За три дни светът се обърна. Намери загубения си преди 25 години втори полюс. От еднополюсен се превърна пак в двуполюсен. Необходимо бе Русия да влезе в ролята си и да се намеси в играта. По-точно – във войната с „Ислямска държава“ в Сирия.
Това събитие предизвика паника в онази част на света, където вече бяха свикнали с илюзията, че „новият световен ред“ е за вечни времена. Осъмнаха в конфузно положение. Сякаш преди да си легнат, бяха глътнали едновременно и слабително, и сънотворно. Явно пробуждането е било кошмарно, резилът – неизбежен.
В това положение се оказаха САЩ и Баба Европа след речта на Путин, срещата му с Обама и накрая след решението на Москва да започне въздушни удари срещу ислямистите. Едри и дребни лидери забълваха объркани и несвързани изявления, от които не ставаше ясно какво искат – дали са доволни от намесата на Русия или я осъждат, дали искат джихадистите да бъдат унищожени или не, дали продължават да настояват за незабавното оттегляне на Асад или са готови да изчакат. Казват едно, след час – обратното.
Щом бежанският прилив заля Европа, всички зяпнаха, че Русия не може да стои настрана и да гледа как цивилизованите й западни „партньори“ се гърчат, а подредените им градинки се превръщат в бунища. Измислиха, че Москва била виновна, защото преселниците бягали от режима на Асад, а тя го подкрепяла. Не смееха да посочат истинския виновник за трагедията. Нямаше обаче как да обяснят защо сред бежанците има афганистанци, иракци, либийци, албанци, африканци, че дори албанци и косовци. Гузно мълчаха.
Викнаха Русия да се присъедини към злополучната коалиция на САЩ от 62 държави, които дори шефът на Пентагона не може да изброи, и забравиха какво бе казал Обама само преди година. Тогава той изреди трите най-големи злини за „демократичния свят“: вирусът ебола, „агресорът“ Русия и едва на трето място „Ислямска държава“. Сега изведнъж повикаха „второто зло“, че без него – по-зло. Странна и смущаваща логика.
В ООН Путин бе кратък и ясен. Не остави място за съмнение, че Москва е решена да се намеси и на свой ред покани всеки, който наистина е готов да се бори с тероризма, да участва в друга, по-ефективна коалиция. Оказа се, че руската страна заедно с Дамаск, Багдад и Техеран вече са създали съвместен информационен и координационен център за борба с ислямистите. Това дойде като гръм от ясно небе за САЩ. Техните военни съветници се разпореждат в Ирак, а Москва под носа им стъкмява коалиция без тях. Мигновено от постовете си изхвърчаха две важни персони – архитектът на американската коалиция, 4-звездният генерал Джон Алън, и зам.-помощничката на шефа на Пентагона Евелин Фаркас, отговаряща за военните отношения на Вашингтон с Москва и Киев.
Тъкмо първоначалното зашеметяване от светкавичните действия на руския президент бе отминало, дойде вторият гръм. Въздушната атака на Москва по джихадистите довърши крехката психика на атлантическите съюзници. Те не са свикнали на такива бързи решения и действия. Наистина, вече се бяха разбрали, че заедно ще борят тероризма, ще възстановят пряката връзка между военните ведомства на САЩ и Русия, но, видите ли, Путин не ги бе предупредил, че ще удари веднага.
Тогава настъпи истински хаос на чувствата. Изразиха задоволство, че Русия се включва, но го примесиха с „безпокойството“, че удря по позиции на подготвените и въоръжени от тях „сили на свободната опозиция“, за които дори в Конгреса бе докладвано, че са се стопили и голямата част от тях са се влели в редиците на „Ислямска държава“ или на друга някоя от десетките терористични групировки. Стана ясно защо суперкоалицията вече година уж бомбардира ислямистите – извършени са над 7000 полета, а териториите, завладени от халифата се разширяват. Защото целта не са те, а Асад. Той е набеден за диктатор и толкоз. Но нали и Путин също е обявен за такъв. Как сега ще правят коалиция с него? Може, когато „новият световен ред“ започва да се превръща в световен безпорядък.
Русия показа, че няма намерение да се примирява с безпорядъка и ще действа. Още повече, когато опасността е на разстояние по-малко, отколкото между Москва и Петербург. Спокойно, но твърдо предложи: бързи, безкомпромисни и съвместни действия срещу всички терористични групировки, спиране финансирането на „Ислямска държава“, което продължава и в момента, възстановяване държавността в Сирия, подготвяне на преговорния процес за политически промени в Дамаск. Така в края на трите дни, които промениха света, след много суета „еднополюсните“ съюзници се съвзеха от конфуза, с приклякване приеха предложенията и обявиха, че ще съгласуват действията си с руснаците. Може би най-после са чули и общественото мнение. Проучване, публикувано във в.“Фигаро“ например, сочи, че 93% от французите искат коалиция с Русия. Или най-после са схванали, че когато Путин започне да действа, никой не може да го спре. И по-важното: постига целта си. Който не го е схванал, да глътне две хапчета…
Автор: Светлана Михова, в. „Дума“