Севастопол е черноморски град на югоизточното крайбрежие на Кримския полуостров с мащабите на Варна. Името на града идва от гръцките думи Σεβαστος (севаст, севастократор) – еквивалент на латинската титла „август“, и πολις (полис) – „град“, и буквално се превежда като „градът на императора“
Никъде във Варна няма да видите табела с това име. Нито мястото е отбелязано на картите. Но едва ли има варненец, който да не знае къде се намира „Севастопол“.
За жителите на морската столица Севастопол не е просто град в Крим. А име на малък площад, превърнал се с годините в култово място за срещи.
Мястото, където булевардите „Княз Борис I“ и „Сливница“ се пресичат, се е сраснало дотолкова с ежедневието на варненци, че дори не се замисляме откъде идва името на любимото място за срещи на поколения варненци. И защо най-предпочитаното място за срещи във Варна носи името на този град?
„Севастопол“ идва от името на едноименния ресторант, където днес се помещава „Макдоналдс“. Заведението на пъпа на Варна има над век ресторантска история, като преди 115 години е било хан.
През 1899 г. на мястото на днешния паметник на Стефан Караджа – кръстовището на „Княз Борис I“ и „Сливница“, била издигната сграда, собственост на известния варненски лозар и търговец – Данаил Манов (1860 – 1927). Тя включвала освен жилищна част – хан, кръчма и магазин за бакалски стоки. В близост до нея всяка есен се устройвал традиционния пазар на грозде, където с каруци носели стоката си лозари от близките села, пише в архивите на Музея за нова история на Варна.
През 1924 г., поради наложилото се разширение на бул. „Сливница“, ханът на Манов бил съборен. Новата представителна сграда била построена през 1925 г. на тогавашната улица „Шести септември“ № 33. Автор на проекта е арх. Дабко Дабков, a на скулптурите – Кирил Шиваров.
Данаил Манов пожелал гръцките колони от входа на старата сграда да бъдат пренесени и поставени на входа на новата. Новият ресторант-бирария на Манови първоначално носил името „Данаил Манов“ (1925 – 1934 г.), а по-късно бил наречен „Морско око“.
С името „Морско око“ ресторантът бил известен до 1948 г., когато бива преименуван на „Севастопол“, в чест на битката при черноморския град и цялостното проруско настроение, което обзема страната ни. Новото заведение става любимо място за вечери и празненства на много варненци. В спомените на старите варненци заведението остава с двата си етажа, червения килим, сепаретата и лятната градина.
„Няколко поколения варненци живееха с тази сграда, с този ъгъл. Там ставаха любовните срещи. Там се случваха най-интересните и приятни събития от семейния живот“, спомня сиЛамбрин Сотиров – основател на Mузея на стара фотография „Стара Варна“.
„Самото наименование „Севастопол“ влезе в сърцата на хората, защото то е органична част от нашия живот. А когато едно име стане част от семейната история, можем спокойно да кажем, че то става един неписан закон „, казва още общественикът. Самият той пази детски спомени от някогашния ресторант, където през далечната 1970 г. за първи път кани две момичета на среща. Почерпката е две шопски салати.
След 1989 г. в България настъпва демокрация, а с годините на социализъм в историята отива и ресторант „Севастопол“. Заведението, носещо името на славния черноморски град, отстъпва мястото си на ресторант за бързо хранене на американска верига…
Името „Севастопол“ не само че остава, но варненци започват да наричат с него и близката градинка. През 2011 г. екскметът Кирил Йорданов предложи паркът да носи името на Роналд Рейгън. Поводът – 100 годишнината от рождението на американския президент и значителния му принос за най-новата световна история. Мнозина обаче скочиха срещу варианта вместо на „Севастопол“, да се срещат на „Рейгън“. Общинският съвет също не го допусна. И така преименуването не се случи.
С годините „Севастопол“ става част от варненския духовен речник. А името отдавна е узаконено – в думите и душите на хората. Затова не трябва да се сменя, смята Ламбрин Сотиров, който е и председател на Обществения съвет по култура.
И днес на покрива на сградата може да се види името на Данаил Манов и годината, в която крупният търговец, лозар и основател на варненския лозарски синдикат вдига едно от емблематичните за Варна здания. За разлика от името „Севастопол“, което го няма на карти и табели, но се пази в спомените на хиляди варненци.
По данни на Дарик Нюз