От Оля Ал-Ахмед, „Лужники“ Москва-София.
Татяна Навка е родена на 13 април 1975 г. в Днепропетровск, Украйна. Трикратната шампионка на Русия и Европа е също толкова пъти на върха и на зимната олимпиада през 2006-а. На леда майсторката на спорта е двойка с Роман Костомаров, притежава и пристижния Орден на Дружбата.
Бурният личен живот на фигуристката винаги е минавал под мотото :“Всеки сам се бори за щастието си!“. Родителите на малката Таня първо й купуват обикновени ролкови кънки. На 5 бъдещата шампионка иска нещо повече и стъпва на леда. Нейни първи треньори са Тамара Ярчевская и Александр Рожин. Навка става шампионка на Украйна сред юношите. Но през 1987-а изведнъж рязко пораства с 14 сантиметра за едно лято. Това й пречи при подскоците и акселите. Тогава треньорите я съветват да премине към танцовите изпълнения на лед. И така през 1988-а 14-годишната фигуристка се мести в Москва. По-късно отива да тренира в Ню Джърси, където остава 15 години. През 1996-а в САЩ красивата и талантлива Навка попада в полезрението на новия си треньор и кумир световният шампион Александър Жулин, с когото се запознават още през 1993-а в Прага. Скоро, въпреки разликата от 12 години във възрастта им, между тях започва романтична връзка. Жулин е пленен от невероятната артистичност на фигуристката, нейната напоритост и склонност към риск. Всичко това й дава възможност без проблем да се превъплъщава в различни образи на леда. През 2000-та в Ню Йорк Навка се омъжва за треньора си Жулин. На 2 май същата година там се ражда дъщеричка им Александра. През 2010-а спортистката се запознава с Дмитрий Песков, прессекретар на президента. Женят се на 1 август 2015-а в Сочи. Година по-рано в Подмосковието Татяна ражда втората си дъщеря – Надежда Пескова. Навка мечтае да се пробва като актриса. Тя пее доста добре, дори е изпълнявала в дует с Михаил Боярски „А снег идет“. Мечтите за Татяна Навка никога не свършват. Тя ще гастролира в България с култовите спектакли на „Ледниковия период“.
– Татяна, кога стъпихте за първи път на леда?
– На 5 обух кънките, стъпих смело на леда и започнах кариерата си с мечти, които сбъдвах сама с много труд.
– Правите необичаен образ – Кармен…
– Идеята беше на Иля Абербух – заради моята индивидуалност и характер. Това е много ярка роля, напълно подходяща за мен. Свързана съм с образа, тъй като вече съм го играла в партньорство с Роман Костомаров на олимпиадата през 2006 година. Кармен не трябва да се свързва с външният вид на жената, а с нейният вътрешен мир. Във всяка жена е заложена по една Кармен. Тя е по-скоро символ – на непокорството и индивидуалността. Моята Кармен – това съм самата аз.
– Каква сте в реалния живот?
– Различна. Аз съм котка! Понякога съм лъвица!
– Кое е любимото ви амплоа на леда?
– От малка се стремях към олимпийския огън. Заспивах и се събуждах с тази мечта – и тя се сбъдна. Олимпиадата бе най-голямото ми признание.
– А сега правите театър на лед. Кое повече ви харесва – наградите или аплодисментите?
– Всичко ми харесва. Това са две съвсем различни неща, обединени от леда и неистовите усилия. Той е в състезанията и в спектаклите на „Ледниковия период“. В спорта е каторга. Намразваш постоянните тренировки – травми, падания. Сутрин се събуждаш и всичко боли, но трябва да се изправиш и отново да влезеш в идеална форма с кънки на краката. Никой не ни пита как се чувстваме. Треньорите са строги и сурови. Спартански, къртовски труд, ако искаш да постигнеш нещо!
Но адреналинът от състезанията е незаменим.
Усещането е необяснимо, когато стоиш на пиедестала, чуваш химна на Русия и виждаш как издигат знамето на страната ти. Усещането за победа – към него се стреми всеки спортист в живота. И когато го получи, едва тогава осъзнава, че е постигнал нещо за благото на страната си и лично удовлетворение, естествено. А сега правим театър, изкуство. Някои го харесват, други не го възприемат. Нова емоция, нов жизнен опит, ново предизвикателство. Всекидневно удоволствие. Вживявам се в образа, не ме е страх да падна, защото никой няма да ме съди и упреква за това. Това е шоу!
– За коя роля мечтаете?
– Не се чувствам актриса. Аз съм спортистка. В проекта на Авербух „Ледников период“ опитах какви ли не образи – весела, тъжна, стара, млада, комична, драматична.
– Имала ли сте опасни травми?
– Естествено! Няма спортист без травми. Много от нас са на медикаменти и на обезболяващи инжекции. Съдба.
– Имате ли специална диета за тази перфектна форма?
– Не. Противник съм на строгите хранителни режими. Това непрекъснато мерене на грамажа и броене на калориите не е за мен. Просто се ограничавам от тестени изделия, въглехидрати и мазна храна. Но понякога си позволявам вкусни тортички, шоколад. Обичам живота, обичам да си похапна, да се наслаждавам на благата. А и горя калории, започна ли работа.
– Ще попречи ли бракът с Песков на кариерата ви?
– Не, разбира се. Нямам никакво намерение да свалям кънките.
– Променили се отношението на колегите ви, след като се омъжихте за говорителя на Кремъл?
– Не съм човек, който забелязва лошото. Виждам само позитивното. Всички са радостни и щастливи от факта, че съм във форма.
При нас хората се радват, когато ближният е добре и всичко му се нарежда в живота. И все пак, ако някой ми завижда или злорадства, не обръщам никакво внимание. Личности с подобни мисли не ме интересуват. Те не са в моето обкръжение.
– Каква е тайната на женското щастие?
– Преди всичко да обичаш и уважаваш себе си! Да оставаш винаги истинска жена – хармонична, красива, изящна! Да не губиш самоличността си.
Идеалният вариант е, когато имаш хармония в семейството и в работата. Тогава се чувстваш пълноценно. Прекрасно е, когато жената е намерила мъжа, за когото си струва да прави компромиси. Прекрасно е, мъжът оценява качествата на жената до него! Огромно щастие е да откриеш точния, подходящия, истинския! Главното е да не пропуснете момента!
– А вие щастлива ли сте с мъжа до вас?
– Нима не ми личи?!
Източник: „Стандарт“.