Автор: Василий Колташов
Диалогът на най-високо равнище между президентите на Русия и САЩ едва предстои, но и сега е видно, че политическите анализатори създадоха в обществото лъжливи очаквания. Те прегряха оптимизма в обществото.
Мнозинството анализатори са убедени: Доналд Тръмп толкова добре познава безсмислието на конфликта с Русия, че разведряването в отношенията ще последва незабавно – ще бъдат снети санкциите и ще започне взаимодействие в Близкия изток. Само че Тръмп не бърза да действа на този фронт, което съвсем не означава, че разведряването е невъзможно.
Американските санкции по отношение на Русия включват пакет от мерки, въведени от президента и Конгреса. Последните носят характера на закона, и за Тръмп няма да е нещо просто да ги отмени дори и при голямо желание. Той няма много приятели сред конгресмените и сенаторите. Опозиционното мнозинство отдавна играе играта с името „Русия е главният враг“. Тръмп не бърза да дразни тези хора с дружба с Москва, доколкото още се надява да прокара през тях първите икономически мерки. „Планът на 100-те дни“ още не се е провалил, а отношенията на президента с конгресмените не са обтегнати до крайност.
Има и още едно „но“. Тръмп се стреми да си осигури по-силна подкрепа от страна на работническата класа – неговите избиратели. Поради това на него не са му необходими обвинения в пресата в национална измяна и подчинение на Владимир Путин и т.н. Президентът на САЩ не иска да дава поводи за такива обвинения, за да вдигне санкциите, утвърдени още от Барак Обама. При това той вече обяви излизането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство, фактически ликвидирайки това споразумение. А Обама го приемаше като любимо дете на своето президентство. Тръмп вече даде да се разбере, че ликвидира цялото наследство на своя предшественик. 
Санкциите срещу Русия също ще бъдат отменени. Само че това ще отнеме време. Освен вътрешните американски спънки има и китайски. „Войната на санкции“ доведе до сближаване между Москва и Пекин, а Китай е основният противник за новата администрация на САЩ. Той обективно е такъв поради икономически противоречия. Тръмп планира да изгони китайските стоки от своя пазар и няма да бъде против прилагането на такава политика и към други страни. Той не може да бъде заинтересован от съюз между Русия и Китай. Но засега Тръмп иска да се бори с китайското влияние на американска територия, а диалогът с Русия така или иначе му е необходим.
Свалянето на санкциите ще бъде предшествано от продължителни преговори между САЩ и Русия. Тръмп вече заяви, че смята разговора за сваляне на санкциите за преждевременен. Той даже не отмени ограниченията за пътуване до САЩ на руските чиновници, на което би могло да се гледа като на жест на добра воля, увод към диалог. Не, Тръмп не вижда диалога като насрещно движение с цел постигане на консенсус, а като пазарлък. Наследените от Обама санкции против руски чиновници, включително блокирането на активи и собственост в САЩ, президентът на САЩ би искал да продаде. И не е изключено това да стане за сметка на охлаждане на отношенията между Москва и Пекин.
За разлика от политолозите, оптимисти по отношение на Тръмп, руски дипломати осъзнават цялата сложност на сближаването със САЩ. Не е от полза за Тръмп и фактът, че в Москва едва ли са готови да разглеждат изграждането на отношения с Тръмп като сближаване въобще със САЩ – там вече са прекалено големи противоречията между президента и голяма част от политическия елит. В Конгреса само чакат повод да започнат процедура за импийчмънт на президента. Самият той не разбира напълно как да гради отношения с Русия и какво може да бъде постигнато в хода на диалога. Новата администрация разчита да научи всичко това в хода на дискусия с Москва и няма да бърза със завършването на тази дискусия.
Поради това през 2017 г. може да се разчита само на някои промени в санкционния режим. Не си струва да се разчита на сваляне на санкциите срещу компании и чиновници, работещи в Крим. А , виж, санкциите срещу компании и банки могат да бъдат снети. От това са заинтересовани техните американски партньори, обезпокоени от възможността тяхното място да бъде заето от китайския бизнес. Отмяната на санкциите по отношение на високопоставени чиновници също е напълно възможна. Но за това Тръмп ще се вгледа внимателно в позициите на Великобритания, Канада и – в по-малка степен – на ЕС.
Той започна диалог с всички, без да знае предварително какво трябва да се получи. При това трябва да бъде разбрано, че Тръмп има риторични и стратегически теми. Той сериозно е настроен против Китай, а Близкият изток не му е много интересен. Той едва ли има представа как да постъпи с Украйна, която де факто се явява европейски ангажимент. Какъв ще бъде подходът му към ЕС също не е много ясно. С Великобритания Тръмп би искал да бъде приятел, но как ще бъде оформено икономическото сътрудничество? Подобен въпрос стои пред него в отношенията с Япония и страните от бившето Транстихоокеанско партньорство. Навсякъде предстоят преговори.
Тръмп разбира, че „войната на санкции“ срещу Русия е безсмислена. Тя фактически се провали, доколкото на Запада така и не се удаде дълги години да разбие руската икономика и да преразпредели нейните ресурси в своя полза. Но на руснаците не трябва да им бъде подарен света, смятат в Белия дом, той трябва да бъде заменен. Но заменен срещу какво? И тук засега въпросите са повече от отговорите. Тъй като положението е такова, че сближаването на страните вероятно ще се окаже зигзагообразно, следователно не бързо. Но главното сега е, че то най-накрая става възможно.
Източник: БГНЕС
Коментарът във в. „Известия“ е с автор Василий Колташов, шеф на Центъра за икономически изследвания на Института за глобализация и социални движения.