В навечерието на изборите за Европейски парламент България повече от всякога се разкъсва между Русия – традиционен съюзник, който й доставя природен газ, и Брюксел, инвестиращ масивно в най-бедната страна в Евросъюза.
В София са наясно, че евентуална нова Студена война в резултат на украинската криза би била пагубна за крехката икономика или чрез спиране на руския газ, или чрез европейските санкции.
В кризата между Европа и Русия „България е в положението на съпруга, която трябва да е на страната на своя съпруг /Брюксел/, знаейки, че ще понесе тежки загуби, коментира пред АФП политологът Андрей Райчев. Какъв ще е резултатът от това положение? Според неотдавнашна статия в сп. „Шпигел“, цитираща германското разузнаване, Берлин и други столици се опасяват, че Москва все повече се възползва от влиянието си върху България, за да разединява европейския блок.
Между 40% и 53% от българите вече се противопоставят на санкциите срещу Русия, ако се съди по резултатите от анкети на Галъп, Медиана и Центъра за анализи и макретинг. Връзките между България и Русия са дълбоки и отдавнашни, езиците и културата са близки. Националният празник е датата, когато Русия слага край на османското владичество през 1878 г. България, която по време на комунистическата епоха беше най-предан съюзник на СССР, поддържа тези тесни връзки чрез сегашното правителство, подкрепяно от социалистите /бивши комунисти/. Най-вече страната зависи почти изцяло от Русия за снабдяването си с енергоизточници. Руският газ идва през Украйна, доставките на петрол са предимно от Русия,
Единсттвената петролна рафинерия е руска, а единствената атомна централа в България работи с руско ядрено гориво и руски реактори. Проектите за разнообразяване в това отношение тъпчат на едно място. Русия също така има силно присъствие в други сектори на българската икономика като туризма и недвижимите имоти.
Брюксел също не отслабва финансовите лостове: европейските фондове представляват 65% от инвестициите, а търговският обмен в рамките на ЕС представлява 62% от цялата търговия на страната. Макар да се съобразява с общата политика на ЕС, София не се колебае да повишава тон пред Брюксел във връзка с руско-италианския газопровод „Южен поток“, по който трябва да тече руски газ под Черно море към Европа, заобикаляйки Украйна.
През април Европарламентът поиска анулирането на този проект в отговор на руската политика спрямо Украйна. „Южен поток е приоритетен стратегически проект, чието реализиране трябва да започне още това лято“, посочи министърът на икономиката Драгомир Стойнев. А именно такъв е планът на руския газов гигант „Газпром“. Така че да се подкрепя Южен поток в този момент е антиукраинска стъпка, коментира пред АФП Огнян Минчев, директор на Института за международни проучвания в София. Българите пък си спомнят с притеснение за прекъсването на доставките на руски газ към Европа през януари 2009 г., когато се наложи намаляване на отоплението и спиране на по-голямата част от икономическата активност.
Темата е една от малкото, които присъстват в рехавата кампания за евроизборите в България. Социалистите обещават да бъдат мост в отношенията между Русия и ЕС. Затова пък консерваторите държат на общата европейската политиката в енергетиката. Но и двата лагера подкрепят Южен поток. Лидерът на социалистите Сергей Станишев, който е и ръководител на европейските социалисти в Страсбург, участва на 9 май в честването на носталгично настроените антифашисти със съветски знамена и портрети на Сталин. Ултранационастичедският лидер Волен Сидеров пък стигна до там да започне предизборната си кампания в Москва и на 9 май неговите привърженици изгориха европейското знаме пред паметника на Съветската армия в София.