Тук никой не боледува, студът е на почит
Когато за пръв път тръгнах за Сибир, бях доста предубедена, че отивам в едно мрачно и много студено място, където всички са навлечени от главата до петите и не излизат от топлите си къщи. За втори път посетих това вълшебно място, което свързвах с историите от Императорска Русия, каторгата на непокорниците и сюжета на нашумелия филм „Сибирският бръснар“. Думата „Сибир“ у всеки човек поражда асоциация със студ, сняг и виелици. И това донякъде е така, докато човек не се убеди лично в достоверността на митовете. Оказа се, че колкото пъти да посети човек това приказно място, всеки път има какво ново да се види и разкаже. Първото ми посещение на този снежен рай напълно разби представите ми, наложени от книгите и филмите. Затова се върнах пак, и то за фаталните 13 дни, в които се срещнах не само с легендарните сибирски шамани, но и с особеното население в дълбочината на тайгата, които ми показаха и разказаха невероятни неща.
Днес ще ви разкажа за околностите на сибирския град Томск, който се намира в центъра на азиатската част на Русия. Самият град е основан през 1604 година по времето на Борис Годунов. На 20 януари 1604 година пратеници на князете на еушитинските татари пристигат в царството на Борис Годунов с молба да бъдат приети под крилото на Велика Русия, за да си построят град на брега на река Том. Така е положен първият камък на 25 януари същата година. От този момент на това място процъфтява град Томск. По царско време градът е бил разпределителният център на каторжниците. От там непокорните са ги пращали по другите точки в Сибир. Дори се носят легенди, че
прадядото на великия
руски поет Александър Пушкин
– Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал, през 1729 година е бил изселен и строго охраняван в Томск. Тогавашните казарми днес са успешно превърнати в офиси и банки. Казват, че колкото са чудесата на света, толкова са и чудесата на град Томск – 8 на брой! Но чудесата в околията на града са още повече и те се крият дълбоко в тайгата. Сибирските китни селца са накацали в околията на града, а някои от тях са се скрили потайно в тайгата между високите дървета, които са впечатляващо стройни , наредени като войници в строй. Селските къщи на местните сибиряни не отстъпват по архитектура и дърворезба на градските, просто са по-мънички. Прозорците, вратите и покривите на къщите са украсени с оригинална и неповторима дърворезба, характерна единствено за това място. Домовете с този тип дърворезба, напомняща „плетена дантела“, са под закрила на държавата и са обявени за паметници на културата, въпреки че в повечето от тях все още живеят семейства. Интересното в случая е, че хора в града и селата, дори и в дълбочината на тайгата живеят в паметници на културата! Този край от древни времена се слави с дърворезбарството. До ден днешен това приложно изкуство е гербът за идентичност на града и околността. Нито един от орнаментите на дървените къщи не се повтарят и в това е колоритът на Томск и селата на около.
По „дървените плетени дантели“
може да познаете за коя част на Русия става въпрос. Красотата на домовете ни пренася в една истинска приказка. Пушекът от комините затопля атмосферата и придава домашен уют.
Храмовете и манастирите са в изобилие. С типичната руска църковна архитектура на капковидните куполи с люспи, оцветени в синьо или златно. Повечето манастири са мъжки, да се поклони може всеки мирянин, но за специална благословия се счита, ако гостът получи икона – подарък от манастирското настоятелство. За втори път се връщам от Сибир с икона. Този път ми подариха копие на чудотворната икона „Св. Богородица Тихвинская“. Тази уникална икона е закрилница на пътешествениците. И тъй като тук знаеха, че много пътувам по света, бяха приготвили иконата, която да ме закриля, когато съм на дълъг път. Тайгата и брезовите горички са най-красивият пейзаж от природата на Сибир, добавяйки към тях величието на пълноводната река Том. Сибиряните казват, че дори гарваните не могат да прелетят реката и падали като стрели на половината. Мечките пък са постоянните обитатели на тайгата, понякога са дружелюбни, понякога – не. Тази зима е имало много нападения от мечки, които слизат в селата в търсене на храна. Местните предупреждават: Ако ги срещнете, просто не мърдайте и не ги дразнете. Всъщност народът е казал „който го е страх от мечки, да не ходи в гората!“. Затова ще се концентрираме върху забележителностите на тайгата. Там се намира светено аязмо, в което водата непрекъснато приижда от горските подводни извори. Тя е толкова чиста, че спокойно могат да се преброят камъчетата на дъното на кладенеца. Поверието гласи, че
всеки, който отпие
от тази ледена вода
ще се радва на дълголетие и здраве, а който се престраши да се потопи в нея, за цял живот си създава щит от злите очи, помисли и уроки! Смелчаци не липсват, дори и през зимата, особено на Богоявление тук имаше опашка от цели семейства, жени и деца, които смело и с радост се потапяха в леденото аязмо. Като стана въпрос за зимата, тук тя започва през октомври и свършва края на април. Снежната покривка забулва всичко наоколо и го превръща в истинска бяла зимна приказка. Ако зимата закъснее, местните не са доволни, казват, че е на война. Затова снегът и студът тук са на почит и тяхното присъствие се приветства подобаващо със сибирски „кедров самогон“. Националната напитка на руските села е домашно приготвената водка, която се съхранява в големи стъклени колби. Предвид богатата природа и влиянието от татарските традиции, са разнообразили тази огнена напитка, като са я омекотили с борови връхчета. Градусите по запазената рецепта са 52, но присъствието на боровите връхчета придава приятен цвят махагон на питието и омекотява значително вкуса на еликсира. Със самогон сибиряните лекуват кашлица и простудни заболявания. В студените зимни месеци
сибирският кедров самогон
е задължителна част на трапезата. Точно с такъв огнен самогон в допълнение на традиционно славянските хляб и сол ме посрещнаха местните сибиряци в скритото дървено имение в тайгата. За „добре дошли“ хор от красиви синеоки моми и един гласовит момък ме омаяха с великолепното чисто акапело от старинни руски песни, които кънтяха от ехото на гората. И така, за моя изненада се отзовах в едно от скритите имения на династията Романови. Посрещна ме домакинът , който се грижи за дървения дворец, сибирският атаман Володя. Преди гостът да прекрачи прага трябва да влезе в дървената църквичка “ Св. Николай Чудотврорец“ . Тук вярата е на първо място. Само с нея някогашните воини са печелили справедливите битки, тя съпътства местните навсякъде и постоянно. Володя ми каза, че руският народ във всички времена се е отнасял с особена почит към св. Николай Чудотворец. Икона с неговия образ трябва да има във всеки християнски дом, тъй като той пази семейството, спасява от недоимък, пази благата, имуществото и добитъка. Св. Николай Чудотворец покровителства пътуващите и закриля незаслужено обидените и оскърбените хора. Много чудеса са ставали на това място с помощта на светеца, който се е появявал многократно на жителите в този район. От 1702 г. хората идват тук на поклонение. След време Романови решили тук да издигнат първо храм, сетне да построят хижа за почивка в тайгата. От този момент
това място се счита за свято
Хората правили кръстен поход по цял Сибир. Започвали шествието от Алтайският край и Якутск и го завършвали на територията на Томската губерния, носейки иконата на „Св. Николай Чудотвроц“ . Населението на Томск и региона непрекъснато е било подложено на нашествие на киргиските племена. Защитавайки народа и територията си руските воини винаги са тръгвали в битка с лика на Св. Николай Чудотворец. В малката уютна дървена църквичка на територията на имението на почетно място е иконата на казаците, която се нарича “ Родовата икона“. През 1891 на това място пристига на 4 юли княз Николай Романов. На 5 юли той се събудил като пречистен. Мястото много му допаднало, след което имението се разширява с останалите дървени къщички, навеси и беседки за почивка и голямата камбанария на входа. Мястото е посещавано и от Александър I, за когото се носи легенда, че именно той е старецът Теодор Томски, който умира в мъка и нищета, сподели атаманът Володя. В дървената обител са съхранени старинни оръдия, лодки, наковалня и специален навес за стрелите и арбалетите. За да не гасне пламъкът на стрелите на лъковете и арбалетите бойците в онзи времена са мокрили тампона на накрайника на стрелата в кравешка урина и така пламъкът се е запазвал задълго. Местните тук вярвали, че
ако намериш конска подкова
тя носи късмет и щастие само ако на нея са запазени пироните. Без гвоздеите подковата е просто обикновена вещ. Най-важна тук е чайната, където навремето са се събирали красиви моми. По време на чайната церемония девойките са се запознавали с ергените. Самоварът е непрекъснато включен, чаят е винаги горещ, масата сложена. За да се покажат като истински мъжкари момците излизали на двора и започвали традиционния ръкопашен бой, който сега наричаме „самбо“. Всъщност самбо е абривиатура, означаваща – самозащита без оръжие. Измислен е този бой от руснаците още в древността и се смята, че те са най-добрите бойци и до ден днешен в този вид спорт. Много е разпространено в сибирските гори да се строят къщички на крака. Някои твърдят, че се правят за сибирските шамани, които често извършват ритуалите си в тайгата. Други твърдят, че в тези къщички се топлят самодивите и горските духове. Володя пък твърди, че в тях местните жители на селата оставят храна за катеричките. Тук има поверие, че ако храниш катеричка добра вест или благ човек ще влезе в дома ти. Такава къщичка беше построена и на територията на имението.
Тайнствената мощ на тайгата
ме привлече не само с невероятната си красота, тишина и загадъчност, но и с тези уникални традициите и поверия, витаещи в този край. След като пихме чай от горски билки с мед и хапнахме по няколко домашни руски пирожки с пълнеж от манатарки, любезните домакини ни изпратиха на двора с руски частушки и „хоровод“, тукашното хоро. Въпреки минусовите температури хората се веселяха на снежната ливада. На тръгване по традиция посетителят трябва да се качи в камбанарията и да удари няколко пъти силно камбаните, за да чуят в околните села, че тук е бил да отдъхне гост от друга земя. Но дървената приказка не свърши само с царското имение. На 20 км от Томск до село Зеркалцево, на брега на река Порос се разполага уникалната по рода си местност „Осколица“ или „Градът на бадвата“. Това е селски парк превърнат в действащ музей под открито небе на дърворезбата и дърводелството. На територията на парка ще видите естрадна сцена, арена за борба, детски площадки, зона за семеен пикник, многобройни места за барбекюта, чаен кът и още много други приказни ъгълчета. Всичко е направено от дърво. Уникалното е, че всички къщички, статуи и скулптори са направени от непрофесионални резбари. Те са издялани с брадва от секачите на дърва в тайгата. Всяка година през август тук се провежда фестивал – „Празник на брадвата“, където секачи от различни области, дори вече и от други страни, идват да покажат майсторството си. Тази година домакините замислят да се построи дървена камбанария в която всеки майстор да направи камбана символизираща страната му. Изключително впечатление ми направиха младите майки, които на минус 25 градуса разхождаха малките си деца в този приказен парк. Малчуганите не бяха в колички, а в специални шейни, пригодени за бебета. Междудругото в Сибир никой не боледува! На -20 градуса дечица със зачервени бузки си купуват сладолед и пият ледена вода. Училищата се затварят за „дървена ваканция“ само при -38.
В студената сибирска тайга се чувствах затоплена от дружелюбното отношение на спокойни, силно вярващи, гостоприемни и високообразовани хора, които със своята доброта стапят всички ледове.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Източник: standartnews.com