Автор: Максим Рубченко
Както свидетелстват историци, отричането на императора от престола става едно от ключовите събития в руската революция. Реакцията на съвременници по този повод е най-различна. Четем документални записки от онова време.
Джордж Бюканън, посланик на Великобритания в Русия:
Тъй като единственият изход от безредиците била гражданската война, руският император връчил на 15 март на генерал Рузски телеграма, която да изпрати в Петроград. В нея той обявява, че се отказва от престола в полза на сина си. Няколко часа по-късно негово величество поканил придворния лекар професор Фьодоров и го помолил да му каже истината за здравето на престолонаследника. След като чул от него, че болестта му е неизлечима, и че неговият син може да умре всеки момент, императорът казал: „След като Алексей не може да служи на родината така, както аз бих му пожелал, то аз имам правото да го оставя край себе си“. Поради тази причина, когато вечерта пристигнали двама депутати в Думата – Гучков и Шулгин? императорът им връчил указа, в който се отказва от трона в полза на брат си.
Жорж Морис Палеолог, посланик на Франция в Русия:
Императорският влак пристигна в Псков вечерта, в 8 часа. Генерал Рузски веднага се яви на съвещание при императора и без затруднение му доказа, че той трябва да се отрече от престола. Той, освен това, се позовал на единодушното мнение на генерал Алексеев и на всички командващи армиите, с които той се допитал по телеграфа. Императорът възложил на генерал Рузски да сведе до знанието на председателя на Думата Родзянко неговото намерение да се откаже от престола.