- Войни: 12 войни за 241 години. Средно, на всеки 19 години има Руско-турска война
От края на XVI век до началото на ХХ век постоянно се водели кръвопролитни войни между Османската и Руската империи. „Ябълката на раздора“ бил контролът над Северното Черноморие и Северен Кавказ, а по-късно – над Южен Кавказ, правото на корабоплаване в Черно море и проливите му, а също така – правата на християните на територията на Османската империя.
След Първата световна война Османската империя, чиято територия си поделят страните от Антантата, престава да съществува. Руската империя също разглежда въпроса за овладяването на Константинопол. По ирония на историята, Съветският съюз взема непосредствено участие в създаването на Турската Република. Многовековната вражда се обръща в икономическа и военна подкрепа за президента на Турция Кемал Ататюрк.
Швеция
- Войни: От средата на XVI век до началото на XIX – 10 войни
Историята на руско-шведското противопоставяне започва още през XII век. Новгородската република и Швеция са се борели за контрол върху Източна Прибалтика. През 1323 г. бил сключен мирният договор от Орехов, съгласно който Карелия станала зона на новгородско влияние, а Финландия – на шведско.
Но това било само началото на многовековното противостояние. През 1377 г. Швеция подчинила зависимата от Новгород западна Карелия (Вестерботен). След като през 1478 г. Новгородската република става част от Руската държава, битката с шведите за Източна Прибалтика преминала на ново ниво
През 1495 г. Иван III влиза във война със Швеция за същата тази Западна Карелия. Единоборството вървяло с променлив успех. Най-накрая, през март 1497 г., за шест години било сключено Първото Новгородско примирие. То потвърдило границите от 1323 г., а също така принципа на свободна търговия между Швеция и Русия. През март 1510 г. примирието било удължено с още 60 години. След това традицията да се воюва със Швеция за Балтика била продължена и от други руски царе – Иван IV, Фьодор I и Алексей Михайлович.
Кардиналните промени в разпределението на силите в руско-шведските конфликти били внесени от Петър I. След победата на Русия в Северната война (1700-1721 г.), Швеция губи миналото си могъщество. Тя загубила не само територии, отстъпени на Русия, но и много земи по южното крайбрежие на Балтийско море. Швеция запазила само Визмар и малка част от Померания. Освен това, в резултат от поражението в Северната война, в Швеция започнала така наречената „Ера на свободата“ – период, в който властта на кралете отслабнала и се засилило влиянието на парламента.
В стремежа си да си възвърне загубените в хода на Северната война територии Швеция нееднократно влиза в конфликт с Руската империя (Руско-шведска война 1741-1743 г., Руско-шведска война 1788-1790 г., Руско-шведска война 1808-1809 г.), но съгласно мирния договор от Фридрихсхам (дн. Хамина, Финландия) от септември 1809 г., Швеция отстъпва на Русия Аландските острови, Финландия, а също така Лапландия до реките Торниойоки и Муониоеле. По този начин, в резултат от войните с Русия, Швеция губи повече от една трета от територията си и статуса си на велика сила.
Полша
- Войни: 10 войни, от 1018 до 1939 година
Взаимоотношенията между Русия и Полша винаги са били напрегнати. На първо място, това е свързано с многовековното съседство на двете държави, което постоянно пораждало териториални спорове. След всеки крупен европейски конфликт на Русия ѝ се е налагало да се занимава с преразглеждане на руско-полските граници. Най-сериозната конфронтация между Русия и Полша датира от началото на XVII век – от Смутното време и полско-литовската интервенция. До края на XVIII век между Русия и Жечпосполита е имало четири войни, които завършват с второто разделяне на Полша.
През 1815 г. Полша става част от Руската империя, но конфронтацията между поляци и руснаци не се прекратява – двете полски въстания през XIX век (1830 и 1863 г.) принуждават Русия да предприеме контрамерки. През 1832 г. бил закрит полският Сейм и била разформирована полската армия. През 1864 г. са въведени ограничения в изучаването на полски език и в придвижването на мъжкото население. Паралелно с това в Полша нараства „русофобията“. След революцията поляците получават заветната независимост, даже успяват да я отстоят в хода на Съветско-полската война 1919-1921 г., но след по-малко от 20 години, през 1939 г., в хода на „освободителния поход на Червената армия“ всички завоевания на поляците от 20-е години били ликвидирани.
Историята във войни
От другите страни, чиято история на войните с Русия е доста дълга, може да се посочи Германия, която има три големи войни с руснаците, две от които – световни.
Руската империя е воювала четири пъти с Франция (1805-1807 г., Отечествената война от 1812 г., Кримската война), четири пъти Русия и СССР са влизали във война с Япония, има три военни конфликта с Китай.
Като цяло, историята на Русия – това е история на постоянни войни. Руският философ Иван Илин бе писал: „Соловьов преброява от 1240 до 1462 г. (222 години) 200 войни и нашествия. От XIV-и до XX век (за 525 години) Сухотин изчислява, че е воювано 329 години. Русия е прекарала във война две трети от живота си“.
Подобна мисъл изказва и генерал Алексей Куропаткин. През 1900 г. той пише в меморандума си до Николай II: „През последните 200 години Русия е била в състояние на война 128 години и е имала 72 години мир. От 128 години война, 5 години са за отбранителни войни и 123 – за завоевателни“.
Текстът на руски език на сайта http://russian7.ru/post/s-kem-russkie-voevali-chashhe-vsego/
Превод : Руски дневник