Автор: Явор Дачков, Гласове.
Без да споменавам имена, предлагам всички, които представят ислямското нашествие за бежанска вълна и християнска дилема, да направят следното: да създадат християнско семейство, което означава брак пред Бога, извършено тайнство от православен свещеник и литургичен живот в Църквата, да се обвържат с един мъж или една жена завинаги, без да изневеряват, ако отгледат деца, да не ги превръщат в свой умален модел и да са способни да имат повече от един приятел, когото да обичат истински и без резерви и който не е куче или котка. Здрави хора, които нямат провален личен живот или от егоистичната си парадигма говорят за отворено обвързване и прочие глупости.
Тези хора, които поради егоистичния си нагон обичат хората абстрактно, но са неспособни да понасят майка си и имат комплекси от баща си, забравят приятелите си, когато се издигнат, и обичат всички вицове за тъщата си; хора, влюбени в работата, кариерата, както и мнението на другите, които имат по-голяма власт, не могат да издумат дума за съпричастие и християнско милосърдие.
За Бога, те мразят Христос и се потрисат само от вида на черно расо – бягат като бесове от истината, а имат наглостта да ни питат защо не сме християни, когато проявяваме здравомислие. Вадят цитати от християнската Библия, за да ни изобличават, тези новоизпечени професионални софисти, които са вкарали и Сократ в гроба. Не цитират обаче думите на Христос: „Който не е с Мен, е против Мен“, – това е тяхното изобличение. Те са движени от същите бесове, които потопяват забравилата Христос Европа под ново и по-трайно владичество на исляма, езичеството и безразличието към Бога, коята е най-ужасната загуба за човека.
Либералите нямат Бог, нямат история, нямат собствена биография. Достоевски е нарекъл романа си, който в най-голяма степен ги изобличава, „Бесове“. Защитата им за правата на педерасти, лесбиийки и транссексуални е скритата им бесовска битка срещу идентичността, самоопределението и отговорността. Те са превърнати в игра, която трансформира личността в превъплъщение – разпад на образа на много лица. Превръща лицето в маска, зад която няма една персона, а легион от нейните страсти, всяка от които с конкретно име и собствена физиономия. Йеронимус Бош. Всичко е игра, в която обаче могат да участват само явилите се на кастинг. Доктор Енчев е местното провинциално име на този демоничен нагон. Всичко е социална игра, а хората са изкорубена, деперсонализирана и обладана от случайни мисли и емоции стихия.
Това не е бълнуване. По „Уолт Дисни ченъл“ показват на децата само филми за вампири. Те усвояват този духовен свят от малки, защото трябва да живеят в него, когато пораснат и нещо повече – да бъдат такива. Това не са забавления, а твърде промислено провеждана доктрина. Светът се демонизира с часове и ние всички гледаме това и се разсейваме, правейки си тънки сметки, че демонизацията не ни е засегнала и имаме още време да изкараме приятно в Дисниленд. Най-голямата заблуда на либералите, копие на заблудата на комунистите, е, че светът, който ги заобикаля е прекрасен, густото никога няма да свърши и рая е тук и сега.