Всичко сочи, че наближава трета световна война. Провокират я Съединените щати, с активното участие на Европейския съюз. Тя ще се води на първо място против Русия, а косвено – против Китай. Предлогът за началото и са събитията в Украйна.
Свидетели сме на рядък момент на съгласие между двете основни политически партии в САЩ. На 4 декември 2014 Конгресът прие Резолюция 758, разрешаваща на президента да налага по-сурови санкции и да задълбочава изолацията на Москва, да доставя оръжие и друга помощ на Украйна и да укрепва американското военно присъствие в граничните с Русия държави. Всички тези усилващи се провокационни действия по отношения на Москва, включват редица елементи, които, в своята съвкупност, говорят за началото на нова студена война, допускаща (за разлика от предишната) вероятността от избухването на глобален сблъсък с използването на ядрено оръжие. Неслучайно някои агенции, ангажирани с проблемите на сигурността, вече разработват планове за действия в случай на мащабен ядрен конфликт.
Провокационните действия на Запада включват три основна елемента: това са санкциите, целящи отслабването на Русия, гарантиране оставането на власт в Киев на марионетното правителство и осъществяването на яростна антируска пропагандна кампания. Последиците от санкциите са добре известни. Особено болезнен удар по руската икономика нанесе спадът в цените на петрола, чиито износ е сред основните източници за попълване бюджета на страната. Паралелно с това, спадът изправя пред сериозни трудности и редица друга държави, смятани за враждебно настроени към Вашингтон (като Венецуела и Иран например). Той стана възможен благодарение на споразумението между САЩ и Саудитска Арабия, според което американците гарантират сигурността на кралското семейство (ненавиждано в целия регион) срещу ангажимента на Риад да продължи да осъществява петролните си сделки в долари, без което доларът би загубил статута си на световна резервна валута, а това – на свой ред – би довело до краха на американската икономика. Тук е мястото да напомня, че държавният дълг на тази страна е най-големия в света.
Вторият елемент е поставянето на правителството в Киев под пълен контрол, превръщайки Украйна в марионетъчна дължава. Известният американски журналест Робърт Пери (разследвал през 80-те години скандала “Иран-контри”, т.е. разрешението на Белия дом за нелегална продажба на оръжие за режима на аятоласите, със средствата от която са били финансирани проамериканските бунтовници в Никарагуа), посочва, че новият украински министър на икономиката Наталия Яреско, която е бивш служител на Държавния департамент и гражданин на САЩ, е получила украинско гражданство само няколко дни, преди да заеме поста си. Съвсем доскоро тя оглавяваше редица компании, финансирани от американското правителство и действащи в Украйна. На този фон става по-разбираема и скандалната фраза “майната му на ЕС”, изречена през февруари 2014 от помощника на държавния секретар за Европа и Евразия Виктория Нюланд. Всъщност, тя просто е искала да каже: “Не ни пука за вас, Украйна е наша, защото сме платили за това”.
Третият елемент е пропагандната война. Върху големите медии и работещите в тях журналисти се оказва безпрецедентен натиск да пишат само за това, което оправдава западните провокации срещу Русия, и да прикриват всичко, което ги поставя под съмнение. Същите журналисти, които след брифингите в посолствата на САЩ и във Вашингтон, пълнеха страниците на вестниците си с лъжи за наличието на оръжия за масово унищожаване у режима на Саддам Хюсеин, сега повтарят измислиците за руската агресия в Украйна.
Предлагам на читателите за минутка да си представят какъв скандал би избухнал в медиите, ако внезапно бе станало известно, че президентът на Сирия току що е назначил за министър някой иранец, като само няколко дни преди това му е дал сирийско гражданство. Или пък да се опитат да направят сравнение между начина, по който бяха представени февруарските протести в Киев и неотдавнашните протести в Хонконг. Както и да оценят значението на предупреждението на Хенри Кисинджър, че е крайно неразумно да бъде провокирана Русия. Друг известен американски политически наблюдател – Джон Пилджър, отбеляза наскоро, че ако журналистите не бяха допуснали разпалването на пропагандната война в навечерието на американската интервенция в Ирак през 2003, може би щеше да бъде избегната и трагедията в тази страна, в която до днес са загинали близо милион и половина души, включително около пет хиляди военнослужещи на САЩ. Колко украинци ще трябва да загинат в готвещата се нова война? И колко граждани на други държави ще трябва за загубят живота си?
За каква демокрация можем да говорим, при положение, че 67% от американците се обявяват против оръжейните доставки за Украйна, а 98% от техните представители в Конгреса гласават “за”? За каква демокрация в Европа можем да говорим, когато са налице сходни или даже още по-големи разминавания между гражданите на континента, от една страна, и правителствата на държавите от ЕС и Европейската комисия – от друга? Или когато Европейският парламент спокойно се занимава с обичайните си ангажименти при положение, че Европа съвсем скоро може да се превърне в бойно поле, а Украйна – в поредната Либия?/БГНЕС
Автор: Боавентура ДЕ СОУСА САНТОС, сп. Геополитика
* Професор в Университета на Коимбра, Португалия