На 29 април в София се проведе научна конференция на тема „1150 години от покръстването – цивилизационния избор на България”. Тя бе организирана от Славянско дружество в България и НД Русофили, с благословението на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Почетни гости на събитието бяха представители на Беларус, Сърбия, Русия, Чехия и др.
В началото на конференцията Неврокопския митрополит Серафим, прочете приветствено слово към участниците, от името на Негово преосвещенство Патриарх Неофит. Конференцията бе открита от д-р Светлана Шаренкова. Тя постави началото на конференция с доклад посветен на християнско-славянската писменост, озаглавен „Стълбове на християнско-славянската цивилизация”.
След откриването на форума Неврокопския митрополит Серафим посочи, че благодарение на своята православна вяра, българският народ е дал своя принос в културата на цяла Европа. Той поясни, че за отбелязването на 1150 години от покръстването на българския народ са поканени гости от целия православен свят и определи това като свидетелство за единството на православния свят, който независимо, че е представен в няколко патриарши, архиепископии и по местни автокефални църкви, все пак Православна църква е една.
Предлагаме на вашето внимание мненията на някои от участниците в конференцията:
Милен Чакъров, заместник-председател на НД Русофили
– Една от постоянните задачи на НД Русофили е възраждане на православния дух, православната вяра, за тяхното разпространение сред широк кръг от населението. Съвместно със Славянското дружество и Св. Синод стигнахме до провеждане на тази конференция в навечерието на тази хубава дата – 1150 годин от покръстването на българския народ и от приемане на християнската вяра, като официална религия в нашата държава.
По този начин искаме да се преклоним дълбоко пред предците ни, които са извършили този изключително духовен и държавен акт преди 1150 години и същевременно да отправим послание напред в бъдещето, а то е, че нашата вяра е без време, че тя е за всички времена напред, както и да дадем сигнал на младите, които идват след нас, че това е нашият духовен и цивилизационен избор, който и те трябва да следват в своя живот занапред. Искаме да отдадем почит на делото на Българската Православна Църква, която в продължение на 11 века има непрекъсната история, въпреки бурите, които е преживяла самата Българска държава с два дълги периода на робство, но с помощта на вярата, на просветлението, на дейността на Православната Църква сме успели да се съхраним като народ, като нация, ето защо смятаме, че с тази вяра трябва да продължим да вървим напред в бъдещето.
Д-р Ян Минарж, Вицепрезидент на МСС, Прзидент на Славянския комитет на Чехия. Представи доклад – «Мисията на Кирил и Методи и нейното отношение към славянската взаимност».
– Във Вашият доклад „Мисията на Кирил и Методий и нейното отношение към славянска взаимност“ се говори за славяните. Освен това, в последно време все повече се говори за това, дали славяните трябва да се обединят отново, както е било преди много векове…
– Аз съм убеден в това. Като председател на Славянско сдружение в Чехия, а също заместник-председател на Международния Славянски Комитет, аз имам дълг да подкрепям всеки славянин. Именно за това се говори в моя доклад, както и за това, че всички източници на нашата култура, християнството, бита са общи. Ние имаме общи славянски корени, от които произлизат всички славянски народи. Ние трябва да помним това, да го развиваме и да не се подчиняваме на други влияния, които отново целят да завладеят света. Ето защо е важна подкрепата между славяните във всякакви обстоятелства, както това беше през Първата и Втората световни войни. Ние празнуваме Деня на Победата, защото за нас славяните, този ден не означава само край на Втората световна война, а е победа, освобождение и начало на нов свободен живот. Ние именно така гледаме на това и аз напълно подкрепям стремежа на руското правителство към самостоятелност. Няма накъде да се отстъпва.
– Какви са впечатленията Ви от конференцията?
– Аз съм изненадан от количеството на присъстващите тук, защото очаквах това мероприятие да бъде само съвещание на специалисти, но станах свидетел на това, че много хора в България се интересуват от темата за Православието и духовните връзки между славяните. Вижда се, че историята на българския народ, славянството, нашите общи корени е жива. Всичко това оставя в мен много положителни впечатления. И във връзка с това, искам да пожелая на братята българи да се придържат и пазят своя патриотизъм.
Михаил Борисович Смолин, зам.-директор на Руски институт за стратегически изследвания (РИСИ), ръководител на Център за хуманитарни изследвания към РИСИ, кандидат на историческите науки. Представи доклад – „Образът на България в Русия“.
– Михаил Борисович, какъв е образът на България в Русия днес?
– Докладът ми не е за днешния образ на България в Русия, а за това, как руските летописци са възприемали България. А за образа на България в Русия днес, мога да кажа, че на този образ разбира се, оказват влияние информационните съобщения, както и някои важни събития, свързани например с „Южен поток“. Днес съществува представа, че България едновременно е наш съсед, който е православен, славянски народ, но към тази представа се прикрепват и някакви негативни неща, които либералната общност у нас подклажда още повече по отношение на България. Например, че България влезе в НАТО, че се намира в ЕС, че на държавата се оказва давление, че в някакви въпроси тя се огъва под Европейския съюз и Щатите, че съответно на Русия и се налага да търси обиколни пътища към България с големи проекти, за да ги осъществи. Но яз смятам, че България въпреки всичко остава много дълбоко близък побратим народ. Да, днес на новините от България се обръща голямо внимание, все пак Русия винаги е искала да вижда България като своя православна сестра. Разбира се, днес ние ставаме свидетели на сериозни политически проблеми, намираме се ако не в различни блокове, то може би в някакви лагери, които не винаги намират по между си общ език. Но мисля, че позицията на Българската държавата не е такава, каквато е на българския народ. И това показват социологическите проучвания. Те сочат, че отношението на българите към Русия в по-голямата част е положително. Смятам, че това е дълбока традиция както тук, така и при нас и дори когато българската държава и нейните власти могат да се държат по някакви въпроси за Русия не така, както би ни се искало, ние въпреки това винаги помним и знаем, че българският народ има положително отношение към руския народ. Поради това, днес в Русия възприемат достатъчно спокойно някакви решения на българската страна, които носят загуба на нас като на икономическа държава. Винаги съществува разбиране, че по-важното и значителното се намира в духовната сфера, че най-важното е да съхраним това положително отношение на руснаците към българите, както и на българите към руснаците.