– Ако слушахте обясненията на българското правителство за предислоцирането на американско въоръжение у нас, какво бихте разбрали, г-н Николов?
– Противоречивите изявления на български министри, както и неудачната им аргументация и особено неинформираността на народните представители и ниското ниво на споровете им не може да не породи разочарование, известна доза срам и малко гняв заради липсата на експертност на екипите и координираност между ведомствата. Нещата изглеждаха още по-грозни, когато отново се прояви типичната българска черта да се политизира и партизира в полето на националната сигурност. Разбира се, че от този „коктейл“ хората не можеха да разберат нищо по същество и дали има въобще национална позиция по въпроса. За дипломатите и външните наблюдатели обаче бе ясно, че има дефицит на способността да се разчитат правилно водените на международната арена геополитически спорове, недостиг на управленски умения, стабилност в комуникацията с обществото, собствена, неподлежаща на странични въздействия, позиция. Натиск за прехвърляне на тежко въоръжение в Източна Европа имаше още преди срещата в Уелс миналата година, но накрая бе прието само създаване на т.н. „Острие на копието“ на Силите за бързо реагиране. Тогава именно бе „удовлетворено искането за защита на България заедно с Румъния“ от руската заплаха. Преди сегашната среща в Брюксел отново имаше натиск – първо от САЩ, за разполагане на ядрени средства в Европа, отговор от Русия за 40 балистични ракети, после от НАТО за тежко въоръжение и т.н. Но реакциите в България не започнаха, когато ни обявиха за „фронтова държава“, а едва сега. Ако не искаме да бъдем такава, отговорът ни е твърде закъснял. Не може един интелигентен и отговорен политик да се фокусира върху няколко танка, които нямат съществено военно-оперативно значение, ако са само за учения, а да премълчава пред избирателите си най-същественото от решенията на НАТО. А то безспорно беше разширяването на правомощията на командващия обединените въоръжени сили на НАТО, който вече ще може да задейства самостоятелно, без нечие разрешение, „Острието на копието“ на Силите за бързо реагиране и да ги разполага навсякъде на териториите на страните от НАТО, където реши, без да се скрива, че това е по-скоро демонстрация на решителност, а не за учения. Къде в България, какъв състав, какви рискове и последствия носи такова решение?
– Обясненията за сдържаната информация от МО се тълкува с извинението „да не се притесняват хората“. Мислите ли, че има от какво да се притесняват българите, нали сме в НАТО?
– Хората няма от какво да се притесняват, когато има прозрачност и аргументирана публична дипломация. Ние сме членове на най-силния военен съюз, на елитен клуб, но българите трябва да почувстват, че участваме като равноправни членове във вземането на решения, външната ни политика да има свой почерк и да отстояваме първо националните си интереси. Всеки пропуск в това отношение поражда скептицизъм и безпокойство, може дори да доведе до постепенна ерозия на чувството за евроатлантическа принадлежност в някои среди.
– Има ли реална заплаха от страна на Русия към България и нейните съюзници от НАТО?
– Реална заплаха за България от страна на Русия няма и никога не е имало. Тя бе измислена от малка групичка „експерти“, които записаха в политическата „шапка“ на „Визия 2020″ за развитието на Българската армия, че се води „хибридна война“ срещу нас, което приличаше повече на тестване на обществената реакция, защото делегацията ни замина за срещата на НАТО в Уелс през септември 2014 г. със съвсем друг план по петте основни точки от програмата за срещата, което бе нормално и правилно. Погрешно беше представено разбирането за „хибридна война“, само през призмата на „руска заплаха“, а то е понятие, разработено от САЩ през 2006 г. по повод формите и методите на „Хизбула“, прилагани по-късно както от недържавни, така и от държавни субекти, включително и от такива от НАТО в Либия, Сирия и Украйна. Проблемът с възприемането на хибридната война е, че тя допринася най-много за разрушаване на установената международно-правна система. Колкото до страховете на нашите партньори, като Балтийските държави и Полша, трябва да се прояви разбиране, защото те са донякъде и исторически обусловени. Освен това при евентуална бъдеща война именно през северния фланг биха били прехвърлени въоръжени сили от американския континент. Когато говорим за създадените вече заплахи, трябва да сме наясно, че все повече авторитети в международната политика от САЩ и Европа осъзнават грешката от геополитическия избор на САЩ да разкъса връзката между богатия на ресурси руски изток и високотехнологичната Западна Европа. Твърде късно се постави въпросът, а дори да бъде свален режимът на Путин, няма ли да се изправим пред още по-непредсказуема ситуация. Но както признава Хенри Кисинджър, разбирането на руската история и психология не е силната страна на американските политици. Ясно е също така, че и анексирането на Крим нямаше да се случи, ако не бе превратът в Киев, ако не бе окървавен протестът от снайперистите на следващия ден след подписването на споразумението, включително от трима министри на европейски държави, ако не бе отказано признаването на договора за руската военноморска база до 2042 г. и защитата на руския език. Не бива да забравяме, че светът се размина на косъм от война, когато Русия ускори анексирането на Крим и потопи украински кораби на подходите към пристанищата, защото в Средиземно море вече бе формирана корабна групировка между 12 и 16 морски съда, един самолетоносач, четири подводници и спомагателни кораби с цел установяване на американска военна база в Украйна.
– В един от своите анализи споменавате, че в Украйна действат частни армии. Можете ли да обясните за какво става въпрос?
– За експертите, които следят отблизо нещата, в това всъщност няма нищо ново, още повече, че те бяха известни и от участието им във войните в Близкия Изток. Това са елементи на хибридните форми на водене на война и те се прилагат и от двете страни в конфликта. В Либия влязоха дори редовни спецчасти на Великобритания и Катар, но без да се дава гласност на това. Естествено е бойните действия да демаскират участия на различни сили и естественото интернационализиране на конфликта. Още в самото начало имаше пробив в комуникацията на английски език, не можеше да се скрие черната кожа на наемника, по-късно – загиналите, включително и офицер от Великобритания, военнослужещи от Полша и т.н., неспиращото снабдяване с въоръжения и бойна техника и др. От руска страна се сформираха доброволчески „армии“, които се заканваха да стигнат до Киев, от Западна Европа идваха дори неонацисти и се включваха в украинските паравоенни формирования. С кибератаки се разкриха вливания на огромни финансови средства за заплащане на наемници. Освен това навлизаме в етап на признания, като решението на американския Конгрес да се спре обучението и помощта за паравоенни формирования, съставени в голяма част от неонацисти, като батальона „Азов“, на американски политици и полски депутати, че двете разузнавателни служби на тези страни са организирали Майдана и редица други.
– Вашите прогнози за Украйна?
– Единствените сигурни прогнози са, че конфликтът ще продължи дълго и ще има негативното си отражение за Европа и съседните страни. Сигурна е прогнозата на Жан Клод Юнкер и на канцлерката Ангела Меркел, че членството на страната в ЕС не се очертава в близко бъдеще. Украйна е пред тотален икономически срив и пред рязко намаляване на стратегическото й значение през следващите години. Нито САЩ, нито Русия искат да поемат тежкото бреме за нейното възстановяване.
Емил Спахийски
в. „Труд“
Симеон Николов е зам.-министър на отбраната през периода 2005-2008 година. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в МВнР, има два мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Член е на УС на Българското дипломатическо дружество и главен редактор на неговото електронно издание за анализи в областта на международната политика, сигурност и дипломация „Експерт-БДД“. Директор е на Техническия университет.