Автор: Анна Груздева.
Или какво представлява „дивият алпинизъм“ в основната природна забележителност на Красноярск – резервата „Стълбовете“ („Столбы“)?
На Красноярск (разположен на р. Енисей на 3 354 км от Москва) му е провървяло: в близост до града се намира резерватът „Красноярските стълбове“ („Стълбовете“) – огромна тайга, в която са скрити гигантски розово-сиви скали, истински рай за катерачите.
Cамите красноярци ходят на „Стълбовете“ още от по-миналия век: да отдъхнат сред природата и да погледат безкрайната тайга от птичи поглед. Тази любов на сибирците към дивите скали дори се е превърнала в уникален спортен и културен феномен – стълбизъм. Какво прави това място толкова особено и защо и на вас би ви се приискало да се присъедините към безстрашните алпинисти?
Резерватът „Стълбовете“ е разделен на няколко района. „Централните стълбове“ – това е основният скален район с размери около 5 на 10 километра, достъпен за всички желаещи, и „Дивите стълбове“ – територия, ограничена за достъп на туристи. Основните забележителности на резервата са скалите „Перата“, „Лъвските порти“, „Дядо“, „Баба”, „Първи стълб“, „Втори стълб“. Тези огромни скали са получили имената си заради причудливите си форми.
Снимка: Сергей Филинин
Стълбизмът не е обичайният алпинизъм, не е спорт, а т.нар. любителски, „свободен алпинизъм“, без предпазни мерки. Истинските стълбисти могат да покорят скала или отвесна стена без въжета, карабини или други алпинистки съоръжения. Например могат да се спуснат от една от най-опасните скали „Перата“ с техника „шкуродер“: спускане по вертикален процеп, вклинявайки раменете си между скалните стени. Редакцията на „Руски дневник“ не препоръчва да се занимавате с алпинизъм необезопасени.
Снимка: Сергей Филинин
Стълбизмът – това е философия: приятелство, взаимопомощ и активно общуване. Стълбистите имат своите групи, нещо като кланове, с имена като „Лешояди” (Грифы) или „Бандити” (Абреки). Всяка група в резервата има своя уникална хижа. Там е трудно да попадне външен човек: трябва не само да има ключ за входната врата, но и да знае също как да стигне до скалата. Малката дървена къщичка на „Лешоядите“ например са намира на скала, висока 50 метра, едната страна на която е отвесна.
„Тук е хубаво по всяко време, особено есента. Отиваш в къщичката по познатата пътека и на душата ти става хубаво, спокойно, радостно. Там вече чака някой от приятелите ти, даже и чайникът ври. Така се събираме, говорим си, пеем и свирим с китари, катерим се по съседните скали. Тайгата наоколо е толкова красива, толкова просторна, че ти порастват крила…“, споделя стълбистката Роза Петрова.
Снимка: Сергей Филинин
В края на 19 век на „Стълбовете“ ходи революционно настроената младеж. През 1899 г. в знак на протест против полицейския произвол по отношение на стълбистите, няколко души се качват на „Втория стълб“ и изписват думата „Свобода“ върху скалата. Вече повече от сто години надписът стои там, старателно пребоядисван, и е считан за символ на стълбизма.
Снимка: Сергей Филинин
До 90-те години в бившия СССР няма добри обувки за скално катерене и затова стълбистите се катерят с галоши. Добрата гума задържа човек на скалата и след дъжд, и при по-хладно време. Днес стълбистите ползват модерни обувки за катерачи.
Туристическият район „Централни стълбове“ е твърде голям, затова за разходка трябва да си отделите целия ден, облечени спортно. Да се изгубите в тази част на резервата е почти невъзможно, навсякъде има указателни табели. Въпреки тов, е по-добре да не напускате пътеките, наоколо все пак е дива тайга. Не се препоръчва и да се изкачвате на „Стълбовете“ сами, може да бъде смъртно опасно. В района на „Централните стълбове“ има тоалетни, както и павилиони с храна и напитки, но е по-добре да носите със себе си допълнително сандвичи и вода. На „Стълбовете“ може да се ходи през цялата година.
Източник: Руски Дневник.