Скандална ли е книгата на Давутоглу „Стратегическата дълбочина“?

Автор: svobodennarod.com.

В предаването „Часът на Милен Цветков” гостува лидерът на „Европейски институт – Помак” Ефрем Моллов, който определи книгата на турския министър-председател Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина”, като скандална.

    Какво скандално, г-н Моллов? Отворих на посоки и прочетох един абзац, в който се казва, че един от проблемите на Турция с нейните съседни държави е това, че те са били под мюсюлманско владичество и по тази причина непрекъснато съществува някакъв страх, някакво подозрение, някаква неприязън, с която на турците им се налага да се справят и това поставя под въпрос добросъседските отношения и т.н.

Това, може би е единственото положително от всичките 640 страници. Но къде е проблемът – проблема е в това, че това е една много хубава стратегия, която се отнася за Турция и нейната хегемония на Балканите, международните отношения и Кавказ, и т.н. Но когато се прочете в дълбочина, да използваме неговия израз „стратегическа дълбочина”, тогава нещата лъсват по един много интересен начин по отношение на Балканите и България.

    Какво лъсва?

Основното нещо е, че тази османска хегемония, която е имало по-напред преди сума ти време, 140 г., става така, че сега Турция иска да оползотвори отново по отношение на Балканите. И в тази книга се казва ясно и точно, че това което прави Турция на Балканите и това, което може да направи чрез своята геополитика, не говоря само за външна политика, това е нещото, което е фундамент на  това, Турция да бъде призната като сериозен играч на геополитическата сцена, т.е. говорим за една „дъга”, която започва от Босна, Косово, Албания, минава през гръцките и през нашите земи, цитират се: Кърджали, Западна Тракия до Източна Тракия и там, казват така: „Това е жизненоважна „дъга”, чрез която оползотворява своята геополитика на Балканите и в Света.”

В тази „дъга” той споменава за мюсюлманските малцинства останали в тези държави, т.е.  чрез мюсюлманските малцинства прави така, че Турция играе на геополитическата  сцена на Балканите. Тоест, когато тази книга се представи в България и в тази книга има много цитати по отношение на България – как Турция да претендира за своите претенции спрямо мюсюлманските малцинства, ние все едно да кажем: „Да, признаваме тази добра стратегия на Турция, приемаме я, изпълняваме я и ще си бъдем васали, както сме били по-рано”.

Да, но ние не приемаме тази теза. И ние не приемаме помаците да се вкарват в едни стратегии, които да обслужват едни или други интереси против нашата държава. Защото там има едни неща, които искат нас помаците, тъй като в тази „дъга” няма нищо друго, освен помаци – като сложите в Босна са помаци, Арнаутите са помаци, Горани, Тюрбеши, в Северна Гърция,  и в един момент тука няма турско малцинство. Даже е грешка да говорим, че в България има турски етнос. Имаме турски народ като в Кавказия.

–    Добре, обаче, например аз веднага се сещам за същите думи, същите стратегии и мисли, и по отношение на българите в Западните покрайнини да се употребяват, но никой не скача и не казва: „Това са някакви…” Скандалът тук е, че срещу тази стратегия, която иска да сложи някакъв контрол върху нашите територии ние нямаме стратегия като държава.

–    Да, но пише ли някъде в книгата, че се иска да се сложи контрол върху териториите на съседни държави…

Да, веднага Ви казвам: „Мюсюлманските малцинства останали в наследство на Османската империя са фундамента на политическото влияние на Турция на Балканите. Турските и мюсюлманските малцинства в България, Гърция, Македония, Санджак, Косово и Румъния, от своя страна, са важен елемент от Балканската политика на Турция. Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаването на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите”.

–    Абсолютно същото нещо, което говори България за Западните покрайнини…

Добре, но къде е нашата стратегия, която да противопоставим на тази? Единственото, с което се противопоставихме на една такава стратегия от страна на Давутоглу от 1912 г. беше с две събития  – издаването на книгата ми и създаването на „Европейския институт – Помак”. Но тези две събития не бяха погледнати от стратегическа дълбочина от нашата държава, а това вече е проблем.

Тази наша държава в един момент признава хубавата стратегия на Давутоглу на нашата територия, но не желае да направи ответна стратегия и тази стратегия да направи така, че нашата държава да се държи като геополитически играч, а не като някакъв васал.

Затова казваме, че за нас това е неприемливо. Ние смятаме, че България в съвкупност с помаците, като народообразуващ елемент, могат да направят адекватна стратегия и да принизят интересите на Турция спрямо Балканите и България.

 

Източник: http://play.novatv.bg/programi/chasut-na-milen-tsvetkov / „Гласове“.