Интервю на Мариела Балева с проф. Нина Дюлгерова за конфликта в Украйна и ще свърши ли скоро той
-Проф. Дюлгерова, една година след протестите на Майдана в Киев какво постигна Украйна? Вижда се, че вместо подобряване на обстановката там нещата излизат извън контрол – докъде ще стигнат?
– Една година след преврата в Украйна тя вече е пропаднала държава. Икономическата разруха, съсипаната инфраструктура, социалната несигурност, военните действия на югоизток, които вземат много жертви, масовата емиграция, съзнателно разпалваната омраза, конфронтираща изкуствено населението, не позволява да се правят дългосрочни прогнози в положителна посока.
Проблемите в Украйна са много по-големи и в дългосрочен план вече е създадена голяма буферна зона, в която всичко е разградено. Населението на Луганск и Донецк все повече намалява и ако реално не започнат да се изпълняват споразуменията от „Минск-2“, в скоро време там ще имаме голяма пустош.
– Ще се задържи ли дълго несигурният мир между Путин и Порошенко, постигнат със съдействието на Меркел и Оланд в Минск този месец?
– Споразуменията от „Минск-2“ са необходими не само на Путин и Порошенко, но най-вече на Европа. За Вашингтон кризата трябва да продължи, тъй като тя е мотив и гаранция за американското присъствие и контрол на процесите между Европа и Евразия чрез Украйна.
– Войната там взе вече 5700 жертви. Според Пат Бюканън, съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън, „ако войната продължи, Киев ще загуби още територии и има вероятност Украйна да свърши като ампутирана и фалирала васална страна“. Прав ли е?
– Украйна вече е фалирала държава. Васална на кого ще е Украйна? В настоящия момент официален Киев в лицето на премиера Арсений Яценюк е подчинен на американските интереси, но това не означава, че има пълно единство в политическото ръководство. През последните седмици се наблюдава известна еманципация от страна на украинския президент, което е индикация за изненади в украинския лагер.
Интересно какви територии би загубила Украйна. Русия ясно показва, че не желае присъединяването на източните територии на Украйна. Може би Полша ще откъсне част от нея. Склонна съм да приема, че сега има вътрешно разделение на териториите между отделните олигарси, които имат и собствени армии. Въпреки прогнозите на Бюканън Украйна трудно ще излезе извън границите на постсъветското пространство.
– Това означава ли, че войната скоро няма да свърши?
– Да, точно това означава. Войната ще продължи достатъчно време, за да може да се решават регионални въпроси. САЩ влизат в предизборен период и в него едва ли украинската криза може да бъде печеливша карта за привличане на гласове. Склонна съм да мисля, че войнствената антируска реторика ще продължи, но няма да се стигне до генерални промени, ескалация няма да има, но ще има спорадичност във военните действия.
– Откакто тази война е започнала, един от въпросите, който всички си задават, но не получават ясен отговор, е – какъв всъщност е жизненоважният интерес на САЩ в Украйна?
– Контрол върху газопреносната система; чрез проучването за шистов газ да се установят американските корпорации там, изкупуване на украинската земя и засаждане на ГМО, както и генерална репетиция за прилагането на подобни методи за икономическото подчиняване на Европа и Русия.
Превръщайки Украйна в американска колония, САЩ дават представителна извадка как американските корпорации ще работят на европейска територия.
– Въпреки демонизирането на Путин одобрението за него в Русия нараства, влиянието му в света също. Как си обяснявате подобен феномен?
– Това се е случвало в началото на XIX век с похода на Наполеон и през ХХ век с настъплението на фашистка Германия. Първият опожарява Москва, а Хитлер е спрян пред нея. Резултатите от двата похода са негативни за агресора. Руската войска стига до Париж, а съветската армия – до Берлин. Настоящата атака също ще завърши с отрицателен резултат за нейните инициатори.
За пореден път се доказва, че не се знае добре историята. Заслепен от желанието да ликвидира Русия, западният свят всъщност не вижда историческите уроци, грешките на своите предци. Руският народ продължава да бъде един и същ. Външният враг обикновено консолидира руското общество. Историята е доказала, че който е тръгнал срещу Русия, винаги е губещ. Те може да са губили битки, но винаги са печелили войната.
– Всички признават, че Европа, САЩ и Русия са естествени съюзници в борбата срещу ислямския тероризъм. Защо американците не могат да работят с Москва?
– Защото Москва е конкурент, докато Европа е функция.
– Какви са изгодите на страните в този конфликт – САЩ, ЕС, Украйна и Русия?
– САЩ преследват своите цели за политическо, но най-вече икономическо влияние, Русия си върна Крим, а Украйна и ЕС са губещите.
– Кой диктува правилата в този организиран хаос, който наблюдаваме днес?
– Правилата бяха в началото, сега наистина има хаос, който може би е необходим на Вашигтон с цел отлагане на решаването на кризата след края на президентската кампания в САЩ. Процесите обаче излязоха извън контрола на американските стратези. Появиха се неизвестни, които не може да бъдат елиминирани.
Няма как да не се забележи и друго, че чрез интернет пространството съзнателно се разрушават основните устои на съществуващия свят – семейство, училище, респект към институциите, морално-ценностна система, изграждана поколения наред.
– Защо се разрушава това, каква е целта?
– В момента САЩ се опитват да отложат във времето и пространството своя крах. С тази държава ще се случи това, което стана със СССР. Това са две части на една и съща система.
В момента САЩ за пореден път изпуснаха контрола навсякъде. Друго – ние вървим към регионализация. Срещата „Минск-2“ показа, че имаме многополюсен свят, в който САЩ нямат възможност да контролират процесите. САЩ предизвикаха украинската криза, „Ислямска държава“ е резултат от политиката на Вашингтон, но всички тези процеси не бива да бъдат възприемани под знака на еднополюсния свят, не бива началото и краят да се решават от САЩ. Европейските лидери, лидерите на арабския свят вече започват самостоятелна политика, която е предизвикана от факта, че те трябва да защитават себе си, което означава да защитават интересите на своите общества. Но историята е доказала, първо, че не може дистанционно да се контролират процесите, и второ, може да се контролира само онова, което е близо до теб като територия.
– Украинската криза показа и нещо друго – че ЕС е разделен, това не заплашва ли устоите му?
– Не, още не е дошло времето за разпадането на ЕС. Все още има неизползвани възможности, сериозен финансов ресурс и политически лостове, които да мотивират съществуването на тази международна организация.
ЕС ще продължи да съществува, защото акумулира много пари. Има много голяма европейска бюрокрация, която категорично няма да се откаже. Франция и Германия се опитват да бъдат звеното, което да играе сложната роля на медиатор между Москва и Вашингтон. Но те са много по-проевропейски, отколкото проамерикански. А проевропейската позиция ознавача търсене на по-тесни взаимоотношения с Русия.
Проблемът на САЩ в момента е, че много по-голяма част от населението на света вече гледа на тях като на голям враг. САЩ разделят, създават конфликтите, но не дават алтернатива.
– Но много сериозно напоследък се натрапва идеята за война, каквато и да е тя.
– В момента това се прави съзнателно. Войнствената реторика е свързана с отслабването на САЩ и с победите на проруските сепаратисти в Украйна. Да не си правим илюзии, но „Минск-2“ бе свързан именно с това. Защото Киев не можеше вече да удържа положението. Заканите от Вашингтон – ще се дават милиони, военна техника – това го имаше и в Грузия преди години. Дистанционно вече не може да се управлява. Когато американците се опитват да управляваг по този начин и видят, че изпускат ситуацията, моделът им е следният – война или конфликт.
– Как оценявате действията и реториката на българските политици спрямо кризата в Украйна и отношението към Русия?
– В историята на Третата българска държава малко са политиците, които са работили за българската национална кауза. През последните години все повече намаляват шансовете да се появи такъв политик. Конюнктурното поведение на българския политически елит, ориентиран към запазване и утвърждаване на собствените интереси, е ясно доказателство за това. В повечето случаи не е необходимо да слушаме политическите изказвания, достатъчно е да знаем каква е позицията на Вашингтон.
Това се отнася и до българската позиция към Украйна и Русия. Независимо от изявленията, че София не иска да се конфронтира с Москва, русофобията е водеща в публичното поведение и позиция на българските институции. Забравя се основното правило, изстрадано през годините: винаги с Германия (с Европа – в съвременен план), никога срещу Русия. За съжаление това се забравя и личният интерес, изразен чрез защита на чужди цели, поставя България в дългосрочен план в неизгодна за националните интереси позиция.
– Нима няма личности, които могат да носят национална отговорност?
– Сега не, явно не е дошло времето, което преди години е създавало личности като Васил Левски, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, цар Борис Трети. Всички знаят от историята, че нашият политически елит е послушен и последователно защитава чужди интереси. Политическите лидери и преди, и след 10 ноември са плътно зад този, който е по-големият ни брат.