Политици, експерти, русофоби и русофили в България не могат да повярват, че всичко е приключило. Те виждат в изявленията за отмяната на „Южен поток“ всичко друго само не и реалността, а тя е, че „влакът е заминал“, пише „Российская газета“.
Брюксел още не може да повярва, че проектът „Южен поток“ е загубен за Европа. На извънредна среща на министрите на енергетиката на Европейския съюз дори скептично настроената германска делегация изрази надеждата, че преговорите с Москва за строителството на газопровода все още могат да бъдат спасени.
„За цяла Европа би било добре, ако проектът не е умрял“, каза преди началото на преговорите в Брюксел вицеканцлерът и министър на икономиката и енергетиката на ФРГ Зигмар Габриел. Той призна, че решението на Русия за прекратяването на проекта „Южен поток“ и строителството на газопровод през Турция е окончателно. Но все пак отбеляза, че надеждата още не е угаснала. „Трябва само да се надяваме, че когато отношенията между Русия, Украйна и ЕС отново се стабилизират, тогава този проект отново ще бъде тема за обсъждане“, заяви Габриел, пише БГНЕС.
Месеци наред Брюксел демонстрираше отсъствие на най-малка заинтересованост да отстрани пречките, които сам правеше, за да забави строителството на газопровода от Русия в Европа. Днес активността на европейските политици е направо поразителна. Но европейците запретнаха ръкави твърде късно.
Разговорите на заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз, Марош Шефчович с енергийните министри на 8 държави от ЕС, които участваха в реализирането на „Южен поток“ (България, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Италия, Гърция и Румъния) бяха посветени на отстраняването на пречките за неговото строителство. Говорителката на ЕК Ана-Кайса Итконен съобщи, че целта на срещата е да се синхронизират междуправителствените споразумения за „Южен поток“ с Третия енергиен пакет.
Поглед от Турция
Докато в Брюксел се опитваха да реанимират „Южен поток“, емисарите на ЕК заминаха за Анкара. По време на визитата си европейският външен министър Федерика Могерини даде да се разбере, че Анкара има отличен шанс най-накрая да се доближи до своята мечта за членство в ЕС, но най-важното – да не форсира отношенията си с Русия, да подкрепи санкциите и предпазливо да се отнася към предложените проекти. Но, както заяви турският министър на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз, Анкара няма да избира между Русия и Евросъюза. Според него всички трябва да следват своите собствени интереси. Турците дадоха на своите партньори да разберат, че ще се радват от активизацията на процеса за членство в ЕС, но за момента не са готови да жертват отношенията си с Москва.
Поглед от България
Провалът на „Южен поток“ по вина на България нагледно показа как управляващите в тази страна възприемат заобикалящата ги действителност и кой в действителност „командва парада там“. Предишното правителство, което наричаше „Южен поток“ приоритет, обяви, че прекратява всички дейности по него веднага след пристигането в София… на трима американски сенатори-русофоби. След това публично бе обявено някакво писмо от ЕК, в което тя изразявала съмнения по „отделни елементи“ от договора. Еврочиновниците почувстваха слабостта и започнаха да заплашват българите с наказания. Българското правителство окончателно се предаде и натовари ЕК с пълномощието да участва в преговорите. И докато останалите европейски участници в проекта заявиха своята готовност да го реализират, София покорно чакаше решението на ЕК. Когато Москва скъса договора, българите изпадаха в шоково състояние. Българският министър-председател заяви от парламентарната трибуна, че не е запознат с цялата документация по договора, макар че е бил длъжен да се запознае с нея доста отдавна. Политици, експерти, русофоби и русофили не могат да повярват, че всичко е приключило. Те виждат в изявленията за отмяната на „Южен поток“ всичко друго само не реалността, а тя е, че „влакът е заминал“.
В същото време
Строителството на морския газопровод по дъното на Черно море за Турция ще нулира всички рискове при транзита на „синьо гориво“ през Украйна. Това заяви по телевизия „Россия 24“ президентът на „Газпром“ Алексей Милер. И добави, че се бои от прекъсвания на транзита през Украйна за Европа през идващата зима. По-рано Милер заяви, че европейските компании след закриването на „Южен поток“ трябва сами да се погрижат за доставката на руския газ до своите потребители. „Нашата стратегия се променя принципно по отношения на европейския пазар. Решението за спирането на „Южен поток“ е началото на края на нашия модел на работа на пазара, когато ние бяхме ориентирани към доставката до крайния потребител на европейския пазар. Хубост на сила не става, ако клиентите не желаят, стоката да бъде доставяна до дома им, тогава трябва да се облекат и да отидат в магазина, а през зимата трябва да се облекат и по-топло“, подчерта Алексей Милер. Самият ЕС, отбеляза Алексей Милер, преди това водеше целенасочена политика за блокиране на строителството на „Южен поток“./Актуално