Автор: Динара Мамедова.
През юли тази година ученият Дмитрий Лопатин едва не попада в затвора за износ на разтворителя гама-бутиролактон от Китай – съединение, забранено в Русия. Днес от неговото изобретение – нов вид слънчеви панели – се интересуват водещите световни петролни компании, а самият стартъп (иновативното предприятие) излиза на международния пазар.
Руският предприемач и учен Дмитрий Лопатин въвежда на пазара нов вид слънчеви батерии. Вместо традиционния силиций, той използва в тях металоорганичен материал – перовскит (калциев титанат). Те ще бъдат по-издръжливи и по-евтини от тези, които вече съществуват на пазара, обещава Лопатин.
Първият пазар ще бъде Индия, след това предприятието планира разширяването си в САЩ и Европа. В момента проектът се намира в завършителен стадий – ученият завършва монтажа на индустриалния 3D принтер, с който той планира включването на панелите.
Ученият е бил следствен
Руският учен Дмитрий Лопатин стана известен през лятото, когато се оказа в центъра на шумен скандал. Той едва не попада в затвора за износ на един литър разтворител гама-бутиролактон от Китай. Лопатин не е знаел, че това вещество в Русия се отнася към психотропните съединения. Сега делото срещу него е закрито, разказва Дмитрий, тъй като е доказал, че е направил това без зла умисъл, а за използването на гама-бутиролактона за научни цели.
Дмитрий е известен не само в Русия. Неговият проект за изграждане на слънчеви панели представя Русия в международната среща на науката, технологиите и предприемачеството „Здравей утре“ (Hello Tomorrow), а от изобретението на Лопатин се е заинтересувал петролният гигант „Шел“ (Royal Dutch Shell). В момента проектът се намира в завършителен стадий – ученият завършва монтажа на индустриалния 3D принтер, с който той планира включването на 20 кв. м панели в денонощие. Това, което отличава слънчевите панели на Лопатин от предишните техни аналози, е материалът, който използва за покритие.
„Учените по света са се опитвали да създадат слънчеви панели, използвайки силиций, но той има няколко недостатъка – казва Лопатин. – При попадането на 0,001% примес в силиция, панелът излиза от строя, а създаването на чист кристал отнема много време на учените. Съответно панелите на силициева основа са два-три пъти по-скъпи от нашите и не са издръжливи – за няколко месеца излизат от строя. Ние използваме металоорганичния материал перовскит, който може да се разпръсква по всякаква повърхност и панелът с това покритие да се включва с помощта на индустриален принтер“.
Перспективи
Инвестициите в проекта вече струват 20 хиляди долара собствени средства на Лопатин и неговия партньор Олег Баронов. Около 30 хиляди долара са средствата от частни инвеститори, за начало на производството са необходими още 300-400 хиляди долара.
Лопатин казва, че от началото на 2016 г. ще започне продажбата на технологии и оборудване за печат на соларни клетки.
В Индия той организира платформа за производство в един от заводите на компанията „Тата“ (Tata).
Индия е избрана неслучайно. В страната работи държавна програма по обезпечаването на по-евтино електричество за населението и Лопатин планира да продължи своята работа с помощта на държавни средства. След това иска да излезе на пазарите в САЩ и Европа, като създаде съвместни производства с местни предприемачи. Според оценката на Лопатин стойността на слънчевите панели за площ от 30-40 кв. м ще бъде 2-3 хиляди евро и инвестицията на едно европейско семейство в тях ще се изплати за година-две.
Мнението на неговия партньор от „АИСТ Инвест“ (AIST Invest) Александър Журба е, че сред потребителите на западните пазари действително съществува тенденция за преминаване към алтернативни източници на енергия. Но цената на традиционните източници е все още ниска и това не позволява масовото използване на алтернативните. „Основният риск при проекта на Лопатин е невъзможността му да се продаде като бизнес-идея, тъй като за развитието на това предприятие са нужни различни компетенции – споделя Журба. – А хората, които умеят да печелят пари и да изграждат бизнес, намират по-прости начини за това“.
Източник: Руски Дневник.