На Велики вторник си спомняме как Христос е влязъл в Ерусалимския храм и за последен път е проповядвал пред народа, изобличавал писарите и фарисеите, беседвал и говорил с притчи за дължимото на Кесаря, за възкръсването на мъртвите, за Страшния съд, за десетте девици и талантите.
На този ден по време на Литургията в църквите се чете откъсът от Евангелието „За митаря и фарисея“ (Лука 18:10-14): „Двама мъже влезли в храма да се молят – единият фарисей, а другият митар. Фарисеят се молил по следния начин: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора, разбойници, престъпници, прелюбодейци, нито като този митар: постя два пъти седмично, давам една десета от всичко, което печеля. А митарят, който стоял встрани, не смеел дори да вдигне очи към небето, а се удрял в гърдите и казвал: Боже, бъди милостив към мен, грешника! Казвам ви, че този отиде в дома си по-оправдан от другия: защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат“.
Вечната тема. Митарят и фарисеят в произведения на изкуството
Притчата за 10-те девици
Във вторник сутринта Исус Христос се върнал в Храма в Йерусалим и поучавал в храма и извън него (Матей 24:1). От Евангелските напътствия, отправени от Исус Христос във вторник, Църквата е избрала притчата за десетте девици като най-подходяща за времето на Страстната седмица.
„Тогава небесното царство ще прилича на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат Младоженеца. От тях пет бяха мъдри и пет неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло. А мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си. И тъй като Младоженецът се забави, всички те задрямаха и заспаха. Но в полунощ се чу вик: Младоженецът идва, излезте да го посрещнете. Тогава всички девойки се изправиха и нагласиха светилниците си. А неразумните казаха на мъдрите: Дайте ни вашето масло, защото нашите светилници угасват. А мъдрите отвърнаха: За да не липсва и на вас, и на нас, идете при тези, които продават, и купете малко за себе си. Когато отидоха да купуват, дойде Младоженецът и готовите с него влязоха в сватбеното угощение, и вратите се затвориха; после дойдоха другите девици и казаха: Господи! Господи, отвори ни! А той им отговори: Истина ви казвам, не ви познавам. Затова бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Син Човечески.“ (Матей 25:1-13)
Кесаревото кесарю, а Божието Богу
Фарисеите подготвили клопка на Исус, търсейки повод или да доносничат за него пред римските власти, или да го дискредитират в очите на народа.
Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: Що Ме изкушавате, лицемерни? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
И казва им: Чий е този образ и надпис?
Отговарят Му: На кесаря. Тогава им казва: Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
Лептата на вдовицата
Преди да напусне храма, Исус седна срещу съкровищницата и гледаше как хората пускат пари в нея. Много богати хора внасяха много. Но пристигайки, една бедна вдовица пусна две лепти. Исус повика учениците Си и им каза: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица вложи повече от всички, които внасяха в съкровищницата; защото всички внасяха от изобилието си, а тя, от бедността си, вложи всичко, което имаше, цялата си прехрана“. (Марк 12:41-44)
http://www.aif.ru/lent_easter/aboutlent-easter/1100025
http://www.pravoslavie.ru/put/1692.htm
http://www.taday.ru/text/186697.html
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,188/catid,128/id,72760/view,article/