След Майдана, Крим и последвалата остра конфронтация между Русия и САЩ/ЕС, „Студената война” отвори поредната си страница. Само за изминалата година терминът Нова студена война е произнесен в 592 000 английски и 191 000 руски сайта. Този и други обезпокоителни факти, бяха изнесени на дискусия по актуалната тема „Студената война”. Мястото на събитието бе Съюзът на българските журналисти, участници — проф.Искра Баева, чл.кор. проф. Васил Проданов, проф. Нако Стефанов, политологът Румен Дечев, организатори — „Клуб 1-ви ноември”, „Народно социално движение”, Съюзът на българските журналисти.
Според популярната историческа версия студената война започва след края на Втората световна война, разпада на общата опасност — Третия райх, и идеолигическото противопоставяне на суперсилите САЩ и СССР. Другата версия, че светът е в студена война от Октомврийската революция през 1917 г., не е толкова актуална поради силната изолираност на СССР по това време. Единно е мнението за края — приключва с краха на Съветския съюз през 1991 г. и самоунищожаването на Източния блок.
За първи път се заговаря за Нова студена война през периода Рейгън-Андропов. Преповтаря се, вече официално, от Хилъри Клинтън по повод оформянето на Евразийския съюз от страните-членки на ОНД на територията на постсъветското пространство.
Що е то студена война — част-1? Взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда между лагерите на капитализма и социализма. И още — политически убийства, цветни революции, ограничени военни действия и пълномащабни войни. В тази област безапелационният лидер са Съединените Щати. Съотношението Русия-САЩ по брой военни интервенции след Втората световна война е несъпоставимо: „инвазията” на СССР в Афганистан срещу стотиците войни, предизикани от Щатите. Броят им според различните източници е различен — от сто до триста според американския писател Гор Видал. Разбира се, всичките са в името на „демокрацията”. Китай, Корея, Гватемала, Доминиканска република, Перу, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Куба, Ливан, Гренада, Салвадор, Никарагуа, Сомалия, Ирак, Афганистан, Сирия, Либия… Списъкът е толкова дълъг, че е по-лесно да изброиш къде не са въдворявали мир и свобода американците. За нас обезпокоителното е все по-властното им присъствие на Стария континент. Босна и Херцеговина — 1995 г., Сърбия — 1999 г., Украйна — 2014 г. Подкрепяйки муджахидините и ислямския фундаментализъм през 1979 – 1989 г. в Афганистан срещу демократичното, но просъветско правителство, САЩ и европейските страни от НАТО създадоха удобния враг за военни интервенции по всяко време — тероризма. Предлогът „борба с тероризма” развърза ръцете им за последните ” революции” в Либия, Ирак, Сирия, Египет. Украйна е отделен случай. Украйна е отдавна търсения повод за среща лице в лице с враг №1 – Русия. В момента срещу руската държава се използват всички възможни методи на студената война. Икономически санкции, политически натиск чрез ЕС, ООН, ПАСЕ, Г-7, Г-20, медийна пропаганда, рязко увеличаване на въоръжаването, струпване на войски по границите с Русия, включително системите ПРО, опити за цветни революции, както в Русия, така и в подкрепящи я страни като Унгария.
Само за последните осем месеца на 2014 г. са изброени 40 конфликта между Русия и САЩ. „Щатите са готови да воюват до последния украинец, до последния славянин и до последния европеец, за да запазят хегемонията си на световен лидер”, мнението е на проф. Васил Проданов. За целта не жалят средства. Само след 11-ти септември войните на САЩ са погълнали 3,7 трилиона долара. Огромни суми се влагат в пропаганда, вербуване, подслушване, разузнаване.
В България средствата в родните медии и неправителствени организации са нараснали двойно. И резултатът е налице — пасивно, манипулирано общество, провалени икономически проекти с руско участие, бедно население с обърнато единствено към Запада лице. Как така от нация с най-силна русофилска нагласа и единствена православна държава в НАТО се озовахме отново на губещата позиция, изгубени в прехода, без национално самочувствие и достойнство, послушно изпълняващи всяка европейска директива и заповед на всеки прелетял американски ястреб?.. Според проф. Нако Стефанов Третата световна война е вече в ход и ние сме включени в нея. Не случайно по едно и също време бяхме посетени от мастити американски държавници. И ако искаме да останем на картата на Европа, не трябва да участваме в тази война. Така както се отказват Гърция и Турция, въпреки членството си в НАТО.
На друго мнение е проф. Хуан Мигел Диас Ферер от Венецуела.
При Трета световна война няма поединично спасение. Щатите играят вабанк, опитвайки се с един камък да убият Европа и Русия. Една от най-силно страдащите от агресията на САЩ държави е именно Венецуела. В страната се опитват да изградят социализма на 21 век, учейки се от опита и грешките на бившите социалистически страни в Европа. Реакцията на САЩ е брутална. Изходът — силно информирано общество.
Каква е разликата между студената война в частта й 1945 – 1991 г. и тази, започнала с такова ожесточение през 2013 г. Тогава противниците бяха ясни — капиталисти срещу комунисти. От тази битка победители излязоха първите. Те взеха най-доброто от социалистическия строй — социалната система, и придавайки ”човешко лице” на неолиберализма, нанесоха удар в най-слабото място на социалистическата система — неконкурентната икономика и производителност. Какво би трябвало да иска съвременният капитализъм днес? За проф. Ферер две мнения няма. Капитализмът днес иска ресурсите на Евразия. Схемата „чисти ръце” е изпробвана вече през Втората световна война — самоунищожение на европейците. Не случайно задокеанските атаки започват винаги в момент, когато Русия се стреми да се европеизира и сближи с Германия. Силна Европа е заплаха за силата на Щатите, затова не може да бъде допусната.
Наличието на ядрено оръжие вече не е достатъчен гарант за предотвратяване на Трета световна война. Все пак винаги завършваме с надежда. Надеждата, от една страна, е във факта, че Русия никога не започва войни, тя винаги ги завършва! И от друга — в пробуждането и обединението на европейските народи за ново освобождение и възстановяване на европейската ни идентичност./в. Русия днес