България вижда мрака и мракът гледа България. И ако увеличим метафората, мракът идва със скоростта на куршум към нас. Но то не е само към нас. Но аз няма да бъда песимист или оплаквач. Има една пъпна връв, която свързва всеки от нас. Преди 100 години всички мои роднини са били в Солунската гимназия…Имало е една страхотна държава, с 200-300-хилядна армия. Имало е страхотни поети. Нямало е телефон, но е можело да видиш Дебелянов, Яворов, Вазов, страхотни писатели и интелектуалци. Идвал е звездният час на ген. Вазов, на ген. Колев. Това е била страхотна държава със желязно поколение, което е можело да прибере България. Но идва Ньой – губим…
Но като помислиш, не трябва да бъдем песимисти. Защото какво е песимизмът? Да кажем, ти решиш, че ще загубиш живота си и синът ти, и внукът ти, и правнукът ти, и праправнукът ти. И така ги наредиш, че още един път, и още един път, и още един път – пет века това е ставало с България. И след тези пет века се появява това блестящо поколение, за което Теодор Рузвелт пише тези страхотни неща – „великият български народ…“ след Одрин 1913 година. Значи те са можели да решават нещата, защо и ние да не можем да ги решаваме?
Друг е въпросът, че България сега е в много тежко положение. И може би – всичко е възможно, ние сме там, където ще има много кръв, на една граница, която започва от Петербург и стига до Варна…Това ще е една територия, която ще стига до Шанхай – Русия и Китай, и друга територия, която започва от…и стига до Бургас и нататък до Ванкувър, САЩ и Европа заедно…Тоест виждат се двата големи блока, които по някакъв начин ще трябва да решават противоречията си, надявам се, не с ядрена война.
Папа Франческо каза много ясно, че тази война се води. Тази война се води информационно, икономически, финансово.
Само преди една година това бяха обикновени демонстранти в Киев. Някога да ви е идвало наум, че в Европа ще има десетки хиляди ранени и убити, че ще се стреля с катюши по жилищни квартали, че ще се стреля с ракети земя-земя?
Бях приятел със знаменития руски артист Инокентий Смоктуновски. Той снимаше един филм заедно с Павел Вежинов и Христо Христов, Ваня Цветкова играеше. Говорим си един ден и той разправя – по време на войната, първото му сражение, германците веднага ги пленяват. Юни или юли 1941 година. А той след това взема Берлин, бие се на Курската дъга. И германците какво правят? – строяват цялата дивизия и казват: „Командирите и политкомисарите три крачки напред!“ И разстрел веднага. След това: „Сваляйте си панталоните!“ И който е обрязан, който е евреин, веднага го извеждат и разстрелват. И той казва – а той е евреин: „Вървим по едно чардаче и срещу мен е седнал един човек – немец, млад, на моите години, и очите ни се срещнаха и той ми подари живота. Вижда, че той е обрязан, но – хайде, живей! И живее Смоктуновски. Останалите ги разстрелват.
Защо ви го разправям това? Хората, които разстрелват, са украинци, облечени в униформи на СС. На другия ден, след като немците завземат Киев, веднага има правителство. В него влизат уважавани професори, това е антисъветско правителство. Не може да се скрие това, че в Украйна има СС дивизия, че има десетки хиляди украинци, които са се сражавали срещу Съветския съюз. И след това, в крайна сметка, техните деца в Украйна искат реванш. Каква е тази партия на Тягнибок – „Свобода“, какво е този „Десен сектор“ на Ярош? Това са чисто фашистки формации. Спретнаха един преврат в Киев, в който използваха справедливите искания на хората срещу олигарсите, които и сега управляват Украйна – защото какъв е Коломойски, какъв е Порошенко, какъв е Ринат Ахмедов? Това са олигарси, каква демокрация?
И в крайна сметка това, което стана – виждаш една огромна омраза на украинците към руснаците и огромна омраза обратно. Виждаш пропагандни войни, които са ужасни, защото руснаците, например казват: ние ще ви превърнем в радиоактивен прах. С руснаците не можеш да воюваш, защото те имат 15 хиляди ядрени оръжия. Украйна им е заден двор. От друга страна тези, които искат Украйна да е независима, наричат руснаците инсекти, колоради, ватници…А Украйна е като сиамски близнаци. Имаш 6-7 милиона руснаци, имаш милиони, които са едновременно и украинци, и руснаци. В Интернет върви едно много интересно стихотворение на Бродски. Той е много близък и до Достоевски, и до това, което Солженицин пише на тази тема.
Мислейки геополитически, най-голямото поражение на Русия от Брест-Литовския мир е поражението, което изпита Путин, губейки Украйна. Защото за мен Украйна е загубена за Русия за 80-100 години. Може да се разбере от Ленин. Ленин мрази две неща: руския царизъм и православието. Когато идват немците, той им дава Украйна, подарява им я.
Когато това лято снимах в Москва, в Карнеги център се срещнах с един прекрасен анализатор – Дмитрий Тренин, и го питах: „Не завиждате ли на германците в момента?“ Германия е тази страна, която спечели века, която е най-могъща – 1,3 трилиона износ. Германия е тази страна, която ще сложи войници, за да…украинци и руснаци да не се бият. Но това, което ясно се забелязва, е, че Германия вече не е буфер между Русия и Америка. Германия твърдо зае позиция и застана на страната на САЩ. Което е наистина ново нещо. Защото там имаш хора като Кол, като Хелмут Шмит, като Шрьодер, имаш цялата им Социалдемократическа партия – Зигмар Габриел, сегашният им външен министър…Като ги гледаш, те никога не биха отишли на такъв ход, какъвто в момента прави Меркел. Тя прави ход, който е исторически според мен. И това вече определя големия блок. Не мисля, че Германия вече ще има собствена историческа роля. Германия ще е под крилото, под шапката на Америка. В крайна сметка, може би е избрала това, защото върви научно-технологическа революция – шеста поред, и тази революция няма да я направят германците, тя ще бъде направена вероятно от Америка. В момента тя върви с такова темпо, вероятно зенитът й ще стигне 2018-2020 г., и който не е вътре, ще бъде изхвърлен на бунището на историята. И германците предпочитат да са вътре.
Аз лично смятам, че Путин е прав да задържи Крим. Така мисли и Ходорковски, така мисли и Навални – неговите опоненти. Това е руска земя. Но аз мисля, че нещата вече са ясни. Западът е решил да свали Путин, Путин е решил да оцелее. Това ще доведе до конфликт. Какъв ще е конфликтът? Дали ще е само като сега – информационен, финансов, икономически, или ще се стигне до военен конфликт? Защото, ако действително реши да влезе в Киев, как ще бъде спрян той? Кой ще го спре? Ако говорим цинично, Украйна струва на Запада 25 млрд. долара годишно. Да знаеш някой, който ще иска да плаща за Украйна по 25 милиарда следващите десет години? Когато фалира Гърция, Европа плати 250 милиарда. Когато Германия си взе Източна Германия, плати 1,5 трилиона за десет години, но сега Германия е Германия. Някой да плати за Украйна 250-300 милиарда следващите десет години? Не виждам кой. Затова тази страна ще бъде разделена, ще бъде съсипана, част от нея ще отиде другаде, а част от нея ще си вземе Русия.
А САЩ – когато се оттегли една велика сила от цял един регион, от Близкия Изток…Навремето Сайръс Ванс казваше – това е нашата сънна артерия, без това не можем. Но те се оттеглят, техните легиони се изтеглят, те загубиха война. И винаги, когато легионите се оттеглят, има засади, има опасности. След този провал в Близкия Изток, ако той успее да се организира, дано да успее. Продължавам да мисля, че Обама е един прогресивен президент, защото, първо, той защитава бедните хора в Америка, второ – той е десет пъти по-добър от който и да е от републиканците. Преди да стане президент, Обама е бил в Близкия Изток ден и половина. Седял е в хеликоптера до ген. Петреъс, бъдещият шеф на ЦРУ, който след това той изгони, който след това стана шеф на ЦРУ. Този генерал, както и ген. Макристъл са водили войната. И са водили страхотна война. Петреъс е този, който спаси американците в последния момент. Той е като ген. Грант в Гражданската война. Петреъс е този, който след това се биеше прекрасно в Афганистан. Има един много интересен момент – те казват – трябва да дадеш още 40 хиляди войници в Афганистан. Той отговаря: Не, изтегляйте се всичките. Както и преди това: изтегляйте се всички от Ирак. И те казват: хубаво ли ще е един млад президент, който няма още 50 години, да бъде изправен пред оставките на началник щабовете на войските в Ирак и Афганистан? Ние ще подадем заедно оставки. И тогава той сяда и с писалката си прави на пет странички нещо като договор между него и генералите. Той – нобеловият лауреат за мир, и генералите. И тоя договор фактически не беше изпълнен. Америка, когато се изтегля, императорът не знае как да се изтегля. И тогава падат главите на военни герои, като Чък Хейгъл. Аз не зная как този президент ще се справи с Близкия Изток.
БТВ, „Лице в лице“