Сретение Господне закриля майките, а Петльовден – момците

Православната църква отбелязва днес Сретение Господне, наричано още Зимна Богородица и Вълча Богородица. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. С тях е свързана и обредността на празника. Майките водят в храма малките си деца и оставят дар, наречен за здравето и благополучието им.

Сретение Господне е краят на смятания за нечист период, през който новороденото и неговата майка са уязвими от зли сили. След него е задължително очистването им. Така новороденото става част от света на възрастните хора. Затова жените и децата са най-многобройни в храмовете на този ден.

В деня, в който православната църква отбелязва Сретение Господне — 2 февруари, народната памет отбелязва по стар стил още един празник — т.нар. Петльов ден.

По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Историята му ни връща към времето на турското робство, когато властите в Османската империя събирали жестокия „кръвен данък” (девширме): периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи, извършвано на всеки 5 или по-малко години. Авторът на тоя безумен и варварски по безсърдечността си данък е светлият четвърти султан на империята Баязид І Светкавицата. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век.

Петльовден отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила (петелът е още традиционен символ на мъжката потентност). Това е причината, поради която на тая дата традицията повелява да се коли петел в къщата, дето има мъжка челяд, за да растат момченцата здрави, истински юначни мъже.