На 30 юни 1908 г. в 7,15 в Сибир избухва огромна експлозия с предполагаема мощност до 40 мегатона тротилов еквивалент (800 пъти повече от този на бомбата над Хирошима), която поваля дърветата в диаметър от почти 100 км. Изгорени са около 200 кв. км площ. Това става в района на днешния Красноярски край в Русия.
Три дни преди събитието, като се започне от 27 юни 1908 г., в Европа, европейската част на Русия и Западен Сибир се наблюдават необичайни атмосферни явления: сребристи облаци, слънчево хало, ярко, светло небе по време на здрач. Северната част на небето е с червеникав оттенък, докато източната – със зеленикав.
Преди това жителите на района наблюдават как през слънчевото небе откъм езерото Байкал преминава ярко огнено кълбо. Полетът на космическия пришълец завършва на 7-10 км височина с ослепително сияние от експлозия и невероятен гръм, чиито тътнежи се разпространяват на 1000 км.
Взривът със силата на мощен ядрен удар за щастие става над незаселена тайга, в противен случай жертвите можели да са милиони хора. Сред руското население настава паника.
Взривната вълна е регистрирана навсякъде по света. Въздушният взрив предизвиква земетресение с магнитуд от 4,7 до 5 по Рихтер. В течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене на небето. Наскоро след това започва магнитна буря, продължила 5 час
Изучаването на тунгуската катастрофа позволява да се видят всички екологически и геофизични последствия от падане на космически тела. На мястото на катастрофата като следствие става частична мутация на растенията и се изменя химическият състав и физическите свойства на почвата.
Поради слабия интерес към такива събития по онова време, първата експедиция е изпратена в района чак през 1927 г., като след нея следват и много други. Не са намерени обаче нито метеоритни отломки, нито ударен кратер