Село Казашко да влезе скоро в атрактивните туристически маршрути на община Варна, ще настоява кметицата атаман Гергана Петкова. Административно селото се управлява от Варна и е само на 3 км от града, по-близо до центъра, отколкото кв. „Владиславово“. Уникално с казашкия си етнос, с обичаи и култура, то привлича етнолози и лингвисти от цял свят. От години наред е като магнит за руснаците, но става все по-интересно и за западните туристи.
Сгушени сред тръстиките край езерния бряг, няколкото лодки напомнят за основния поминък – риболова, но за потомците на някогашните морски мъже уловът вече е само хоби. Вековният занаят може да се възроди като примамка за туристите – с нов кей, с участие в риболова, с плетене на мрежи на брега, гощавка с местната невероятна рибена чорба, с водка и сельодка, с чай от самовар.
Традициите оживяват с пълна сила, когато през август се чества Денят на моряка – с голям събор, богат, пъстър, на който местните в разноцветни казашки носии посрещат много гости от цяла България и от чужбина. С повече реклама могат да се доведат в пика на сезона и плажните туристи. Почит към свещената професия на някогашните мужици се отдава още веднъж в годината – на Никулден. Освен ритуалния рибник, пирожки и пелмени със сметана, които приготвят жените, на този ден се разиграва местната томбола и на късметлиите се раздават рибарски ботуши, въдици, ножове за риба, даже и морска сол.
Селото се слави и с някогашните си майстори на дървени лодки. През 2007 г. в Археологическия музей във Варна беше уредена изложба за 20-те години от първото плаване, а след това още две поредни плавания на историческата казашка ладия, зарината от IX в. в пясъците на река Днепър, която беше успешно реконструирана от покойния вече лодкостроител дядо Фома Кондратиевич от Казашко. Неговата „Перун“ е отплавала през 1987 г. по Днепър до Варна, след това до Будапеща от Видин и накрая в Егейско море до Атина. Вече се е разпаднала, но могат да се намерят части от нея и да влязат в бъдещата музейна сбирка с такъми, стари сетки (мрежи) и сечива, която кметицата възнамерява да направи в подходяща за целта общинска база в селото.
По-трудно е обаче да се разпали ентусиазъм у сегашните казаци да се захванат с древния занаят, който е на изчезване. Истинска случка е, че цар Борис III обичал да гостува на казаците и да лови риба с тях. Той е наредил да се изгради шосето на Казашко до Варна и съседните села, както и на железницата тук. Монархът поръчал на майстор Кондрат, бащата на дядо Фома, да му изработи лодка и да му я закара в резиденцията в Евксиноград, а за добре свършената работа му дал царско свидетелство за правоспособност за майстор-лодкар.
Кметицата има идея да се възстанови някогашният воден транспорт от Белослав през Казашко до Варна с атрактивно корабче, подобно на това, което сновеше през лятото от Морската гара до Аспарухово.
Друга забележителност може да привлече поклоннически туризъм, е църквата „Покров на Пресвета Богородица“, строена през 1935 г. и обновена преди 10 години, в която от създаването й досега за първи път служи свещеник. На 95 години починал дякон Кузма Григоров, най-ревностният пазител на старообрядчеството. Малцина знаят, че петте камбани с магическа мелодия са излети от бронзовите гилзи на куршумите, с които са отстрелвали делфини. Единадесет мъже от Казашко са били ловци на делфини през 40-те години на миналия век, когато е било официално разрешено. „Някои от тях още помнят ужасените викове на женските делфини, когато са убивали малките им. Слава Богу, по-късно убийството на тези животни, близки по интелигентност до човека, е било забранено“, пише в книгата си „Казашко – минало, настояще и бъдеще“ Гергана Петкова в съавторство с уважавания учител Владимир Стоянов, вече покойник, недочакал премиерата й в края на 2016 г. Написана с много любов, книгата събира историята на селото, което е вече на 112 години.
Селото е подредено и чисто като аптека. Няма обаче канализация за отпадните води, белите казашки къщи разчитат на септичните ями. А по-модерните вили – на японски системи, които пречистват водата и после с нея се поливат градините. Да се разкопава селото обаче местните не искат, защото се радват на прекрасна инфраструктура, асфалтирани улици, на които могат да завидят и общински центрове. При проучването за канализация излезли и подпочвени води на 70 см дълбочина, което създава допълнителни пречки. В краткосрочен план кметицата ще прави основен ремонт на кметството и читалището „Михаил Шолохов“. Ще се ремонтира и навесът в двора на храма за красивите обредни тържества. Ще се разширява и гробището. Погребенията и сватбите в Казашко са безплатни. Някои са се изхитрили, започнали да търсят вечен дом за близки и роднини в Казашко и местата взели да не достигат. Старообрядческото табу за женитби с друговерци вече не се спазва и селото е приютило доста чужденци за зетьове и булки. Началото поставя млад мъж от Йордания, завършил у нас висшето си образование. След това идват зетьове от Гърция, ЮАР, Ирландия, Украйна, Русия, снахи от Украйна, Германия, Канада и Русия. Ритуалът при всички бракове се изпълнява от кметицата атаман. Самата тя открива своята любов в Украйна още през 80-те години с писмо „ до непознато съветско другарче“.Потенциал за туристи дава и богатото калонаходище в езерото, откъдето зареждат с лечебна кал Специализираната болница за рехабилитация в Златни пясъци. В частен имот инвеститор строи сега балнеосанаториум или комплекс със СПА център. Другият бизнес в Казашко е рибният цех на местния предприемач Иван Иванов – семейната фирма е конкурентна на много предприятия в бранша и изнася за страни от ЕС.
Гергана Петкова е чиста българка, потомка на градинар от Велико Търново, заселил се някога в Казашко, където е родена и израснала. „Она не болгарка, она наша“, така говорят за своята кметица старите преселници. Сляла се с тях, с любовта и болките им, те я избират вече 5 пъти за кмет на селото, а на последните два вота дори не е имала конкурент в надпреварата за гласовете им. Тя е пазителка на техните обичаи и култура, но и ги заразява с идеите си. През 2006 г. в Москва беше удостоена със званието атаман и произведена в казашки чин есаул. Носител е на почетния знак „В името на човечността“ на Международната фондация „ Элита мира“ на граф П. Шереметиев, който живее във Франция. Основател е и ръководител на уникалния фолклорен състав „Калинушка“. А миналата година е осъществила една голяма мечта селото да стане домакин на международния фолклорен фестивал „Творчески воаяж“, който се е провеждал в Златните. Второто му издание е през юни т.г отново в Казашко, когато се очакват много участници и туристи.
Гергана Петкова има 15-годишна дъщеря, която е душата на художествената самодейност в селото, а в четвъртия си мандат роди син. Сега учи богословие във Великотърновския университет, за да се върне към християнските ценности на своите деди, още повече че е правнучка на свещеници по майчина и бащина линия.