Турция и Саудитска Арабия отдавна желаят да придобият ядрено оръжие и скоро могат да ни изненадат, предупреждава експертът по сигурността
СИМЕОН НИКОЛОВ е дългогодишен дипломат. Бил е главен експерт по международна сигурност в администрацията на президента (2003-2005) и зам.-министър на отбраната (2005-2008). Основател и ръководител на изданието „Експерт-БДД“ и на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Член е на Българското дипломатическо дружество.
„Нараства опасността от граждански конфликти в Европа“
– Г-н Николов, каква е вашата оценка на случилото се в Турция?
– В Турция се проведе дилетантски опит за преврат, пълната истина за който няма да научим скоро, но ще сме свидетели на фундаментални промени и нова ориентация на страната. Тъй като темата е много коментирана през последните дни, ще си позволя да обърна внимание на няколко по-слабо присъстващи досега въпроси.
Процесите в Турция бяха добре известни и дори се прогнозираше опит за преврат. Подценяването им е резултат на дългогодишното толериране на поведението на Анкара. Дори на срещата на НАТО във Варшава се занимавахме с измислена заплаха от Русия, но не и с „Ислямска държава“, бежанската криза и състоянието на толкова важен партньор като Турция. Потвърди се схващането, че с Турция имаме брак по сметка, който ще ни струва скъпо, ако не се разведем навреме.
Прави впечатление отсъствието на комплексен и задълбочен анализ на мотивите на превратаджиите. Наивно е да се твърди, че очакваният през август Висш военен съвет по разстановка на кадрите може да е причина за преврат. Тук трябва да се обърне повече внимание на несъгласието с ислямизацията на страната, на съществуващото още чувство в армията за стожер на светското начало, на потъпкването на демократични ценности, на разочарованието от политика, довела страната до изолация, на подкрепата на терористичните групировки в Сирия, на избиването на собственото население в Източна Турция, на липсата на перспектива в кадровото развитие на военните и възмущението в съдебната система от опита за потулване на престъпленията на Ердоган и приближените му.
– Правите ли аналогии с недалечното минало?
– Преврат в страна като Турция без подкрепата на НАТО и САЩ практически няма изглед за успех, освен ако не произлиза от народните маси. Когато споменаваме САЩ обаче, трябва да имаме предвид кои американски среди точно са съдействали – имаме примера с обещанията пред Саакашвили и доставената му военна техника в Грузия през 2008 г. Военният преврат в Турция през 1980 г. беше успешен, защото армията беше единна, имаше предварителна договорка с НАТО и участниците в преврата бяха подкрепени морално и материално.
Един на пръв поглед неуспешен преврат може да се окаже в бъдеще с добри резултати. Подобен преврат в Испания на 23 февруари 1981 г. се провали, но се оказа по-късно, че неофициално е победил. Излезе, че лично кралят е дърпал конците. „Беше театър в интерес на монархията“, призна водачът на преврата Алфонсо Армада 25 години след преврата. Размахан бе пръст на социалистите, те спечелиха изборите година по-късно, но трябваше да не посягат на наследството на диктатора и да вкарат страната в НАТО. Отложени бяха реформите в армия, разузнаване, цивилна гвардия и полиция.
Предстои да разберем подробности и за „постановката“ в Турция. Случаят обаче е по-сложен. Превратът не е режисиран от Ердоган, въпреки че пропуските пораждаха такова съмнение, а накрая и ползите се оказаха само за него. Специалните служби са разкрили подготовката на превратаджиите и от този момент са започнали да направляват процеса, успявайки дори да предизвикат оттегляне на висши военни ръководители от него. Не е изключена и лансираната напоследък версия, че Русия е предупредила Ердоган за подготвян преврат с помощта на САЩ. За последните турският президент отдавна е неудобен. Съвпадението с посещението на Джон Кери в Москва и срещата с Путин, продължила до късните часове след полунощ, също поражда много въпроси.
– Кои са рисковете във вътрешнополитически и външнополитически план за Турция?
– Основният риск в краткосрочен план е допускане на дестабилизация. Не трябва да се заблуждаваме от едностранчивите и тенденциозни телевизионни репортажи. Над 50% от населението м.г. гласува срещу Ердоган. Репресиите, които започна турското правителство, ще изострят още повече противопоставянето в едно и бездруго крайно разделено общество. Картините с линчуваните офицери и войници ще оставят дълбока рана в съзнанието на унизената армия. Религиозно-консервативното мнозинство от населението, което Ердоган изведе на улицата, ще се превърне в ударна сила. Някои анализатори не изключват гражданска война.
Тероризмът винаги е пускал корени в дестабилизирани страни, а в Турция има действащи терористични организации и хиляди избягали от Сирия джихадисти, което означава, че серията от атентати ще продължи. Скоро няма да има военен преврат поради тоталното разбиване на армията.
Но дори Ердоган да успее да стабилизира обстановката, най-лошото за Турция в дългосрочен план е влошаването на условията за съществуване на реална демокрация.
Външнополитическите рискове произтичат от агресивното поведение на Ердоган и ултимативните закани срещу САЩ, ако не екстрадира Фетхуллах Гюлен, както и подновените заплахи срещу ЕС за излизане от споразумението за бежанците, ако не получи облекчаване на визовия режим, и поведението й спрямо Германия, което застрашава тя да изтегли самолетите си „Торнадо“ от базата Инджирлик.
Сблъсъкът между привърженици на Ердоган и леви и кюрдски сили логично пламна и сред многомилионното турско население в Европа, което веднага обезпокои държавните ръководства на няколко страни. В Австрия пролича активната подкрепа за Ердоган от членове на турската фашистка организация „Сивите вълци“, които скандираха „Алаху Акбар“. В Германия крайно турски консервативни и религиозни поддръжници на Ердоган нападнаха клубовете на леви турски и кюрдски организации. Общият ефект за Европа е, че към резултата от терористичните атаки и бежанския поток, най-силно изразен в противопоставяне на християни срещу мюсюлмани, се добавя и трети фактор на дестабилизация – сблъсъците сред турските имигранти на идеологическа и религиозно-етническа основа. Т.е. нараства опасността от граждански конфликти в Европа.
– Защо „демократичните“ сили не защитиха законно избраните лидери на Сирия и Украйна например, както застанаха зад закона в Турция?
– Паралели между Украйна и Турция се наблюдават отдавна. Не само в наименованията на „антитерористичните операции“ в Източна Украйна и в Източна Турция. Сходни бяха репликите на Ердоган и ръководителите на „Десен сектор“, че няма да се съобразяват с ЕС, „този боклук“. Малтретирането на пленниците напомняше с жестокостите си повече за Сирия.
По-важното е, че ставаме свидетели на лицемерие в подкрепата на Ердоган от Запада, защото той всъщност демонстрира одобряване на изграждането на една ислямска държава на мястото на светска такава. Но това не би трябвало да учудва, след като бе разрушена една светска и свободна в религиозно отношение Сирия.
Лицемерие е в сградата на Европейския парламент да прозвучи приветствие за „връщането на господството на правото“ в Турция. Кое право? На избиването на мирно кюрдско население, на осъждането на журналисти, на затварянето на редакции?
Лицемерие е, след като Турция подкрепяше „Ислямска държава“, ръководителите й днес да обвиняват хора в принадлежност към терористична групировка само защото не подкрепят Ердоган. Още м.г. проевропейските и демократично ориентирани турски и кюрдски среди реагираха на мълчанието на Европа за събитията в Източна Турция и подкрепата за Ердоган на предизвиканите от него втори и фалшифицирани избори само с две думи: „Европа ни изостави!“
Оценката на западните страни „Който иска да промени Турция, трябва да тръгне по трудния демократичен път“ е правилна. Но защо досега Западът не поиска промяна в стила и методите на Ердоган?
– САЩ и НАТО сериозно ли заплашиха Анкара или това е част от сценария?
– Ако сравним реакциите на Запада при свалянето на руския самолет и сега, ще видим разликата и сериозността на предупрежденията. В случая със самолета предложенията за незабавно изключване на Турция от НАТО заради опита й да ни въвлече във война с Русия идваха от нивото на влиятелни анализатори и коментатори. Друг е въпросът, че в Северноатлантическия договор няма клауза за изключване, решението за напускане е в ръцете на страната член. Днес обаче предупреждението е на ниво държавен секретар на САЩ. В изявленията си по повод на опита за преврат европейските страни обаче трябваше много по-остро да очертаят червените гранични линии на поведение на Ердоган и да отправят по-категорични предупреждения.
– Какви са вашите прогнози за развитие на ситуацията в Турция?
– Ако замисълът на Ердоган се реализира, ще имаме за съсед държава със силно консервативно-ислямски характер и авторитарен президент. Стремежът му ще е да имитира „управляема демокрация“. Амбициите му са твърде високи: силна Турция, която да е независима от външни сили и с широко влияние в региона и света. Втората част на този замисъл е трудно осъществима предвид и на принципния и непроменен подход на САЩ да не допуска в даден регион доминирането на една-единствена сила.
– Има ли риск ядрените бойни глави в базата Инджирлик да попаднат в турски ръце?
– Не, появилите се подобни внушения са крайно непрофесионални. Вътрешният охранителен кръг е само от американски военни, а всеки заряд е с шифров код. Предоставяне на ядрени заряди на друга държава никога и никъде по света не е ставало и няма да стане. Друг е проблемът: Турция и Саудитка Арабия отдавна желаят да придобият ядрено оръжие. И скоро могат да ни изненадат.
– Какво очакват САЩ от Турция предвид интересите им в региона?
– САЩ са заинтересовани от „управляем хаос“ в региона, който да им позволи следващата геополитическа стъпка – дестабилизиране на Таджикистан, Туркменистан, Афганистан и Узбекистан. Както предупредихме преди повече от месец, вече са сформирани военни отряди, в които има джихадисти с боен опит, специално изтеглени от Сирия и готови да настъпят в Средна Азия. Част от силите са съсредоточени в Северен Афганистан.
По отношение на кюрдите САЩ твърдо продължават натиска срещу Турция да преустанови военните действия срещу тях предвид плановете за създаване на автономен „независим Кюрдистан“. Това е и една от причините за острите антиамерикански изявления и обвинения от турска страна. Неизпълнението на тези условия от Ердоган може да наложи втори преврат и той със сигурност ще бъде успешен.
– Ще станат ли европейските лидери по-отстъпчиви пред Турция?
– Ердоган си мисли, че държи Европа в ръцете си. С крайно неизгодната сделка, която ЕС сключи с Турция, постави сигурността ни като заложник. Дали Европа ще реагира на предстоящите репресии и ултиматуми ще е лакмусът за това дали е готова да прояви достойнство и да защити ценностите си. Логично е да бъдем свидетели на по-лесни отстъпки, защото по-приемлив за Запада е компромисът, отколкото една дестабилизирана Турция. Двете страни нямат интерес от провал на сделката за бежанците. Но ако не въведем визовите облекчения, както се очертава, Турция може да се оттегли и да упражни натиск с направлявани бежански потоци.
Автор: Ина Михайлова, в. „Дума“