Ал-Фараби трябва да се смята за типичен философ на цивилизацията, изградена под егидата на истината, добродетелта и състраданието.
ТЮРКЕСТАН – Докато геополитическата лудост се разраства в края на 2023 г., нека потърсим утеха в едно кратко пътуване с вълшебно килимче по Пътя на коприната.
Това е пътешествие по северния участък на древния Път на коприната в Казахстан, от долината Или в Западен Китай през Джунгарската порта до великолепните планини Зайлийски Алатау, разклонения на великата планинска верига Тян Шан, в близост до Алмата.
След това този участък от Пътя на коприната следва долината Чу и се разклонява на югозапад към Самарканд (в днешен Узбекистан), през Шимкент и Отрар (и двата в Казахстан).
Първите заселници на тези обширни географски ширини са основно номади-скити. Техните кургани (кръгли надгробни могили) все още са разпръснати из провинциите на Югоизточен Казахстан и Северен Киргизстан.
Скитите са последвани от различни мигриращи тюркски племена. До края на ранния X век процъфтяват градове като Отрар (древният Фараб) и Туркестан (древният Ясъ, ключов търговски център по Великия път на коприната).
Отрар/Фараб ни запознава с най-известния си син Абу Наср Мухаммад ибн Мохамед ибн Турхан ибн Узлуг ал-Фараби – ислямски учен и философ (872-950), както и математик, и музикален теоретик. Ал-Фараби е живял в самото начало на златния век на ислямската цивилизация.
Средновековният латински свят го познава като Magister Secundus: вторият най-велик учител по философия след Аристотел. Днес той е почитан като символ на тюркския свят и признат лидер на философската мисъл в земите на исляма.
Ал-Фараби е един от малкото философи, които събуждат Запада от схоластичната му дрямка. Той е не само пионер на философията на цивилизацията – както е отразено в книги като “ За философията на политиката “ и “ Добродетелният град“, връх в изучаването на гръцките и ислямските концепции за етика и политически ред; той е и един от основателите на политическата наука.
Той е потомък на туркмени, тюркски народ (съвсем не турски), роден и израснал покрай керваните по Пътя на коприната, носещи ключови елементи на Цивилизацията. Историята на тюрките започва с Тюркския хаганат през VI век. Златната люлка на тюркската цивилизация се простира от планината Алтай до степите на Централна Азия.
Философ-мъдрец, ал-Фараби се изявява в областта на теологията, метафизиката, онтологията, логиката, етиката, политическата философия, физиката, астрономията, психологията, теорията на музиката, като непрестанно разпространява безценни знания от древността до Средновековието и съвремието.
Промяна на класическата система
Туркестан/Ясъ, само на 60 км северно от Отрар/Фараб, в покрайнините на пустинята Казълкум, е университетски град, който е дом на най-важната ислямска забележителност, паметник и място за поклонение в Казахстан: хипнотизиращата тимуридска гробница от 14-ти век на суфийския учител, поет и учен Ходжа Ахмед Ясави.
Древните мюсюлмани от Централна Азия са вярвали, че трите поклонения в Тюркестан са духовен еквивалент на Хадж; свирепият завоевател Тимур бил толкова впечатлен, че наредил изграждането на мавзолей на мястото на оригиналната гробница на Ходжа Ахмед Ясави.
Туркестан е подвластен на магията на Ходжа Ахмед Ясави и на ал-Фараби. Около мавзолея наскоро е построен цял нов град – предимно от турски строителни фирми. На връщане към намиращия се наблизо комплекс Караван Сарай откриваме свръхмодерната библиотека на ал-Фараби, съдържаща ценни томове и екзегези на няколко езика на философа-мъдрец.
През 2021 г. на срещата на върха на Организацията на тюркските държави (Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Турция, Узбекистан) Тюркестан е провъзгласен за духовна столица на тюркския свят …
Как е мислил ал-Фараби и как все още може да бъде пример за учител за всички нас? Всичко е въпрос на еклектизъм. Той се опитва да помири Аристотеловата философия – неговия канон – с Платон, като същевременно преинтерпретира елинската философия и изгражда нова система на ислямската мисъл..
Той е вечно учещ се; и това е в основата на пътуването му преди повече от хиляда години от степите на Хартленд до културните столици на ислямския свят: Багдад, Алепо, Дамаск и Кайро.
Постепенно ал-Фараби се запознава със знанията и културата на една универсална човешка цивилизация, пиейки направо от извора: Месопотамия и басейна на Тигър и Ефрат.
И така: Ал-Фараби може да бъде определен накратко като квинтесенциален философ на цивилизацията. А това означава, че той следва да бъде смятан за предвестник и един от главните бащи-основатели на хуманизма, тъй като във всичките си произведения се е стремял да изгради основите на универсалната философия на цивилизацията.
Това е промяна на класическата система: опит за прекласифициране на науките, за да се включат ислямските науки, вместо придържане към тогавашната стандартна класификация Trivium-Quadrivium, която идва от Древна Гърция в Рим и след това в християнската схоластика.
Така че, благодарение на Ал-Фараби, философията на цивилизацията за първи път заема ключова позиция в рамките на една нова наука.
Логическата система на Ал-Фараби, също става първооснова на „Методологията“, зародила се през 17 век и един от ключовите фактори във формирането на съвременната наука.
Ал-Фараби оказва влияние върху западното мислене почти толкова, колкото и върху ислямската мисъл. Авероес, например, не само разпространява прозренията на Ал-Фараби в мюсюлманска Испания, но те преминават и Пиренеите и проникват дълбоко в Европа.
Традицията на ислямската мисъл в нейната цялост е разширение на контурите, очертани от идеите на ал-Фараби..
По времето на Ал-Фараби понятието „цивилизация“, разбира се, не се е използвало в същия смисъл като днес. И все пак, почти всяка област от обхвата на „цивилизацията“, разбирана накратко като същност и съвкупност от висшите дейности на човечеството, е била задълбочено изследвана от Ал-Фараби.
Животът и мислите на Ал-Фараби са абсолютната антитеза на изкривената концепция за „сблъсък на цивилизациите“, която може да е била създадена чрез философията и политиката на Ал-Фараби, но след това е използвана от обичайните заинтересовани, с цел разбирането за постмодерност да се превърне в кръвопролитие.
Ето защо сега повече от всякога трябва да разберем концепцията за цивилизацията, така както я е развил ал-Фараби, която е извън рамките на класическия западен колониализъм, представляващ „бремето на белия човек“.
Ал-Фараби трябва да се възприема като най-значимия философ на една цивилизация, изградена на принципа на истината, добродетелта и състраданието, особено сега, когато касапницата, отприщена от порой заблуди – войната на терора, Великият Близък изток, Авраамовите споразумения – опустошава степите на нашите души като Армия на обречените.
Автор:Пепе Ескобар