Владимир Илич Ленин е бил погребан на днешната дата преди 90 години. От 27 януари 1924 година до днес последният му път е обвит в ореола на мистерия. Била ли е изпълнена последната воля на идеолога на Великата октомврийска социалистическа революция? Защо датата на погребението нееднократно е била променяна? Кой е инициатор на идеята за балсамирането му? Върху тези и други тайни, свързани с кончината на Владимир Илич хвърля светлина Russian7.ru.
Последната му воля
В края на 80-те години на миналия век се появи версия, че Ленин е оставил писмено завещание, в което иска да бъде погребан до майка си на Волковското гробище в Петербург. За автор на тази хипотеза се смята историкът Аким Арутюнов, който се позовава на думите на хазяйката на петербургската конспиративна квартира на Ленин. Според нея, създателят на съветската държава настоятелно молел съпругата си Надежда Крупская „да направи всичко възможно“ той да бъде положен до майчиния гроб. За съжаление не съществува документално потвърждение на такова желание.
През 1997 година Руският център за съхранение и изучаване на документи от най-новата история дава следния изчерпателен отговор на въпроса съществува ли такова завещание: „При нас няма нито един документ от Ленин или негови близки и роднини относно последната му воля да бъде погребан на конкретно руско – московско или петербургско – гробище“.
Промяната на датата
Владимир Ленин умира на 21 януари 1924 година. С организирането на погребението се занимава специално създадена комисия под ръководството на Феликс Дзержински. Първоначално церемонията е била насрочена за 24 януари, като навярно се е предполагало, че погребението ще се проведе по „скромен сценарий“: изнасяне на тялото на вожда от Дома на Съюзите, митинг на Червения площад и процедура по полагането на тленните останки до стените на Кремъл, пред гроба на Свердлов. Този вариант обаче е отхвърлен най-вероятно заради невъзможността до тази дата да пристигнат делегатите от далечните региони и повечето републики.
Тогава се появява ново предложение: събота, 26 януари. Вечерта на 21 януари са разпратени телеграми с тъжната вест за смъртта на Ленин и определената дата за погребалната церемония – 26-и. Но на 24 януари става ясно, че гробното място не може да бъде подготвено до този срок – не само заради замръзналата земя, но и заради откритите там комуникации – подземни помещения и тунели, които се налага да бъдат затворени. Това налага още едно отлагане – криптата да бъде готова не по късно от 18.00 часа на 26 януари, а погребението да се извърши на 27-и.
Отсъствието на Лев Троцки
За промяната на датата са възможни и други причини. Напр. – известният т.нар. „фактор Троцки“. Твърди се, че Сталин, опасявайки се от силния си съперник, дълго „умувал“ за датата и правел всичко възможно да не позволи на Троцки, който тогава бил на лечение в Тифлис, да присъства. Именно Троцки бил един от първите, получили телеграмата за смъртта на Ленин.
В началото той изразил готовност да се върне в Москва, а по-късно, поради неизвестни причини, премислил. За промяната в решението му свидетелства единствено ответна телеграма на Сталин до Троцки, в която Йосиф Висарионович съжалява за „техническата невъзможност Троцки да пристигне за погребението“ и му предоставя правото сам да реши: да идва или не.
В спомените на Троцки се споменава телефонен разговор със Сталин, в който последният бил казал: „За погребението в събота вие така и така няма да успеете, съветвам ви да си продължите лечението“. Троцки би могъл лесно да пристигне навреме за церемонията, ако беше използвал военен самолет, или ако действително е искал да присъства. Но той е имал причини да не се връща. Много е вероятно Лев Давидович да е смятал, че Ленин е отровен от заговорници начело със Сталин и се е опасявал да не би той да е следващият.
Причините за смъртта
В продължение на цялата 1923 година вестниците непрекъснато следят здравословното състояние на Ленин, създавайки мита за вожда, който дръзко се сражава с болестта – чете вестници, интересува се от политика, ловува. Известно е, че Ленин е претърпял няколко инсулта: първия превръща 52-годишния съветски лидер в инвалид, а третият го убива. В последните месеци от живота си Владимир Илич не можел да чете, почти не говорел и се разхождал само с инвалидно кресло. Веднага след настъпването на смъртта Ленин е бил аутопсиран, за да се установят точните причини за гибелта му. Установен е мозъчен кръвоизлив.
Пред трудещите се е обявено, че той е загубил живота си, защото не е щадил силите си и не е познавал отдих. В дните на траур пресата всячески изтъква жертвеността на вожда и го превръща във великомъченик. Това също е елемент от мита: Ленин наистина е работил много, но той е бил и достатъчно стриктен към здравето си, не пушел, не злоупотребявал и с друго.
Незабавно се появява и версията, че Ленин е отровен по заповед на Сталин, още повече че не са били направени анализи, които биха позволили в организма му да бъдат открити следи от отровни вещества. Предполагало се е също, че причина за смъртта му може да е и сифилис – по онова време препаратите за лечение на сифилис били примитивни и дори опасни, а венерическите заболявания в редица случаи наистина могат да провокират инсулт. Симптомите при Ленин, както и последвалата аутопсия, обаче опровергават подобни спекулации.
Подробният доклад
В първия публичен бюлетин, обнародван веднага след аутопсията, се съдържа само кратко изложение на причините за смъртта. На 25 януари обаче се появяват „официални резултати от аутопсията“ с многобройни подробности. Освен детайлно описание на мозъка на вожда са приведени резултати от кожни изследвания, удостоверяващи всяка драскотина, описание на сърцето с указания за точния му размер, състоянието на стомаха, бъбреците и другите органи.
Британският журналист Уолтър Дюранти, ръководител на московската редакция на в. „Ню Йорк Таймс“, изразява удивление, че подобна детайлизация не действа депресиращо на руснаците, а напротив – починалият вожд е обект на такъв изключителен интерес, че „публиката желае да узнае всичко за него“. Има обаче сведения, че сред безпартийната московска интелигенция докладът е предизвикал „потрес и недоумение“ и в него те са съзрели характерния за болшевиките грубо материалистически подход към човешката природа. За огласяването на такива анатомични подробности може да има и друга причина – след като не успели да спасят пациента, лекарите може би са искали да се презастраховат.
Другарите от провинцията
Първото балсамиране на тялото било извършено на 22 януари почти веднага след аутопсията, проведена от екип лекари, ръководен от д-р Абрикосов. Първоначалната цел била тялото да се съхрани до погребението, а след това била направена нова процедура, чието действие било разчетено за 40 дни. Идеята за балсамиране била изказана най-напред още през 1923 година, но документи как точно е взето това решение не са запазени.
Да се превърне гробът на Ленин в нова светиня е напълно понятен за комунистическите вождове стремеж: страната има нужда от „нова религия“ и от „нетленни мощи на нов светец“. Писателят Максим Горки дори сравнява Ленин с Христос, поел върху себе си тежкия кръст да спаси Русия. Подобни паралели правят мнозина други авторитетни личности от онова време.
Възможно е, когато Сталин е изказал пожелание Ленин да бъде погребан „по руски“, да е имал предвид православната църковна традиция мощите на светеца да се излагат публично за поклонение. Това също е обяснимо – Сталин е учил в духовна семинария и може тази му идея да не е била случайна. Троцки раздразнено възразил: според него партията на революционния марксизъм не бивало да върви по подобен път като замества мощите на старите светци с мощите на Владимир Илич.
Сталин се позовал на свои загадъчни съратници от провинцията, според които кремацията противоречи на руските разбирания. „Някои другари предполагат, че съвременната наука има възможност с помощта на балсамацията задълго да съхрани тялото на починалия“, казал той. Кои са тези другари – остава загадка.
На 25 януари във в. „Работническа Москва“ са публикувани три писма на „хора от народа“ под общото заглавие „Тялото на Ленин трябва да бъде запазено!“. През лятото на 1924 година, въпреки протестите на Надежда Крупская и близките роднини на Ленин, в пресата е публикувано съобщение за решението тялото на Владимир Илич да не се предава на земята, а да бъде положено в мавзолей и желаещите да го видят да имат достъп до него.
По-жив от живите!
Още след покушението срещу Ленин през 1918 година възниква дуалистичният му образ: от една страна – смъртен човек, а от друга – безсмъртен вожд. Скръбта по починали трябва да се смени с въодушевление от борбата за победа на комунизма, начело на която стои безсмъртният Ленин. Вестниците пишат: „Ленин умря. Но Ленин е жив в милиони сърца!“. Със самата си физическа смърт той сякаш оставя последния си завет: „Проилетарий от всички страни, обединявайте се!“…
Траурните шествия, виещите сирени и петминутните прекъсвания на работа – всички подобни действия по време на погребението на Ленин, са важни звена от създаването на култа. Да се простят с вожда идват милиони трудещи се от цялата страна. В минус 35-градусовия студ те палят огньове да се греят, очаквайки реда си да се поклонят, а след това в пълна тишина, нарушавана от време на време от ридания, преминават край ковчега. Обединяват ги скръбта и горещата вяра в обещаното светло бъдеще…
В състоянието на това проточило се тъй дълго сбогуване страната пребивава вече 90 години. Ще приключили ли някога то и на чия страна ще е победата – това все още е най-главната тайна около погребението на Владимир Илич Ленин.
Руска Федерация.