Автор: Ефим Резван, Руски Дневник.
Роден съм и живея в Санкт Петербуг – в града с особено поетичното име. От втората половина на XVIII в., когато властва Екатерина Велика, той често е наричан „Северната Палмира“. Историята на палмирската царица Зенобия Септимия – величествена, решителна и просветена, поражда аналогии с блестящото царуване на Екатерина, а самата древна Палмира, която се гордее със своето богатство и архитектурни паметници, се налага като древна „сестра“ на столицата на императорска Русия.
Руските учени играят важна роля в изучаването на културно-историческото наследство на Сирия. Едно от първите описания на Палмира е на княгиня Лидия Александровна Пашкова, която е известна писателка и пътешественичка. През 1882 г. при разкопки в Палмира руският пътешествник-изтоковед Семьон Абамбек-Лазарев намира мраморна плоча с надписи на гръцки и арамейски, съдържащи митническа тарифа от 137 г. от н.е., която след това изиграва огромна роля в изследването на арамейския език (плочата се пази в Ермитажа). През 1884 г. Абамбек-Лазарев издава една книга с разкошно оформление – „Палмира“, а 100 години по-късно моят старши колега и учен от Санкт Петербург И. Ш. Шифман публикува изследване и превод на този паметник. Сериозен принос за изучаването на Палмира има и известният руски изкуствовед и археолог Борис Фармаковски.
През 2001 г. имах възможност да участвам в организирането на огромна и много красива изложба в Париж на име „Moi, Zénobie reine de Palmyre” (Аз, Зенобия, кралица на Палмира – от фр.ез.). На приема по случай откриването на изложбата разговарях с един възрастен сириец, който ме порази със своята ерудиция. Днес разбирам, че това е бил доктор Халед Асад, директор на музейния комплекс в Палмира. През август 2015 г. 81-годишният виден археолог бе обезглавен от джихадисти.
В Палмира те взривиха Триумфалната арка, величествения храм Бела (32 г. от н.е.), храма на Баал-Шамин (131 г. от н.е.), който съчетаваше елементи от гръцко-римската и близкоизточната архитектура, три погребални кули в Долината на гробниците, построени между 44 и 103 г. от н.е. Бойците сравниха със земята най-древния католически манастир „Св. Юлиан“, който се намираше на пътя между Палмира и гр. Ал Карятайн. Заловените в него монаси бяха екзекутирани. Унищожен бе и гр. Дура Европос. Той е построен през 300 г. пр. н.е. и просъществува чак до III в. от н.е. Сравнена със земята и разграбена е и Апамея, която възниква в началото на III в. пр. н.е. В хода на боевете практически унищожена бе и цитаделата Алепо, огромният амфитеатър в Босра; сериозно щети са нанесени и на потресаващо красивата крепост на кръстоносците Крак де Шевалие…
Като взривяват древни паметници, джихадистите унищожават свидетелства за религиозната история, която е в основата на есхатологията (система от религиозни възгледи и представи за края на света, изкуплението, задгробния живот, присъства в много религии – бел.бед.) на Корана! Между другото, има много доказателства, че на практика става въпрос за многомилионен бизнес, свързан с продажба на антики на Запад. Взривяването на древни паметници е чудовищна димна завеса за подобен бизнес.
В Петербургската академична колекция се пази древен ръкопис, който принадлежи на Усама ибн Мункиз (1095-1188) – арабски писател, велик рицар и ловец. Той е роден в семейството на емири в Шайзарския емират – малко сирийско княжество, но след смъртта на бащата поради семеен конфликт е принуден завинаги да напусне родния си дом. Странстващият емир-литератор се сражава с кръстоносците, дружи и пирува с тях.
През август 1157 г. силно земетресение разрушава Северна Сирия, а под развалините на семейния замък загиват всички роднини на Усама. Като разбира какво се е случило, той се връща там, където е роден и където преди това не можел да стъпи. Потресен от гледката и изправен над развалините на замъка, Усама решава да събере в една книга наченките на арабска поезия, описващи напуснатите жилища.
Ръкописът на това съчинение, преписан още докато авторът е жив, се пази и до днес в Санкт Петербург. Там, без сам да осъзнава, Осама пише слова, които днес за родината си може да каже всеки сириец: „…Да събера тази книга ме накара разрушението, което застигна моята страна и родина… Времето разпъна над нея своята перелина и се устреми с всичка сила да я изтрие от лицето на земята… Всички селища са изравнени със земята, а всички техни обитатели са загинали; жилищата станаха следи, а радостта отстъпи на печал и горест. Аз се спрях там след земетресението, което я сполетя… и не познах нито своя дом, нито дома на моите родители и братя, нито домовете на моите деди, на синовете на дедите ми, на моя град. В объркването си започнах да викам към Аллах за големите изпитания, които ни праща; за това, че си е взел обратно милостта, която преди това даряваше. После се уморих… тръгнах с разтреперани крака и се олюлявах, смазан под тежестта. Толкова голяма бе загубата, че падащите ми сълзи бързо изсъхнаха, а въздишките идваха една след друга и изпъваха ребрата ми…“.
В продължение на много години се канех да отида в Шайзар, за да видя развалините на древния замък и да снимам филм, посветен на петербургския ръкопис и съдбата на неговия автор – този смел и благороден мюсюлмански рицар. Не успях. Сега, като гледаме картата на Сирия, си отбелязваме не великите паметници, с които винаги се е славила тази земя, а местата на боевете и бомбардировките; териториите, контролирани от правителствените войски и най-различни джихадисти. И все пак искам да видя – кой сега контролира Шайзар, но ме е страх да го сторя. Какво друго мога да кажа?