Някои не вярваха, че санкциите на САЩ срещу Русия ще успеят. Излъгаха се. Успяха. Само че удариха не по Русия, а по Европа. Русия отвърна на удара със свои „акуратни контрасанкции“.
За разлика от Вашингтон и Брюксел, които сипеха заплахи, дълго умуваха и заседаваха, извиваха един другиму ръцете, за да постигнат така желаното единство в наказателната акция срещу Москва, Путин търпеливо изчакваше с надеждата, че ще им дойде акълът, докато най-накрая удари. По „светая светих“ за Европа – селското стопанство. По отрасъла, за който отива лъвският пай от бюджета на Евросъюза. Изведнъж се оказа, че „щастливите“ еврококошки и европрасета са обречени на дълго и дълбоко замразяване, а лъскавият като намазан с восък плод и зеленчук – да се готви за консервно бъдеще.
Новината за руските „акуратни санкции“ още не бе успяла да обиколи Земята, а в брюкселската „взаимоспомагателна каса“ вече се трупаха молби за компенсации – една от друга по-жални. В касата на комисарите обаче нито има излишни 12 млрд. евро – на такава сума Русия досега внасяше хранителни продукти от страните, попаднали в ембарговия й списък, нито новите комисари са си заели местата си зад ресорните гишета, за да раздават помощи.
Първата реакция на попадналите в „списъка на Путин“ бе адекватна на шоковото състояние. Поради недостиг на въображение някои продължиха със заканите за нови санкции. Норвегия например не издържа на тъжния поглед на охладената си сьомга, 350 000 т от която всяка година потъваше в стомаха на руснака, и обяви, че се присъединява към санкциите на ЕС. Австралия на свой ред се зарече да спре доставките на уран за руската атомна енергетика. Наистина тя е страната с най-големи залежи от тази руда. Русия обаче е на второ място. Освен това най-близкият й съюзник Казахстан е на първо място по обем на активно обработваната суровина.
Други пък се заеха да пророкуват гладни години за руснака. Завайкаха се как ще я кара без френско сирене, без италиански пармезан, без испански хамон, без немски вурст. Изглежда в Брюксел са забравили, че светът не свършва с ограниченото между Атлантика и Черно море пространство, че има и други – дори още по-големи от Европа производители на селскостопанска продукция. И те не се замерят със санкции. Напротив, гиганти като Китай, Индия, Бразилия повече отвсякога са обединени около идеята да прекършат икономическия шантаж и финансов диктат на Вашингтон.
Тогава какво да се прави? Отговорът е готов. Пак – натиск. С позволени и непозволени средства. Брюксел ще търси начин да принуди руските партньори да не заемат мястото на опустелите европейски сергии на руския пазар. Това било „недобросъвестно извличане на ползи“. За целта емисари ще летят спешно до латиноамериканските столици, казал важен еврочиновник пред „Файненшъл таймс“. Вестникът съобщава тягостния факт, че Бразилия „вече е разрешила на около 100 свои месокомбината незабавно да започнат допълнителен износ за Русия на пилешко, говеждо и свинско“. А Чили „ще получи най-голяма изгода от руското ембарго върху европейската риба“. Експерти веднага предрекоха фиаско на опитите тези страни да бъдат принудени да се откажат от шанса, който Русия им предоставя. Освен това Европа няма механизми за въздействие. Нейните компании са много по-слабо представени в Латинска Америка, отколкото китайските и руските.
В Европа по всяка вероятност съзнават унизителното положение, до което я докараха лидерите на трите „големи“ в ЕС – Меркел, Обама и Камерън, които с групата за поддръжка от Източна Европа принудиха всички 28 членки да се подчинят на САЩ за санкциите срещу Москва, загърбвайки собствените си интереси. Нещо повече, те забравиха и собствения си исторически опит в общуването с Русия.
Тези дни той им бе припомнен от анализатор по глобални пазари на инвестиционната банка „Джей Пи Морган“ Андрю Голдбърг в интервю за тв канала „Блумбърг“: „Трябва да се разбере, че санкциите срещу Русия неизбежно ще ударят по страните, които ги въвеждат. Русия нееднократно е показвала, че е в състояние да понесе много сериозен натиск. Историята й го потвърждава. Руснаците са много силен народ, готов на големи изпитания. Техният волеви праг е много по-висок, отколкото е у европейците и американците. Затова Путин няма да се поддаде на натиска, на който сега Западът го подлага. Освен това подкрепата, която той има сред руснаците, е несравнимо по-висока, от подкрепата на европейските лидери в ЕС и на Обама в САЩ“.
Достатъчно беше само това да помнят в Брюксел, за да не се увличат по свирката на САЩ. И сега нямаше да се налага спешно да търсят свободни сергии за бързо разваляща се стока по претъпкания световен пазар. Остава надеждата, че „акуратните санкции“ на Путин ще ги излекуват от манията за величие и неуязвимост.
www.duma.bg