Френският сенат, макар и символично, но с огромно мнозинство прие резолюция, приканваща правителството за постепенно смекчаване и частично вдигане на режима на санкции, въведен от ЕС срещу Русия. Ясно е, че резолюцията има препоръчителен характер, но все пак показва, че политиците в Париж са осъзнали необходимостта от връщане към доверието и трайните взаимоотношения като важно условие за стратегическо партньорство в решаването на общите проблеми, пред които е изправена Европа. И които са привързани към контекста на Минските споразумения, за същността и качествата на които и самите френски политици носят отговорност.
Часове по-късно откъм Киев се дочу настоятелен писклив призив към френските власти – да не обръщат внимание на приетата от Сената резолюция… Подобен апел отправи преди ден към целия ЕС „миролюбката“ Виктория Нюланд, натрапвайки твърде грубовато тезата, че Франция и Германия трябва да продължат да играят водещата дипломатическа роля до „пълното изпълняване на Минските договорености“. И зорлем да продължат санкциите срещу Русия.
Отдавна стана публична тайна, че редица страни от ЕС като Унгария, Гърция, Кипър, Словакия, Италия, а напоследък и Австрия, казаха своето „Не!“ на „наказателните санкционни мерки“, замислени и прокарани знайно откъде. Полша, прибалтийските страни, Великобритания и Швеция продължиха „твърдо“ да размахват томахавките, а останалите някак деликатно мънкат.
Има и четвърта категория – тази на откровения слугинаж. Тук лидер се оказа официална България. Размина се напълно с честта, с достойнството, с чувствата на народа ни. И най-вече – с истината. Воглаве с държавния глава, турен в ролята на Главен говорител на продажната кохорта, яхнала с наслада парламентаризма и „демокрацията“. А всъщност бъдещето ни. За да ни превърне всички вкупом в слуги и роби.
Алберт Аврамов, в. Дума