Търпимост ли?

Днес светът е по-сигурно място за живеене. Тази фраза за първи път произнесе нобелистът Обама, когато залови и уби терориста Осама. След него разни лидери я повтаряха по най-различни поводи, за да придадат значимост на политическите си начинания. Самият „световен лидер“ я произнесе отново само преди месец и половина от трибуната на ООН. Днес, след кървавия 13-и петък в Париж, е ясно, че това е илюзия. По-скоро – лъжа, от която някой има изгода. Без съмнение това е авторът на циничната измама и всички онези елитарни персони, които я повтаряха и извращаваха съвестта на европейците. Сега настъпи мъчително пробуждане, а кошмарът буди много въпроси – твърде закъснели.

Защо варварите от „Ислямска държава“ атакуваха гостоприемния Париж, дал убежище на толкова поколения араби, проявяващ безпрецедентна толерантност към всички раси и религии и особено към мюсюлманите? Защото по този начин извергите – били те високообразовани или лумпени, искат да кажат на света, че тъкмо тази толерантност не им е нужна. Тя е чужда на тяхната идеология, на тяхната представа за световен ред, който искат да натрапят в Европа. А какво направи Европа, водена от САЩ, с арабския свят? Не поиска ли да натрапи своя идеал за демокрация на коренно различни и много по-древни от нея цивилизации. Европа и САЩ не допускат, че може да има друг, различен от тях свят, с друг начин на мислене, с други богове.

Европеецът на думи проповядва всеобща търпимост. Но лицемерието избива. Пет години ислямистите колят всичко живо в Сирия, Ирак и мюсюлманска Африка. В християнска Европа – вледеняващо безразличие. Сега пеем Марсилезата, развяваме френски знамена. Когато през пролетта в университет в Кения ислямисти избиха 147 души – повечето християни, никой не каза „Аз съм кениец“. В съзнанието на европееца те са трето качество хора. Търпимост – доведена до бездушието на „политкоректност“.

Евроатлантическият тоталитаризъм и високомерие заченаха чудовищата от „Ислямска държава“, които днес избиват наред християни, мюсюлмани, юдеи. Тези злодеи помогнаха на спонсорите си да разрушат света, в който са родени, и потеглиха към Европа. Париж пръв попадна на прицела им, защото е символ. Защото оттам тръгна извращаването на толерантността, доведена до абсурд и превърната в нейния антипод – в насилие срещу самата европейска традиция и култура. Само един пример: 70 на сто от имамите, проповядващи във Франция, не са френски граждани, а половината от тях не знаят френски. На другия ден след кървавата нощ в емигрантския парижки квартал Сен Дени се намериха отгледани в толерантност обитатели, които празнуваха победата на терористите. Кощунство, което бие камбаната за още по-тревожни събития. Но има ли кой да я чуе?

Вашингтон и брюкселските лордове отдавна не чуват гласа на европееца. С див мазохизъм приветстват емигрантската вълна, подквасена с изпечени убийци. По данни на френските власти за лагерите на ислямистите в Сирия са заминали над 2000 френски граждани, от които най-малко 200 вече са се върнали. Никой не им е потърсил отговорност или поне не им задал адекватните в такъв случай въпроси. И това ли е толерантност? И безхаберието ли е „европейска ценност“? Не, просто от Вашингтон идва инструкцията да се приемат всички, които напъват към Европа. Тя можела да поеме. Щяла да си освежи кръвта. Обича да го повтаря и нашата комисарка Кристалина. Тогава въпрос: защо губернаторите на половината щати заявиха, че кракът на „европейски бежанец“ няма да стъпи при тях.

Всъщност масовите парижки разстрели будят още въпроси към „главния“ съюзник. Къде е той с могъщото си разузнаване, защо не снабди братята по оръжие с информация, предупреждаваща за атентатите? Кръвта по паветата не бе изсъхнала, когато Франсоа Оланд обяви, че Франция е в състояние на война. Защо тогава НАТО не задейства прословутия член 5? Много просто: защото САЩ „нямат данни за терористична заплаха срещу тях“. Дотук с колективната защита.

След като французите платиха за престъпното нехайство на властта с живота на 130 души, Оланд се разбърза. Още на следващия ден прати изтребители да бият по ИДИЛ и настоява за „широка коалиция с Русия и САЩ“. Москва отдавна предупреждава за терористичната опасност от емигрантите и убеждава за общи действия срещу ислямистите. Не пожелаха. Гордостта им на „единствени носители на цивилизацията“ не им позволи. Сега се сепнаха. Според в. „Гардиън“ идната седмица при срещата си с Обама Оланд ще му каже, че „няма време за губене, защото терористите и емигрантите дестабилизират най-верните му съюзници и поставят на изпитание коренните интереси на европейците“. Френски дипломати казали пред вестника, че на Обама ще бъде намекнато, че неговата политика е причина за трагедията. „Гардиън“ обаче отбелязва, че „САЩ не бързат, защото са далеч и не чувстват заплаха“. Ще накарат Оланд и цяла Европа да потърпят. В градения с много усърдие лицемерен „Дом на търпимостта“.

 Автор: Светлана Михова, в. „Дума“