Специалисти от Красноярск предлагат ново гориво за атомни електроцентрали. В местния Минно-химически комбинат е създадено и успешно преминало изпитания оборудване за получаване на МОКС-гориво (смесено оксидно гориво).
Това е смесено ураново-плутониево гориво за реактори на АЕЦ. Таблетките от новото гориво ще бъдат изпробвани след една година на реактора на Белоярската АЕЦ.
Специалистите изработили опитна партида на ядреното гориво на основата на уранови диоксиди. Това още не е МОКС-гориво. Но след като обогатили урана с плутоний, специалистите от Красноярск в близко време разчитат да получат нова енергийна суровина за реактори на бързи неутрони, разказа за „Гласът на Русия” началникът на отдела за връзки с обществеността Борис Риженков:
– Сега специалистите създали технологичен агрегат. Те използвали диоксиди на урана и всичко се получило добре. Просто за да не може плутоният да се използва излишен път, изпробвали с диоксиди на урана. Всичко е добре, процесът върви.
Плутония го наричат „капризен” елемент. Неговият взривен характер и добър за създаване на ядрено оръжие. Но тези свойства много време пречеха да бъде използван плутоний като гориво: сложно се управлява процеса. Но дори САЩ, които по-рано настояваха за погребване на плутония, сега строят завод за производство на МОКС-гориво. Едно от неговите привлекателни свойства е утилизацията на излишъците на оръжеен плутоний при производството на гориво, които в противен случай биха станали радиоактивни отпадъци, пояснява специалистът Борис Риженков, който отбеляза:
– Енергията в реактора се получава за сметка на разпадането на плутония на по-ниски продукти на разпадане по таблицата на Менделеев. Т.е. това вече не е плутоний, а цял спектър от изотопи. Същото става и с урана. В обикновен реактор за гориво се използва уран 235. В МОКС-горивото вместо уран 235 се използва плутоний. Той престава да съществува като химически елемент.
Според представителя на красноярския комбинат, плутоният, разбира се, изисква по-строг контрол. Но французите успешно използват МОКС-гориво от 1995 година, наистина, изключително за топлинни реактори. Ноу-хауто на красноярските специалисти се състои в това, че те правят МОКС-гориво за реактори на бързи неутрони. Това обещава принципно други възможности за енергетиката.