Резултатите от британския референдум, провел се в четвъртък, причиниха вълни на ужас и отказ да се приеме истината в Европа и навсякъде по света. Сега украинските политици се опитват да превърнат случилото се в златна възможност Украйна да заеме мястото на Великобритания в многонационалния съюз, пише Sputnik, цитиран от Фбр.бг.
Според окончателните резултати от референдума, 51.9 % от гласувалите или 17.4 милиона души, са подкрепили Брекзит, докато 16,1 милиона британци искат страната да остане член на ЕС.
Коментирайки явния политически и идеологически неуспех на Европейския проект, украинските политици се опитват да посрещнат новината смело, като някои дори предлагат Украйна, която се опитва да се присъедини към блока вече 2.5 години, да заеме мястото на Великобритания.
Депутатът от Вековната рада Хана Хопко бе най-пряма, размишлявайки на страницата си във Facebook дали „след като Великобритания напуска, Украйна ще се намеси, за да спаси Европа като континент. Берлин трябва да изиграе активна роля: щом е изгубил Великобритания, ЕС може да спечели Украйна.”
Хопко също така предупреждава, че евроскептицизмът в Украйна ще нарасне неминуемо ако Брюксел не предостави на Киев дълго обещавания безвизов режим в най-близко бъдеще.
„Светът се променя. Ако не се обединим, може да се окажем насред пустошта,” казва тя.
Губернаторът на Одеска област Михаил Саакашвили написа на своята страница във Facebook, че е уверен, че Брюксел ще помоли Украйна да се присъедини към ЕС на мястото на Великобритания, когато Европа наистина изпита тази необходимост.
Изпадналият в немилост бивш президент на Грузия съветва Украйна да предприеме реформи, ако не иска да пропусне възможността си да влезе в ЕС.
В същото време губернаторът признава, че след британския референдум Европа навлиза в период на слабост.
Малко след като излязоха резултатите от плебисцита, украинският президент Петро Порошенко призова британските власти да ги игнорират, както по-рано призова холандските власти да не обръщат внимание на резултатите от референдума за асоцииране между Украйна и ЕС.
„Вярвам, че въпреки резултатите от референдума, Великобритания остава в обединена Европа и ще защитава общите европейски ценности,” казва Порошенко. Според него ЕС трябва да открие „път към сърцата на евроскептиците, за да не даде шанс за успех на противниците на проекта за европейска интеграция и щедрите им спонсори.”
Също толкова важно според Порошенко е твърдението, че Европа остава обединена срещу т. нар. „руска агресия”.
„Надявам се санкциите срещу Русия като агресивна нация да продължат,” подчертава той.
От своя страна ръководителят на украинската делегация до Парламентарната асамблея на съвета на Европа, Владимир Ариев, е по-скептичен.
„Брекзит е земетресение и ще отнеме много време да се справим с последствията му. Напълно възможно е санкциите срещу Русия постепенно да започнат да отпадат, докато безвизовият режим за Украйна, Грузия и Турция ще бъде отложен за неопределен период от време,” предупреждава той.
Междувременно министърът на външните работи Павло Климкин настоява, че резултатите от референдума за Брекзит няма на всяка цена да повлияят върху решението на ЕС за безвизовия режим и отбелязва, че единственото условие за постигането му е изпълняването на изискванията на Брюксел.
По въпроса с надеждите на украинските политици, породени от резултатите от британския референдум, се изказват Александър Дудчак, украински специалист по политически науки и политическият анализатор Станислав Бишок.
Дудчак припомня, че за украинските лидери, избрани след събитията на Майдана, европейската интеграция е нещо повече от политически проект. За тях той смята, че „е нещо като езически култ. За властите в Киев това е важно само по себе си. Интеграцията дори не е нещо, което всъщност трябва да бъде постигнато; може да остане просто движение ‘на някъде’. Твърденията на украинските политици са глупави, странни и ме карат да се срамувам. Добре, че подобни твърдения не достигат до Европа и, че те са насочени предимно към украинците.”
„Лидерите от Майдана не могат да признаят, че цялата реторика, при която бе извършен преврата, е абсолютно безсмислена,” отбелязва още анализаторът, имайки предвид събитията от февруари 2014 г., които доведоха до свалянето на правителството на Янукович. „Нещо повече, трябва да си безмозъчен политик, за да бъркаш ‘целта’ и ‘средства за постигането ѝ’. Членството може само да бъде средство към целта. Основната цел на властите трябва да бъде подобряване на стандарта на живот, устойчивото развитие и сигурността на гражданите.”
Журанлистът Дмитри Родинов, който пише за руския вестник „Свободная преса” отбелязва, че докато „Великобритания спокойно напуска потъващия кораб на ‘Обединена Европа’, Украйна повече от 2,5 години се опитва да се качи на борда, унищожавайки независимостта си, разбивайки икономиката си на парченца и убивайки десетки хиляди украинци.”
Помолен да коментира предложението на Порошенко британските власти да игнорират резултатите от референдума, Дудчак отбелязва, че президентът изглежда „просто не разбира, че не всяка държава може просто да игнорира мнението на народа си, когато става въпрос за съдбата на нацията.”
„За украинците коментарите на Порошенко не са изненадващи; хората са свикнали с неговите виждания и тези на партията му, че мнението на народа не значи нищо.”
Колкото до надеждите на украинските политици, че Украйна може да заеме мястото на Великобритания в ЕС, Дудчак смята, че това е абсурдна идея.
„Ясно е, че Европа не се нуждае Украйна да заема мястото на Великобритания. Това не е спортен отбор, който има нужда от определен брой играчи. Европа ще се съсредоточи върху собствените си проблеми. Вероятно скоро ще разберем за инициативи за провеждане на подобни референдуми в други държави. Намесата на Украйна междувременно не прави нищо друго освен да ядосва Европа.”
Колкото до предупреждението на Хопко, че ако ЕС не даде на Украйна дълго чакания безвизов режим, ще нарасне евроскептизцизмът, политическият анализатор смята, че всъщност европейците не ги е грижа за заплахите на Киев.
„Европа не я е грижа за мнението на украинците. Дали украинците ще станат евроскептици или не, не засяга Европа. Това е проблем единствено на Украйна и на нейните граждани. Но Киев има сериозен проблем – насоките, които Майдана наложи на Украйна вече са разбити на пух и прах и се оказва,че украинците са в задънена улица.”
„Всякакви приказки могат да бъдат измислени, но скриването на резултатите от Брекзита от украинците е невъзможно, колкото и много да го иска Порошенко. А резултатите от референдума показват, че европейците не виждат бъдещето си в ‘обединена Европа,’ казва,в заключение Дудчак.
От своя страна Станислав Бишок, който е политически коментатор и анализатор, смята, че последиците от Брекзита са важен удар за поддръжниците на Майдана.
„Според голяма част от украинското общество легитимността на преврата от 2014 г. и тази на властите, които бяха избрани след него, се опира на три колони. Първата бе необходимостта да се премахне корумпирания режим на Виктор Янукович. Втората е моралното право да се търси справедливост за героите от „Небесната стотица’… Третата е ускоряването на украинската европейска интеграция.”
„Какво се случва сега с тези устои? Оказа се, че режимът на Янукович не е по-корумпиран от този, който го замени. Междувременно първоначалното твърдение, което бе подхранвано от медийната пропаганда, че „Небесната стотица” са убити от снайперистите на Янукович, става все по-илюзорно. Остава само последната колона – идеята за европейска интеграция.”
Сега, след Брекзит, „украинската интеграция в Европа също става все по-далечна мечта,” подчертава анализаторът. „Въпреки това, в реториката на повечето политици, идеята е все още много жива. Поради тази причина всички събития, които се случват в ЕС, особено мащабните като Брекзит, се интерпретират в контекста на евентуалните европейски възможности за Украйна.”
Междувременно вълната на евроскептицизъм, която стана популярна в заможните страни от ЕС, заплашва европейските стремежи на Киев.
„Един от основните мотиви на богатите страни от ЕС е тяхното нежелание да спонсорират по-бедните държави от европейската периферия. Мотивът на бедните страни, които искат да се присъединят е, точно обратния: те искат да получат финансова подкрепа от богатите страни или поне да получат достъп до техния трудов пазар.”
В този ред на мисли Бишок предполага, че правителството на Янукович, което се стреми към устойчиво развитие и по-големи инвестиции, се интересува много повече от Брюксел отколкото от съвременна Украйна, дори ако оставим настрана Брекзит. От друга страна интересът на Вашингтон към Украйна ще продължи дотогава докато Киев изпълнява ролята си на препятствие за нормализирането на отношенията между Европа и Русия.”
Анализаторът накрая отбелязва, че не продължаващата украинска политическа и икономическа криза, нито гражданската война в източната част на страната, подпомагат разпространяването на евроскептицизма в Европа, а влиянието на кризата върху отношенията между Европа и Русия. Това доведе до взаимно неизгодните санкции.
„Наричат евроскептиците естествени приятели на Русия и съществува частица истина в това твърдение. Политическите партии, които призовават за възвръщането на независимостта на техните държави както във вътрешната, така и във външната си политика, разбират, че в света на глобализацията никой не може да се справи сам. В този смисъл Русия трябва да се възприема като очевиден център на властта, с който да се заздрави сътрудничеството, най-малкото, за да се намали зависимостта от Вашингтон и Брюксел.”