„Украйна и Русия са с общо бъдеще, кръвта вода не става“, казва професора от Националния Икономически Университет в Одеса, доктора на философските науки Мая Спиридоновна Шепелева в интервю пред доктор Георги Коларов.
Може ли Украйна да оцелее без Русия?
Бъдещето на Украйна и Русия е общо. Те са неотделими една от друга и не могат една без друга. Кръвта вода не става! Това се отнася и за Беларус и Казахстан, и за другите бивши съветски републики. И за ЕС най-важни са отношенията с Руската Федерация.
Вие каква се чувствате – рускиня или украинка?
Аз съм рускиня по натура, културата ми е руска. Съзнателния си живот съм преживяла в Русия, възпитана съм с руската литература. Не бих могла да се чувствам нещо различно.
Ще се пребори ли Украйна с предизвикателствата на спина и наркоманията, с последствията от аварията в Чернобил?
Ако не се пребори, ще загине! Ние сме на първо място в Европа по разпространение на ракови заболявания и СПИН! Оттук идва и разпространението на наркотиците. Обаче украинците са инфантилни, все още не са осъзнали опасността от изчезването си.
Какъв е смисълът на понятието „Одесит“?
Преди всичко „интернационалист“ – оптимист и веселяк. В Одеса винаги са съществували съвместно и са се отнасяли толерантно помежду си най-различни националности. Те винаги са имали предимно икономически, а не национални противоречия. Одеса е като остров, държава в държавата, прозорец към Европа.
Според Вас, можеше ли СССР да се съхрани?
СССР не можеше да оцелее. Дойде време, когато всички искаха самостоятелност. За да построим отношенията си на нова основа, трябваше да се разделим. Друг въпрос е, че това можеше да стане под много по-мека форма, без насаждане на омраза и проливане на кръв.
Коя е основната причина за разпадането на СССР?
Противоречията стигнаха своя предел не само в Русия. Основното беше между труда и капитала, между производството и разпределението. Колкото и да се поддържаше изкуствено, СССР рано или късно щеше да се разпадне. Развитието на обществото анулира резултата от взаимното проникване между съветските народи. В бъдеще се надявам, че ще се възстанови единството. Трябваше все пак да се съхрани нивото на социално-икономическо развитие от 80-те години на ХХ век, а не сега да се възстановява.
След всички превратности, които сте изживели, какво мислите за марксизма-ленинизма и комунистическата идеология и практика?
С голямо уважение се отнасям към Маркс. Той е гениален, но трябва да се чете без идеологически извращения. Нужен му е нов превод. Ние се връщаме към оригиналния Маркс. Аз сама го превеждам! Не смятам Ленин за философ. Той е революционер-практик. Не е познавал достатъчно добре Маркс, за да се нарече марксист. При Ленин главното е учението за класовата борба, докато при Маркс това далеч не е всичко.
Болшевиките построиха тоталитарна държава. С развитието на социализма тоталитарният режим достигна до форми на геноцид в Русия и Украйна през 30-те години. Сега ние се опитваме да преминем изведнъж от тоталитарна към демократична държава, но това не е възможно. Нужен е преходен период. При демокрацията съвместно се произвежда и разпределя. Именно това е народовластието.
Но сега няма как да минем без насилие и репресии. От демокрация от тоталитарен тип преминаваме към демокрация от авторитарен тип. Затова сегашната ни демокрация е като по времето на Иван Грозни и още по-лоша.
Георги Коларов е д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.
Завършил е „Социология на политиката „в СУ „Св. Климент Охридски“, където е преподавал курсовете „Латинска Америка в международните отношения” и „Политически идеологии и течения в Латинска Америка“.
Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.
Докторант е в Руския университет за дружба между народите „Патрис Лумумба”.