Виновното мълчание на света за истината в Украйна вече протегна кървави ръце и към бесарабските българи. Неподчинението на нашите сънародници в Украйна и техният отказ да участват във войната на хунтата е най-голямото обвинение към нашия политически елит от лакеи, който предпочита да мълчи, вместо реално да се разтревожи от всичко, което се случва.
Тези дни самите бесарабски българи написаха писмо до властта, за да питат защо България няма позиция, защо не се опитва да помогне? Апелът им е тревожен, отчаян и доста тъжен, защото те май тепърва ще осъзнават, че пишат просто до едни лакеи, които са лишени от елементарно човешко съчувствие, но са пълни до козирката с клишетата за евроатлантическите ценности.
„До кого, до каква държава, държавни институции да се обръщаме, за да не сме сами срещу издигащия се в пълен ръст днес национал-шовинизъм в Украйна?“, питат нашите сънародници в писмото си.
Схващате ли сега защо лакеите мълчат? Защото българите в Украйна са ходещо доказателство за това какви лъжи ни подхвърля властта тук. Нали нашите лакеи нарекоха властта в Киев „демокрация“, нали те ни уверяваха, че Украйна е една свободна държава? Бесарабските българи обаче свидетелстват за нещо различно – те са свидетел за мракобесния шовинизъм на тази озверяла бандеровщина, която си търси пушечно месо, за да скрие дори и от себе си факта, че е напълно разгромена, и че няма никакви печеливши ходове.
Но вместо да се погрижи за своите сънародници, както направи Унгария, властта в България предпочете да се прави, че няма такъв проблем и ще подари кръвта на бесарабските българи на фашизоидната клика, която коли и беси в Киев. Но точно по тази тема вече лакеите нямат полезен ход. Все повече българи проглеждат и разбират, че превиването на гръбнак пред чужди интереси вече се плаща с живота на наши сънародници.
Това е цената на мълчанието на лакеите.
Автор: Александър Симов, журналист