Житие на св. Теодор Тирон
Св. Теодор Тирон. Икона от 11-12 в. Днес в Московския Ермитаж Царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от опасността, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не искали да изпълнят тая повеля, били затваряни в тъмница. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към твърдост и търпение. През една нощ Теодор, движим от ревност към истинската вяра, подпалил един от главните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля. Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява. „Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са мъки – казал той, – защото имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, защото не гледаш с духовни очи“.
Управителят заповядал да отведат Теодор в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, защото искал да го умори чрез глад. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му казал: „Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мене на небесата.“ Укрепен от чудесното видение и изпълнен с неизразима радост, Теодор започнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, приближили се до прозореца и с изумление видели, че около това печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от ужас, те побързали да уведомят за това управителя, който дошъл до тъмницата. Като чул пение от няколко гласове, той помислил, че при Теодор са влезли християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влязъл в тъмницата, бързо излязъл и на другия ден отново повикал Теодора на съд.
– Принеси жертва на боговете – казал му той – и ще получиш големи дарове и почести!
Теодор дигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо отговорил: „Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!“
Управителят заповядал да мъчат Теодора с железни куки. Но сред жестоките страдания мъченикът проявил непоколебимо търпение и само възкликвал: „Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ми“ (Пс. 33:2).
– Не те ли е срам – казал му управителят – да се уповаваш на човек, който умрял от позорна смърт на кръст?
– Нека бъде тоя позор и на мене, и на всички, които призовават името на Господа Иисуса Христа! – отговорил мъченикът.
Дълго още продължавали мъченията на Теодор; управителят отново започнал да го уговаря да принесе жертва на боговете.
– Не се ли боиш ти от Бога, Който ти е дал власт и сила? – казал Теодор. – Чрез Него царе царуват, а ти искаш да се отрека от живия Бог и да се поклоня на бездушния камък!
– А какво искаш ти: с нас ли да бъдеш или с твоя Христос? – запитал го пак управителят.
– С моя Христос ще бъда вечно! – радостно извикал Теодор. – Прави с мене, каквото искаш!
Тогава управителят издал за Теодор следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а вярва в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, трябва да бъде предаден на огън.“
Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата. Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия мъченик, погребала ги у дома си в град Евхаита и всяка година извършвала помен за него.
Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед“.
Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. – „Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон – отговорил светецът – и съм пратен от Бога в помощ на християните“. След тия думи мъченикът станал невидим.
Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая – в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.
Страдание на свети великомъченик Теодор Тирон
Великомъченик Теодор ТиронНечестивите царе Максимиан и Максимин изпратили по цялото си царство заповед, според която всички, приели закона Христов, да бъдат освободени от смъртно наказание само ако вкусят от идолските жертви, а онези от тях, които откажат да направят това, да бъдат предадени на съд. По това време свети Теодор Тирон, скоро преди това избран за воин, бил назначен в мармаритския полк, който бил под началството на пренозита Вринк; тогава този полк бил разположен в Понтийския град Амасия. Когато свети Теодор бил причислен към полка, невярващите започнали да го принуждават да принесе жертва на идолите; но верният Христов воин Теодор, изпълнен с Дух Свети, казал на всеослушание:
– Аз съм християнин и ми е заповядано да не принасям жертви на мерзките езически богове, защото се покланям на Иисуса Христа, Истинния Бог и небесен Цар.
Тогава Вринк започнал да убеждава светеца:
– Ето, всички тези воини са християни, но те са в служба нa римския цар.
– Всеки знае на кого да служи – отговорил свети Теодор, – а аз служа на моя Небесен Цар и Владика – Бога, и на Неговия Единороден Син – Иисус Христос.
Тогава стотникът Посидоний, който стоял тук, попитал:
– Нима твоят Бог, Теодоре, има и Син? Свети Теодор отговорил:
– Той наистина има Син, Словото на Истината, чрез Което е сътворил всичко.
Препозитът го попитал:
– Можем ли и ние да Го познаем? На това светецът отговорил:
– Аз бих желал Бог и на вас да даде такъв разум, за да го познаете.
Тогава Посидоний го попитал:
– Ако Го познаем, ще можем ли да оставим нашите царе и да пристъпим към Него?
– Нищо не ви пречи – отговорил свети Теодор – да оставите тъмнината и временните земни царе, да пристъпите към живия Бог, вечния Цар и Владика, и да бъдете Негови воини, подобно на мен.
Тогава препозитът казал на стотника:
– Да го оставим за няколко дни, нека поразмисли и сам да реши какво да прави.
Св. Теодор Тирон. Икона от 11-12 в. Днес в Московския ЕрмитажПрез цялото време, което било дадено на свети Теодор за размисъл, той непрестанно се молел и славословел Господа; а нечестивите, дишайки ярост срещу други граждани, вярващи в Христа, ги хванали и отвели в тъмница; когато ги водели, свети Теодор, вървейки след тях, ги поучавал на вяра и търпение и ги убеждавал да не се отричат от своя Небесен Цар – Христос. Когато били затворени, свети Теодор избрал удобно време и през нощта запалил капището на майката на боговете. Някои граждани видели как светецът запалил храма и донесли за него на властите. Тогава градоначалникът Кронид, боейки се да не му се наложи да отговаря за Теодор, го заловил, довел го при игемона Публий и казал:
– Господарю мой, този мъж, неотдавна избран за воин, е вреден човек; той е дошъл в нашия град със зла умисъл, запалил е храма на майката на нашите богове и е обезчестил боговете; аз го залових и го доведох при твое величество, за да получи, според божественото повеление на господарите на вселената и заповедта на царете, напълно достойно наказание за своята дързост.
Игемонът повикал препозита Вринк и го попитал:
– Ти ли си позволил на воина Теодор да запали храма на майката на нашите богове?
Той отговорил:
– Аз често го увещавах и накрая му дадох срок да поразмисли и да принесе жертва на боговете. И ако той е постъпил така, значи напълно се е отвърнал от нашите богове и е презрял царската заповед; затова ти, като съдия, изпълни това, което са заповядали царете.
Тогава игемонът, като седнал в съдилището, повикал при себе си блажения Теодор и го попитал:
– Защо, когато трябваше да принесеш на богинята жертва и кадило, ти й принесе огън?
Свети Теодор отговорил:
– Няма да скрия защо извърших това. Аз запалих дървата, за да обгори огънят камъка. Нима вашата богиня е толкова безсилна, че огънят може да се докосне до нея и да я изгори?
Разгневен от тези думи, игемонът заповядал да го бият и казал:
– Моята кротост те прави дързък. Но аз те съветвам да не говориш много. Защото, ако не изпълниш царската заповед доброволно, ние с жестоки мъки ще те принудим да я изпълниш.
На това светецът отговорил:
– Аз не се боя нито от теб, нито от твоите мъки, колкото и люти да са те. Прави каквото искаш, аз се надявам на моя Господ, уповавам се да получа от Него награда на небесата и съм готов да пострадам за Него.
– Принеси жертва на боговете, Теодоре – казал съдията – и ще бъдеш свободен от предстоящите ти мъки, иначе те чака ужасна смърт.
Но свети Теодор мъжествено му възразил:
– Твоите мъки за мен не са страшни. Защото пред мене е моят Господ и цар Иисус Христос. Той ще ме избави от твоите мъки. Но ти не Го виждаш, защото не можеш да виждаш с духовните си очи.
Съдията, изпълнен с ярост подобно на див звяр, заповядал да хвърлят светеца в тъмница, да запечатат вратите и да го оставят да умре от глад. Но Светият Дух подкрепял блажения със Своята благодат. Освен това, веднъж през нощта му се явил Господ Иисус Христос и казал:
– Дерзай, Теодоре, Аз съм с теб; не приемай земна храна и питие, защото за теб е приготвен вечен живот с Мене на небесата.
След това Господ се скрил от очите на светеца. Утешен от видението, блаженият Теодор започнал да пее псалми и се развеселил духом. Голямо множество свети ангели го слушало. Тъмничните стражи, като чули това сладко пеене, се приближили до вратите на тъмницата. Като видели, че вратите са заключени и печатът е цял, те погледнали през прозореца и видели множество мъже в бели ризи, пеещи заедно със свети Теодор. В страх те известили за това на игемона Публий. Той веднага побързал към тъмницата и като стигнал на мястото, видял, че вратите са заключени и печатът на ключалката е цял. Тъй като игемонът чувал гласовете на пеещите вътре заедно със свети Теодор, той заповядал на въоръжените войници да обкръжат тъмницата от всички страни. Игемонът мислел, че в тъмницата заедно със свети Теодор се намират някои от християните. Но като влязъл в нея, не намерил никого, освен верния Божий раб Теодор, който бил вързан. Страх и трепет обзели игемона и всички, които били с него. Като излезли от тъмницата, те отново заключили вратите и си отишли. Съдията заповядал всеки ден да дават на светеца неголямо парче хляб и малко вода. Но в потвърждение на думите от Свещеното Писание: „праведният чрез вяра ще бъде жив“, – свети Теодор не искал да приема хляб и вода, и казал:
– Моят Господ и Цар – Иисус Христос – ме храни.
На сутринта съдията заповядал да доведат светеца на съдилището и му казал:
– Послушай съвета ми и не ме карай да заповядвам да те изтезават и мъчат: принеси жертва на великите богове. Тогава аз ще напиша за тебе на нашите царе – владетели на вселената, и те ще те направят главен жрец на боговете, и тогава ще получиш същите почести, каквито и аз.
Като погледнал към небето и се осенил с кръстното знамение, свети Теодор отговорил на своя мъчител:
– Изгори тялото ми в огън, предай ме на различни мъки, сечи ме с мечове, хвърли ме на зверовете да ме изядат, но аз до края на живота си няма да се отрека от моя Христос.
Като се посъветвал с препозита, мъчителят заповядал да окачат светеца на дърво и да стържат тялото му с железни зъбци и го мъчили дотогава, докато не се показали костите му. При това блаженият нищо не казвал на своя мъчител, а само пеел:
– „Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми“.
Мъчителят, удивлявайки се на мъжеството и търпението на свети Теодор, му казал:
– Нима ти, най-скверен от всички хора, не се срамуваш да се уповаваш на Човек, наречен Христос, Който Сам бил наказан с безчестна смърт? Нима заради Този Човек така безразсъдно се подлагаш на мъки?
На това Христовият мъченик отговорил:
– Нека такова безчестие бъде мой дял, и на всички, призоваващи името на Господа Иисуса Христа!
Тогава народът започнал да вика и да иска по-скоро да бъде изпълнено наказанието над свети Теодор. Чувайки народния вик, съдията чрез глашатая попитал Теодор:
– Искаш ли да принесеш жертва на боговете, или имаш намерение да претърпиш още по-големи мъчения?
На това Христовият мъченик смело отговорил:
– Нечестив и изпълнен с всяка сквернота и лукавство слуга на дявола, нима ти не се боиш от Бога, дал ти такава власт и сила: защото „чрез Него царете царуват, и владетелите управляват земята“. Как можеш да ме принуждаваш да оставя живия Бог и да се поклоня на бездушен камък?
Съдията, като видял, че не може да сломи твърдостта му, произнесъл смъртна присъда.
– Теодор – казал той, – който не се подчинява на властта на великите царе, не признава великите богове и вярва в Иисуса Христа, разпнат, както казват иудеите, при Пилат Понтийски, чаповядвам да предадат на огън.
Тази заповед на мъчителя била изпълнена бързо: неговите слуги събрали от близките къщи и бани много дърва, запалили огромен огън и довели свети Теодор. Влизайки в огъня, той се прекръстил и ето, внезапно Дух Свети слязъл сред пламъка и дал прохлада на светия мъченик. А той, възпявайки и славословейки Бога, в мир Му предал духа си.
– И ние видяхме – пише един очевидец на блажената кончина на великомъченика – неговата честна и свята душа, възнасяща се като мълния на небесата.
Една благочестива и добродетелна жена, на име Евсевия, помолила да вземе тялото на свети Теодор. Когато й предали честните мощи, тя ги помазала с благовонно миро, обвила ги в чиста плащаница и ги погребала в дома си в град Евхаити, в Амасийската митрополия, и всяка година чествала паметта на мъченика. Светият великомъченик Христов Теодор починал на 17 февруари около 306 г., при царуването на император Максимиан.