Пътуване в историята

Транссибирската магистрала е една от най-старите железопътни линии в Русия. Главният участък на линията с дължина 7,5 хиляди км, свързваща Челябинск с Владивосток, бил строен от 1891 до 1916 година. Пред тази година след приключване на строителството на моста през река Амур край град Хабаровск започна изграждането на директна пътническа връзка между Москва и Владивосток. До тогава, за да се измине същият път, се използваше маршрутът на Китайско-източната железопътна линия, а пътят в една посока беше 16 дена.

Изграждането на такава дълга железопътна линия било наистина важно събитие в живота на Руската Империя. За това свидетелства фактът, че на молебена на копката на жп линията по поръчение на Александър III присъствал и самият престолонаследник Николай Александрович.

Строителството на Транссибирската магистрала изисквало огромни средства. По предварителни изчисления на Комитета по строителството на Сибирската железопътна линия цената й била 350 млн. златни рубли.

За да се завърши грандиозното строителство, били необходими не само материални средства, но и немислими човешки усилия и труд. Изграждането на Транссибирската магистрала се осъществявало в сурови природни и климатични условия. Почти по цялата дължина трасето се прокарвало през безлюдни местности, в непроходимата тайга.

Транссибирската магистрала пресича множество реки и езера, включително Волга, Иртиш, Об, Енисей и Амур. Всеки път работниците трябвало да издигат здрави мостови съоръжения. Особено сложен бил участъкът край езерото Байкал, където трябвало да се взривяват скали, да се прокарват тунели, да се изграждат изкуствени съоръжения в проломите на планинските рекички, които се вливат в Байкал.

Практически всички работи се извършвали ръчно, използвали се примитивни оръдия на труда – брадва, пила, лопата, кирка и количка.

Въпреки това, ежегодно се прокарвали около 500-600 км железопътна линия.

Веднага след началото на експлоатацията Транссибирската магистрала разкрила огромното си значение за развитието на икономиката на страната, спомогнала за ускоряването на стокооборота. Но пропускателната способност на пътя се оказала недостатъчна особено през военните години. По-късно скоростта на движението на влаковете била увеличена, железопътното платно било подобрено и модернизирано, временните дървени мостове били заменени с по-здрави и надеждни.

 Железопътни рекорди

Някои влакове и директни вагони, които се движат по Транссибирската линия, претендират за званието рекордьори. Например до май 2010 година по линията се движел влак №53/54 от Харков за Владивосток с най-далечната в света дестинация. Влакът преодолявал 9714 км за 174 часа и 10 минути. Сега той се движи до гара Уфа, но директните вагони са запазени. Директният вагон с най-далечната в света дестинация към момента е Киев – Владивосток, който преодолява разстоянието то 10259 км за 187 часа и 50 минути.

Най-бързо разстоянието от Москва до Владивосток преодолява пътническият влак №1/2 „Россия”. Той преминава през Транссибирската линия за 146 часа или почти за 7 денонощия. Ежегодно влакът превозва средно по 200 хиляди души. Него с право го смятат за главния влак в страната. Историята на влака е свързана преди всичко с изграждането на Транссибирската магистрала и усвояването на Сибир и Далечния Изток.

Първите влакове започнали да превозват пътници от Москва във Владивосток през 1903 година, още до приключване на строителството на Транссибирската магистрала. Съвременният влак „Россия” бил пуснат за първи път на 30 септември 1966 година. Вагоните неведнъж били ремонтирани. Сменяли и цвета. Първоначално той бил вишнев с големи метални букви, след това червен, зелен, а от 2000 година вагоните на влака се боядисват в цвета на руското знаме и задължително с националния герб на Руската Федерация.

Влаковете от Москва за Владивосток тръгват от Ярославската гара в Москва, където, както и на мястото на пристигане – Владивосток, са монтирани специални стълбове, посочващи дължината на магистралата – „0 км”  на едното място и „9298” на другото място.

По отношение на превоза на товари Транссибирската линия също има големи възможности. Техническите способности на линията постоянно се увеличават. Например двупътната линия е изцяло електрифицирана през 2002 година. Към момента тя има възможност да превозва до 100 милиона тона товар на година.

Оригинален текст: http://ria.ru/kaleidoscope/20110531/382191370.html