От Оля Ал-Ахмед.
Томск – известен още като „градът на дървените дантели“, е невероятно красив сибирски кът. Първото чудо са прозорците с дърворезба, характерна само за този град.
Тръгнах за Сибир предубедена, че отивам в едно мрачно и много студено място, където всички са навлечени от главата до петите и не излизат от топлите си къщи. Отдавна исках да посетя това кътче, което го свързвам с историите от Императорска Русия, каторгата на непокорниците и сюжета на нашумелия филм „Сибирският бръснар“.
Думата „Сибир“ у всеки човек поражда асоциация със студ, сняг и виелици. Една седмица, прекарана в Сибир, напълно разби представите ми, наложени от книгите и филмите. Сибир замрази любовта ми към него за вечни времена. Днес ще ви разкажа за най-типичния сибирски град Томск, който се намира в центъра на азиатската част на Русия.
Градът е основан през 1604 година по времето на Борис Годунов. На 20 януари 1604 година пратеници на князете на еушитинските татари пристигат в царството на Борис Годунов с молба да бъдат приети под попечителството на Велика Русия, за да си построят град на брега на река Том. Така е положен първият камък на 25 януари същата година. От този момент на това място процъфтява град Томск.
По царско време Томск е бил разпределителният център на каторжниците. От там непокорните са ги разпределяли по другите точки в Сибир. Дори се носят легенди, че прадядото на великия руски поет Александър Пушкин – Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал през 1729 година е бил изселен и строго охраняван в Томск. Тогавашните казарми днес са успешно превърнати в офиси и банки. Точно колкото са чудесата на света, толкова са и чудесата на град Томск – 8 на брой!
Оля Ал-Ахмед. Снимка: Юсеф Ал-Ахмед
Томск е наистина приказен град с дървените дантели
Прозорците, вратите и покривите на къщите в град Томск са украсени с оригинална и неповторима дърворезба, характерна единствено за това място. Домовете с този тип дърворезба са под закрила на държавата и са обявени за паметници на културата, въпреки че в повечето от тях все още живеят семейства. Интересното в случая е, че хора в града живеят в паметници на културата! Томск се слави с дърворезбарството. От древни времена и до ден днешен това приложно изкуство е гербът за идентичност на града. Нито един от орнаментите на дървените къщи не се повтаря и в това е колоритът на Томск.
Дърворезбата наподобява плетени дантели на една кука. Красотата на домовете ни пренася в една истинска приказка. Пушекът от комините затопля атмосферата и придава домашен уют. В студения град Томск чужденците се чувстват затоплени от дружелюбното отношение на едни спокойни, своеобразни и високообразовани хора, които със своята топлота и доброта стапят всички ледове. И както птиците се завръщат напролет, така бих искала и аз да се завърна някой ден в Сибир, независимо дали вият виелици или е горещо лято, атмосферата тук е винаги топла и уютна.
Градът, където всеки 5-и е студент, а всеки 10-и е преподавател
За град Томск се твърди, че е градът на студентите и младежта. „Тук всеки 5-и е студент, а всеки 10-и е преподавател“ – казват местните. Населението на сибирския град е 700 000, от които 130 000 са студенти. Томск се слави със своите университети, които са 8 на брой. Най-големият е Националният изследователски Томски държавен университет, основан през 1878 г. от Александър II като Императорски сибирски университет.
В момента той е в топ 15 на вузовете на Русия и е в класацията за топ 100 в света. В университета се трудят 3 500 преподаватели, от които 1 500 професори и доценти. Студентите са 20 000, 80% от тях имат успех отличен и много добър. Учебното заведение е с 24 факултета, всеки един факултет си има свое отделно здание. Девизът на университета е: „Духовност и висока култура“.
От самото начало Националният изследователски Томски държавен университет има за цел да утвърждава идеалите на науката, образованието и културата на огромната азиатска част на Русия. Важен приоритет на университета е стремежът да възпита свободна и широко мислеща творческа личност, способна към самостоятелни научни и житейски решения. Съхранявайки верността си към традициите на предците, преподавателите в университета активно развиват и съвременните подходи и методики във всички сфери, затвърждавайки своя статус в руското и международното научно-образователно пространство.
Огромната библиотека в града допълва знанията на студентите и, независимо от развитите технологии, те продължават по традиция активно да запълват залите на библиотеката. В града се намира и един от най-развитите медицински университети с най-добра сърдечна хирургия в Русия. Именно тук е направена първата операция по присаждане на сърце на дете. Най-видните руски лекари-откриватели са от Сибир. Докторите в Медицинския университет владеят свободно по няколко езика.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Тук болните се броят на пръсти
В Томск активно функционират 8 родилни дома, които се радват на ежедневната поява на нови здрави сибирячета. Да, интересното е, че точно в Сибир е центърът на научноизследователската медицина, а тук никой не боледува! Поколението е здраво и не се оплаква от хронични заболявания. При -15 градуса за ръчичка се водеха дечица със зачервени бузки от детска градина, които спряха пред павилион за сладолед и на всички госпожата им купи „ескимо“! Малчуганите лакомо нападнаха сладоледните пръчки. В Сибир е прието от ранна възраст децата да се закаляват. Правилото важи за всички без изключения, дори и за бебетата. На Йордановден наред с майките и татковците в ледената вода на река Том скачат и децата, за да бъдат „честити и благословени“.
Зимните ваканции в училищата се определят по следния начин: ако температурата на въздуха е -33, на училище не ходят от 1 до 4 клас, ако температурата е -36, чиновете се опразват и от 5 до 8 клас, когато температурата на въздуха падне до -38, щастието да не ходят на училище огрява и гимназистите! Забележете, че през цялото това време преподавателите са си редовно на работа. В сибирската тайга в околията на Томск се намира светено аязмо, в което водата непрекъснато приижда от горските подводни извори.
Тя е толкова чиста, че спокойно могат да се преброят камъчетата на дъното на кладенеца. Поверието гласи, че всеки, който отпие от тази ледена вода, ще се радва на дълголетие и здраве, а който се престраши да се потопи в нея, за цял живот си създава щит от злите очи, помисли и уроки! Смелчаци не липсват, дори и през зимата.
Като стана въпрос за зимата, тук тя започва през октомври и свършва края на април. Снежната покривка забулва всичко наоколо и го превръща в истинска бяла зимна приказка. Ако зимата закъснее, местните не са доволни, казват, че е на война. Затова снегът и студът тук са на почит и тяхното присъствие се приветства подобаващо със сибирски „кедров самогон“.
Селските къщи на местните сибиряни не отстъпват по архитектура и дърворезба на градските, просто са по-мънички. Храмовете и манастирите са в изобилие. С типичната руска църковна архитектура на капковидните куполи с люспи, оцветени в синьо или златно. Повечето манастири са мъжки, да се поклони може всеки мирянин, но за специална благословия се счита, ако гостът получи икона – подарък от манастирското настоятелство.
Тайгата и брезовите горички са най-красивият пейзаж от природата на Сибир, добавяйки към тях величието на пълноводната река Том. Сибиряните казват, че дори гарваните не могат да прелетят реката и падат като стрели на половината. Мечките са постоянните обитатели на тайгата, които понякога са дружелюбни, но не и винаги. Миналата зима е имало много нападения от мечки, които слизат в селата в търсене на храна. Местните предупреждават: ако ги срещнете, просто не мърдайте и не ги дразнете. Всъщност народът е казал „който го е страх от мечки, да не ходи в гората!“. Затова ще се концентрираме върху забележителностите на града!
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Томск – градът без нито един безработен
Университетите бълват кадри, които след дипломиране веднага биват разпределени и назначени по специалността. Бюрата по труда са ангажирани единствено с намирането им на работа, а не със съкратени и уволнени. В Томск местните казват – за да не работиш, или си мързелив, или си алкохолик. Едното допълва другото, така че да е безработен или не – решава самият индивид.
Градът разполага с два местни телевизионни канала, един регионален и няколко радиостанции, които поддържат доста висок рейтинг. Културният живот кипи. Театрите са препълнени с изкупени предварително билети месеци напред. Повечето театри, културните домове, както и Домът на изкуствата се помещават в типичните за града дървени къщи с уникална архитектура, украсени с дърворезба.
Източник: Руски Дневник.