Автор: Бойко Маринков.
Свалянето на руския бомбардировач е демонстрация на свръхнепредпазлива арогантност, казва историкъ.
Отдалечава се времето на ликвидирането на „Ислямска държава“.
– Какво означава свалянето на руския бомбардировач СУ-24?
– След 24 ноември сирийската криза навлезе в преддверието на ада. Налице е огромна концентрация на военни ресурси в Средиземноморието и Близкия изток. Турско-руските отношения са максимално усложнени, възможностите за обединение на силите на двете коалиции срещу терористите от „Ислямска държава“ – отхвърлени далеч във времето. Ако към всичко това добавим и радикализираното след атентатите в Париж обществено мнение и медийните кампании, вероятно ще получим само частична картина на случващото се след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 от турските ВВС и техните изтребители Ф-16.
Налице са две версии – руска и турска, за обстоятелствата, довели до безпрецедентно по своя характер решение на турското военно командване, както и на най-висшите правителствени сили и президентската власт в Турция. Свалянето на руски бомбардировач, който се завръща след операция към базата Хмеймим и който не се ескортира от изтребители, е демонстрация на свръхнепредпазлива арогантност. Всички технически доказателства, които турската страна тепърва ще представя на съюзниците от НАТО, не могат да скрият истинските мотиви на взетото решение.
– Руският президент определи случилото се като „удар в гърба“. На чия страна е Турция?
– Очевидно е, че президентът Реджеп Таийп Ердоган, както и управляващата Партия на справедливостта и развитието получиха особено самочувствие след извънредните парламентарни избори на 1 ноември, когато турските избиратели „коригираха“ решението си от 7 юни т.г. и възстановиха политическия монопол на партията на проф. Ахмет Давутоглу във властта. Този успех беше ярко манифестиран чрез поведението на турския президент на срещата на лидерите на страните от Г-20 в Анталия на 15 ноември, както и от общия тон и контекст на срещите му с президентите на САЩ, Русия и Франция.
Подценени бяха и онези сигнали, които турската страна демонстрира след 1 ноември, в детайлите на турско-руските отношения, както и по отношение на общата оценка на разположението на силите в сирийската криза. Детайлите от разговорите, на които беше поканен руският посланик в Анкара Андрей Карлов на 19 ноември в 22 ч. от турското МВнР, оставиха ясни следи за предстоящото втвърдяване на турската позиция – както по отношение на съдбата на сирийския президент Башар ал Асад, така и по отношение на ярко демонстрираното желание за самостоятелност и автономия на 3-милионното кюрдско население в Сирия, на неговата политическа организация „Демократичен съюз“ и неговото опълчение в битка със силите на „Ислямска държава“.
Пренебрегнати бяха и публикациите в световните медии за косвените свидетелства, които свързват нелегалната търговия с петрол от завзетите от Халифата иракски и сирийски нефтени полета, с представители на най-висшето турско политическо ръководство. За всички компетентни анализатори беше очевидно, че зад термина „зона за сигурност“, шумно и настъпателно артикулирана от турска страна, се чертае постоянен и охраняем двустранен коридор по 95-километровата гранична зона за прехвърляне на чужди наемници, оръжие и муниции в едната посока, и на ешелони от цистерни с петрол за около 15-20 щ.д. на барел на турско-сирийската граница. Всичко това се гарантира от съответната турска администрация и военно командване в района.
– Кому е изгодно случилото се и кой печели от ситуацията – САЩ, НАТО, ЕС, ИД, Турция, Ердоган?
– След диаметрално разминаващите се първи изявления на президентите на Русия и Турция от 24 ноември последваха събития със символно значение. Президентът Барак Обама заяви подкрепа за турската версия на „защита на въздушното пространство и суверенитет“, но го направи по време на съвместната пресконференция с президента на Франция Оланд. На последния предстои ключова среща с президента Владимир Путин и тя до голяма степен ще предопредели следващите контакти по линията ЕС-Русия, включително и в съвместните им действия на сирийското бойно поле. В същите часове дойде и съобщението, че Европейската комисия е взела окончателно решение и е одобрила 3 млрд. евро безвъзмездна помощ за Турция за справяне с бежанската вълна – безапелационно условие на президента Ердоган, поднесено на брюкселската администрация на 5 октомври т.г. Решението беше гарнирано и с призива на Федерика Могерини към двете страни за въздържаност и диалог.
– Президентът Путин говори за сериозни последствия. Ще има ли ответен удар?
– На този ранен етап могат да бъдат очертани само най-общо контурите на конфликтните точки по цялата дължина на турско-руските отношения. Доказателство за това e отменената среща на руския външен министър Сергей Лавров с неговия турски колега Мевлют Чавушоглу в рамките на постоянната група за стратегическо планиране, която от своя страна трябваше да подготви посещението на Владимир Путин в Анкара през декември и което на този етап има неясно бъдеще.
Категоричните препоръки на руското ръководство да бъде свалена Турция от предлаганите туристически дестинации поради нарастваща опасност за руските туристи поставя на изпитание част от този стратегически за страната бранш. Нещо повече, вече е известно, че от министерствата на транспорта, на промишлеността, на съобщенията, както и от „Росатом“, „Роскосмос“ и „Газпром“ е поискана пълната документация на двустранните проекти. Това предвещава нови преговори и евентуална ревизия на част от тях. Застрашени са проектите по изграждането на АЕЦ в Аккую и дори едната тръба по „Турски поток“ – проекти, по които руската страна до този момент е вложила над 3 млрд. щ.д. за всеки поотделно.
– Свидетели ли сме на криза върху криза?
– Кризата в турско-сирийските отношения има особена връзка и с украинската криза, която след Минск-2 и частичното раздалечаване на двата фронта имаше вече характера на „замразен“ конфликт. В последните седмици под флага на т.нaр. Меджлис на кримските татари в Украйна бяха формирани заградителни барикади, ограничаващи достъпа до Крим. На 20 ноември бяха взривени и съоръженията за високо напрежение, които осигуряваха полуострова с електричество и реално поставиха на изпитание живота на близо 2 млн. души. Темата за съдбата на кримските татари, която е постоянна величина в руско-турските и турско-украинските отношения, отново беше изведена на челна позиция.
– Ще има ли прегрупиране на силите в битката срещу „Ислямска държава“?
– Най-сериозното последствие от събитията на турско-сирийската граница на 24 ноември е бъдещето на битката срещу терористите от „Ислямска държава“. Налице е тотално и общо недоверие към съвместни действия на двете коалиции – тази на САЩ, Турция и Саудитска Арабия, и тази на Русия, Иран и Ирак. Темата за сухопътна операция трудно може да бъде съгласувана при тези обстоятелства, а това реално отдалечава времето на ликвидирането на „Ислямска държава“.
Нещо повече, истинският смисъл на терористичните атаки на самоубийци-джихадисти в последните два месеца – в Анкара на 10 ноември и на 13 ноември в Париж, както и взривеният руски самолет на 31 октомври на Синайския полуостров – имат ясен европейски адресат, но и странен на пръв поглед контекст. Те трябва да докажат слабата реакция и ограничените възможности на антиислямските сили, но едновременно с това и да предизвикат европейското обществено мнение за пряк сблъсък с тях на терена на сирийската пустиня на изток от Палмира. Грубо казано, те предизвикват няколко цивилизации на пряко сражение, което ще даде възможност на „Ислямска държава“ да търси допълнителен човешки, финансов и военен ресурс на базата на т.нар. ислямска солидарност. Това опасно двусмислие на сирийската криза реално и очевидно се задълбочи след свалянето на руския СУ-24.
Не могат да бъдат пренебрегвани и евентуалните последствия на военно-политически отговор от руска страна на трагичните събития от 24 ноември. Кризата вече не може да бъде избегната, целият проблем сега ще бъде да се намерят пътищата за ограничаване на нейните последствия.
Източник: „Дума“.