Разказ на Петър Петров за новия му фотоалбум “България: Долината на розите” :
Отправям се на поредното пътуване в търсене и опознаване на България и българското. Тръгвам към място, за което много съм слушал и гледал, но което въобще не познавам. Необяснимо за мен е защо толкова време отлагах това пътуване. Най-вероятно защото не бях готов да се срещна с това, което ме очакваше.
Планирах просто една седмица, в която да посетя празниците на розата в Карлово и Казанлък, без въобще да подозирам, че съвсем скоро ще трябва отново и отново да се връщам в този край, пленен от неговото очарование и красота, жаден да се потопя в неговата атмосфера от цветове, аромати и събития, които ще ме върнат с хилядолетия назад в историята на България, и всеки път ще ме карат да се гордея, че съм българин.
Трябваше да бъде просто една малка разходка в Долината на розите, а всъщност се стигна до едно сериозно пътуване, което ме вдъхнови да издам и първия ми фотоалбум за България.
Надявам се да мога да предам поне една малка част от атмосферата на този край, в която се потопих.
Това е една история, която няма претенциите да бъде изчерпателна, нито напълно обективна, защото това на практика е невъзможно. Нека го приемем като моя малък разказ за царицата на цветята, за емоцията и красотата, за изкуството и хармонията, за България и българското.
Част I – По пътя на розата
Първата ми среща с българската роза беше в градините на Карлово в последната седмица на месец май. Рано сутринта взех такси от центъра на града до мястото, определено за ритуалния розобер, и както всички останали туристи и гости, нямах търпение да се гмурна в розовите полета, където се носеше специфичното ухание на роза дамасцена. Посрещна ме една невероятна атмосфера, изпълнена с много настроение и усмивки, в очакване на първата част от програмата за празника.
Програмата започна с ритуален розобер и посрещане на Царица роза – най-достойната по хубост, излъчване и артистични дарби девойка, избрана от специално жури, за да бъде лицето на празника. Следваше изявата на много фолклорни групи, съчетана с кукерски игри и много кръшни български хора, на които се хващат с голямо желание и интерес и по-смелите гости от чужбина. Този сценарий определено предстоеше да се повтори още няколко пъти по време на моя престой в Долината на розите.
Празникът на розата в Карлово датира от далечната 1903 г. и с изключение на няколко прекъсвания, до днес не спира интересът към него, както от български, така и от чуждестранни туристи. През 1893 г. е направена първата реклама на розово масло на българския щанд на Световното изложение в Чикаго, след което продуктът завладява световните пазари и става основен доставчик на парфюмерийната промишленост в Европа.
Събитието продължава в центъра на Карлово с дефиле на всички участници и богата фолклорна програма на централния площад. Хиляди рози политат във въздуха докато не се изпразни и последнaта кошница от сутрешния розобер.
Излъчването, което струи от лицата на участниците в програмата, се пренася бързо върху публиката, която се наслаждава на българския фолклор във всичките му форми.
След Карлово се отправям към Kазанлък, където в очакване на празника, ще посетя една от розоварните в региона, за да се запозная отблизо с технологията по производството на розово масло. Този процес е атракция и за много от туристите, които идват организирано на празниците на розата.
Имам вече уговорена среща с бай Марин, собственик на розоварна, който ме приема с удоволствие и усмивка. Беше рано сутринта и въпреки лекия майски дъждец розоберът беше вече в разгара си.
Дъждът ме преследваше почти всеки ден в началото, но се оказа, че това е полезно за розите и тази година се очакваше много добра реколта. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му.
Течното злато на България.
На следваща сутрин ми предстоеше да посетя ритуален розобер в село Розино. Тръгвам няколко часа по-рано с автобус от Казанлък, тъй като не познавам мястото, а не ми се иска да изпусна събитието. От центъра на селото дружелюбно ме упътват към градините и само след половин час вече заемам позиция в очакване на мероприятието.
Млади и стари плъзват из градините с песен на уста и кошница в ръката, за да създадат една неповторима атмосфера, на която се наслаждават всички гости на празника.
Народният поет Иван Вазов в своя пътепис “Розовата долина в Тунджа” пише: “Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили. Казанлъшката долина омайва с разкошната си пъстрина и величественост.”
Известеният етнограф от онова време, унгарецът Феликс Каниц, посетил няколко пъти България, също пише: ”С мъка се разделих с тази райска долина”.
По традиция през първия уикенд на месец юни е кулминацията на празниците на розата в Казанлък. Хиляди туристи пристигат тук от всички краища на България и света, за да се потопят в атмосферата на празника и да се докоснат до българската роза и българския дух и култура. В неделната сутрин на фестивала се отправям към розовите полета край града отново с намерениeто да уловя още красиви мигове от традиционните обичаи за розобера и от настроението, което цари тук всяка година по това време.
Целта ми е да се докосна до малките неща, до детайлите, които много често пропускаме, но които обикновено играят голямата роля в живота.
Българската шевица отново изпъква на преден план и влиза в обектива ми с нейната невероятна загадъчност и красота. Но каква е нейната символика. В миналото всички тези елементи са се създавали, за да “донесат”, да нарекат нещо на човека, който ще има досег до тях. За здраве, семейство, сватба, успех, богатство, деца… всички тези пожелания са били вплетени в носиите, килимите, завивките като заклинания, които да пазят и да носят добро.
И тук местната царица Роза и нейните подвластнички са съпричастни във всички мероприятия от ранна сутрин до здрач, сякаш за да да придадат още повече колорит на празника и да затвърдят красотата на българката, особено когато е окичена с цвета и аромата на българска роза. Вероятно от всички чудеса и прелести, намиращи се на територията на България, само едно е прославило страната в цял свят и това е розата – кралицата на цветята и символ на любовта.
Първото нещо, което ме впечатли на официалния парад на празника на розата в Казанлък, е неговият мащаб. Хиляди участници всяка година дефилират по централната улица на града, за да пресъздадат неговата история и настояще, да ни запознаят с неговата култура, неговите личности и техните успехи и постижения.
Моето пътуване тепърва започва. А пътят на розата съвсем скоро ще се пресече с още много пътища, които водят към сърцето и историята на това магическо място.
Цялата история в 216 страници и 216 фотографии можете да намерите в моя фотоалбум „България: Долината на розите“ – http://www.petrov-photographs.com/bg/dolinata-na-rozite2/