„ … Живяла някога, в една далечно царство …“ Така започват приказките, а във всички приказки има някаква истина.
Котката, за която ще ви разкажа, е като излязла от древно сказание за богатири. Защото произходът й е скрит далеч в минали времена, когато тази разкошна котка с пухкава опашка и изразителни умни очи е намерила пътя към сърцата и дома на човека. Името, размерът и специфичният й суров поглед може да ви стресне, но не се плашете – това не е някакъв див звяр, а верен пазител на домашното огнище с невероятно спокоен и благ характер. Името й се е наложило по естествен път: тя издържа на сибирските мразове – козината е приспособена да се справи с влагата, водата, студа и леда. Отколе в пределите на великата руска земя тези котки са наричани сибирски, а също и бухарски и са били известни с ловните си умения. И сега в хранилищата на Ермитажа в Санкт Петербург властват тези пазачи и са на особена почит и грижа.
В наши времена тази местна порода е намерила всемирно признание и от официалната фелинология и е започнало нейното разселване и по географски ширини, в които няма зима. Човек не може да остане равнодушен към достолепния й външен вид – едра котка с масивно телосложение, полудълга козина, специфична яка, широка глава, средно големи уши и очи с характерен израз. Естествена е, но и удивителна. Като другите, но различна.
След международното признание на породата започва и селективното развъждане, което има за цел да стабилизира типа на тези котешки представители, като се създават максимално близки до стандарта котета.Първият закон на развъдчика е да създава здраво поколение, а за целта родителите се тестват за генетично или контактно предавани болести. Тъй като това е аборигенна порода и е резултат все още до голяма степен на естествения подбор, тя се отличава със стабилно здраве и дълголетие. Особено толерантна е към хора с алергии, защото в много случаи е установено, че продукцията на специфичния котешки алерген при нея е в твърде занижени количества. Все пак гаранция няма и всичко зависи от взаимодействието между конкретно коте и определен човек.
При породата се наблюдават естествените цветови комбинации от черно, бяло, кафяво, червено, като най-популярен е тaкa нареченият агути фактор (тигров рисунък), който се наблюдава и при дивите представители на семейство Котки. Очите на сибирската котка са зелени или жълто-зелени, в зависимост от цвета на козината, защото това е природният вид на котка, която трябва да остане „невидима“ всред зелено-кафявите лесове. Такава е аборигенната и оригинална сибирка – в естествени горски цветове.
Сибирската котка не е само фенотип, не е само това, което виждат очите ни. Какво стои зад външния вид, можем да прочетем в родословието – там са родителите и прародителите. Ако дори за малко пообщувате с представител на тази порода, ще откриете, че наистина е по природа възпитан, кротък, умен и сензитивен приятел. Величествена, грациозна, с аристократично спокойствие и надарена с огромен потенциал, съвършенство и свръхсетивност, които може да притежава само представител, носещ енергията на необятните сибирски лесове. Има уравновесен и дружелюбен характер, гальовна е, тиха, чудесно се разбира с деца, притежава привързаността на куче, двигателната активност е умерена – чудесен другар, който с радост би се разходил из снежните преспи, но предпочита домашния уют и компанията на своя стопанин. Няма и следа от дивост, с едно единствено изключение – отдаде ли й се възможност да ловува, няма равна на себе си по умение. Независима е по свой начин, което я прави още по-привлекателна и достойна за уважение.
И как иначе – споменах ли Василиса Прекрасна? Сибирката е царкиня като нея и превръща всеки дом в дворец, споделяйки с нас своята красота и вълшебство.
Източник: http://www.catbg.net/