спонсорства, дарения, помощи;
- доброволен труд на членовете, приходи от мероприятия, издателска дейност, организиране на благотворителни мероприятия;
- приходи от собствено имущество;
- целеви дарения и завещания.
(3) Допълнителната стопанска дейност се подчинява на условията и реда, предвидени в съответните нормативни актове, регулиращи тази дейност.
(4) Движението не разпределя печалба. Приходите от допълнителната стопанска дейност могат да се ползват само за постигането на целите и осъществяване на задачите му.
Чл.31. В случаите, когато в резултат на дарение, завещание и други подобни следва да се формира целеви фонд, Националният съвет или Изпълнителното бюро, по делегация от него, определя състава на попечителския му съвет в съответствие с волята на спомоществователя, доколкото тази воля не противоречи на целите на Движението.
VII. ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ
Чл.32. НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ като юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на дейност в частна полза, може да се преобразува в друго юридическо лице с нестопанска цел, да се влива, отделя и разделя по реда, предвиден в глава Първа, чл.12 от ЗЮЛНЦ.
Чл.33.(1) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ се прекратява с решение на Общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите.
(2) НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ се прекратява с решение на съда:
- ако не е учредено по законния ред;
- ако дейността му противоречи на закона, Устава, обществения ред и моралните ценности на обществото;
- ако е обявено в несъстоятелност.
Чл.34.(1) При прекратяване на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ се извършва ликвидация.
(2) Ликвидацията се извършва от Националния съвет или от определено от него лице – ликвидатор.
(3) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на Движението от наличните парични средства, а ако това е недостатъчно – чрез осребряване на движимото, след това недвижимо имущество.
(4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат разпоредбите на Търговския закон.
(5) При ликвидация на Движението разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се извършва по решение на Общото събрание и се разпределя в полза на членовете му.
VIII. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.35. НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ има своя емблема, изобразяваща Паметника на свободата на връх Шипка, бланка, печат и свои печатни и други издания.
Чл.36.(1) По смисъла на Устава приравнено организационно звено на общинската организация, където такава не е изградена на съответната административна територия, е всяка организационна структура на Движението с не по-малко от 15 (петнадесет) членове.
(2) По смисъла на ал.1 клубът, регистриран в Националния съвет, е със статут на общинска организация.
Чл.37. За всички неуредени в настоящия Устав въпроси се прилага действащото българско законодателство.
Настоящият Устав е приет от Общото събрание от 20.01.2003г., изменен с решение на Общото събрание от 22.01.2005г., изменен и допълнен с решение на Общото събрание от 24.11.2007г., изменен и допълнен с решение на Общото събрание от 23.06.2012г., изменен и допълнен с решение на Общото събрание от 11.06.2016г., изменен и допълнен с решение на Общото събрание от 19.09.2020г.