Защо Барак Обама избягва погледа на Владимир Путин при срещата им в Китай
На срещата на високо равнище на страните от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в предградие на Пекин Владимир Путин и Барак обама разговаряха няколко пъти. Международната обстановка е толкова напрегната, че за мнозина изглежда, че на тези срещи се обсъждат едва ли не въпроси на войната и мира. Обама обаче няма какво да каже на руския лидер — техните срещи са интересни по-скоро от психологическа гледна точка.
След началото на украинската криза държавните глави на Русия и САЩ се срещнаха за втори път — първата им беседа беше в началото на юни в Нормандия и премина макар и да не беше „на крак”, в кулоарите на събитието.
Сега, в Китай, президентите имаха повече възможности за общуване. И, въпреки че нито една от страните не пожела да се проведе официална среща, в продължение на два дни президентите провеждаха разговор поне три-четири пъти. За това имаше много възможности — цяла поредица от мероприятия, подготвени от домакините за лидерите на 20 държави, пристигнали на срещата — официална фотография, концерт, работна закуска…
На теория китайците биха могли да направят така, че президентите на Русия и САЩ да бъдат един до друг на някое от мероприятията — например на концерта. Но това би било първо — нарушение на неофициалния протокол, според който двамата най-почетни гости не се разполагат заедно и би изглеждало стъкмено, и второ — това би предизвикало недоволството на Барак Обама, който знае как биха го критикували в САЩ, ако започне непринудено да общува с Путин, който самият той иска да бъде блокиран и изолиран.
Журналистите не даваха мира на помощниците на президентите и се интересуваха колко време са беседвали двамата лидери. В понеделник представителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Бернадет Михан изброи три срещи с обща продължителност 15 – 20 минути, а във вторник американците съобщиха, че по време на закуската Обама и Путин са провели 10 – 15-минутен разговор.
Медиите предаваха значение на всички детайли — Обама първи е махнал с ръка на Путин, когато руският лидер е влязъл в залата за фотографиране; Путин потупал Обама по рамото; Путин попитал Обама: „Красиво е, нали?”, когато заедно с председателя на КНР Си Дзинпин влизали в украсената зала. Сайтът на „Гласът на Америка” описва реакцията на Обама така: „Президентът на САЩ сдържано се съгласи, избягвайки зрителен контакт с Путин, сякаш отговорът му не беше предназначен за никого конкретно.”
Всички тези детайли показват колко тежка е международната обстановка — напрежението между лидерите на двете страни е само производно от нея. На различни кадри от Китай се вижда, че Путин се държи много по-свободно от американския президент. И не само заради факта, че между него и домакина има онова главно, което липсва в отношенията между Русия и САЩ и между Китай и САЩ — доверието. Естественото поведение на Путин и напрежението у Обама са свързани, разбира се, с техните характери и още повече — с настроението. Партията на американския президент неотдавна изгуби контрола над парламента, докато Путин преживява пик на масова подкрепа в Русия и ръст на симпатиите в останалия свят.
Още по-важни са и личните отношения — Обама не иска да говори с Путин, не знае как да говори с него, не го разбира и не го чувства. За президента на САЩ президентът на Русия е тежък, неудобен събеседник.
Путин обратно — отнася се към Обама с лека снизходителност, тъй като разбира, че от него зависи много. Путин приема решения и действа като реален ръководител на страната, а Обама само шеф на администрацията на САЩ, човек, избран от управляващата олигархия (от политическата до финансовата) за определен срок в ролята на символ на САЩ.
И така се стигна до парадокса държавният глава на страна, обявила бойкот и блокада на друга страна, да крие погледа си от президента на „изолираната от него държава”.
Така или иначе по въпросите за войната и мира Путин би могъл да разговаря или със самостоятелен американски президент (последен подобен беше Ричард Никсън, поради което беше унищожен политически от управляващата олигархия), или с невидимата за света „кръгла маса” на господарите на Америка.
Поради абсолютната нереалност и на първото, и на второто на Путин му остава да обсъжда въпросите на световния ред с лидер, който може да взима самостоятелни решения — с председателя на КНР Си Дзинпин.
/В. Русия днес/